Любов и саможертва в "До моето първо либе"


Категория на документа: Литература



Любов и саможертва в "До моето първо либе"

"До моето първо либе" - дискусия за двата пътя, изправили се пред българския човек

1. Творческа история - публикувано в "Дума..." през 1871 година
2. Жанр и форма на изказ - любовна лирика заради изразените чувства; гражданска елегия заради проблемите и идеите; жанрово многолика творба /лирическият .човек изпитва едновременно противоположни чувства - любов и омраза/;
* изповед, има адресат;
* монологична форма;
* текстът е израз на копнеж за любима, която разбира и споделя стремежите на лирическия човек;
* творбата е опит да се обвържат поривите на сърцето с дълга към отечеството;
* обърната към личния, интимния свят на героя, в нея нахлува темата за борбата, свободата и саможертвата.
3. Образът на лирическия човек

В Ботевата лирика свободният и силен човек споделя тайните с хората, които
заслужават това. Несподелеността и липсата на отзив се свързват с робското. Звучи безпощадно -" или-или", за него мълчанието е недостойно.

Темата за чуването е равностойна на темата за говора.

Героична настроеност и устременост на юнака - любовта е верига; любовта смирява поривите; тя е покана за съществуване в кротката усредненост на битието, разумно следване на нареденото от традицията.

Гласът на либето е немощна алтернатива на гласа на борбата; младостта е безвъзвратно изгубена.

Любимата при Ботев е като самодива /хубостта на жената е пагубна, тя би могла да го омае с глас, с усмивка, с "думи отровни"/.

Мотивът за раздялата - голямата раздяла с определен тип съществуване в социалното пространство.
4. Надпяването в българското национално пространство.

В душата на българския човек звучи едно надпяване - гласовете на либето и гората, на Личното и Народното търсят своите съкровени отзвуци.

Гласът на общите болки - да бъде разчетен и чут; пеене съратничество: пеене по общата партитура на народното страдание. Пеенето е проглеждане за трагизма на живота, то може да е и стимулът за нов избор. Жертвите/страдащите правят видими и болезнено реални несправедливостите на света и жестокостта на тираните. Те призовават за спасение и дават висши морални основания за героичните подвизи на спасителя. Унищожени са самите устои на живота, естествените емоционални състояния на човека.

Дългът изисква отказ от съкровени неща, жертва; запяване песента на страданието. Отказ от личното - не се съобразява с личните интереси и с житейските грижи, защото е устремен към общото благо. Отказвайки се от съкровени човешки неща, либето получава шанса да встъпи в такива бурно тътнещи зони, които правят живота нещо много по-голямо от обикновената въздишаща размяна на "мили погледи".

Целта на героя е да "настрои" душата на либето на вълната на народното страдание, да долови този най-важен глас.

Песента на либето е песен за дом и бит, песента на гората - песен за път и свят /без унизителното робско битие/.
o Злобата - неспособност да обича, название на съществуването без-любов, на което е обречен човекът, прозрял истината за робската си участ.
5. Представата за борбата и смъртта :
- апокалиптични, трагични, хиперболични;
- борбата като буря: образ на разрушението и освобождението, на свободата и смъртта;
бурята - страховито изригване, апокалипсис, разместване на пластовете, разрушаване на тясното робско пространство;
тя разрушава, но и пречиства, обновява живота; тя е страшна, но и прекрасна, величествена и лирическият герой я очаква с нетърпение;
- смъртта е опоетизирана, красива, възвишена, смърт за свободата, смърт саможертва и път към духовно безсмъртие;
- свободата изисква смърт-жертва, а съзнателната саможертва е себедоказване и подвиг.

"Там" - пространство на подвига, пълното себераздаване.

Ключова дума - "песен".





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Любов и саможертва в "До моето първо либе" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.