Литература


Категория на документа: Литература


Тема 1

ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕТО КАТО НАУКА.ДЯЛОВЕ

Същност на литературознанието като наука.Деление на литературата родове (жанрове и видове жанрови форми).

1.Същност на литературознанието като наука. Науката, която изучава литературата се нарича литературознание включва три базисни дяла:

- литературна теория – обект на изследването са фундаментални характеристики на литературата като изкуство, уточнява целия категориален апарат, съдържание на термините, задачата е да се изучава строежът на литературната творба, диалектическата връзка между отделните компоненти, специфичните направления на съответни литературни школи, направления, художествен образ, творчески процес, и възприемане на художествен текст.Изясняват се понятия като текст, автор, литературен герои, стил, литературна комуникация.
- литературна история – развитието на литературата през отделните исторически времена, развитие през вековете.Проследява се хронологически развити понятия – традиция, новаторство, стереотип и понятия от първи дял,Литературната история не е съвременна.
- литературна критика - той е съвременник на изследваните литературни явления, най характерен жанр е рецензията, оценъчна функция.Дяловете са взаимно свързани и обусловени.Съществуват и други дялове:

- семиотика наука за знаковия характер на езика;

- текстология – оценява степента на завършеност на даден текст, дори ако творбата е записана в миналото.

- херменефтика – наука за възможностите един и същ текст да се тълкува по различни начини.

- библиография – създават се справочници, каталози, дават възможност за по – бърза комуникация към отделните автори.

2. Деления на литературата – от Аристотел е дошло до наши дни основно деление на литературата и на литературните родове: епос, лирика, драма.По – късно литературен жанр – литературен род, жанрови форми – литературен вид.Други разглеждат жанра като литературен под вид:
• Лирика – стихово ритмична организация, по форма мерена реч, по съдържания на чувствата;
• Епос – по – форма белетристични творби, в не мерена реч, но за разлика от лириката доминират наративни елементи (повествователни);
• Драма – творби за сцената, по – форма в диалогична реч, съдържателната страна,висока степен на конфликтност, остър сблъсък на идеи, мирогледни принципи, авторски списания до минимум, целта им дава известно пояснение,ориентира читателят.
• Лиро епос – съчетават се характеристики както на лириката така и на епоса, мерена реч по форма и съдържание, наличие на повествователни елементи.
• Поема – мерена реч, в центъра и е отделна случка.
• Балада – наличие на нереални чудодейни елементи.
• Елегия – доминират тъжни чувства. Пр. обесването на Васил Левски
• Сонет – лирически вид с определен вид стихове ( 14 стиха ) по съдържание свързано с любовта или философска,шекспировия сонет – 3 строфи по 12 стиха
• Епиграма – кратък лирически вид състоящ се от няколко стиха чрез които се разобличава човешки недъг (Радой Ралин).
• Епитафия – кратък лирически текст предназначен за изписване на надгробни плочи.
• Магистрал – състои се от 15 сонета.

Жанрови форми

Роман, епопея, разказ, повест, приказка, митове, легенди, притчи.
• Драма – обикновена драма на лице е конфликт който естествено се разрешава.
• Комедия – хумористични елементи
• Фарса – драматургичен вид – трагично
• Комикс – литературен жанр в НУВ, картини и много малко текст.

Тема 2

Литературата – вид изкуство

1. Белински нарича литературата „висш род изкуство, то е и багра и тон и движение”.
Функции на литературата:
 Тя е художествено познание
 Нравствено естетическа
 Въздейства върху емоционалността
 Подбужда творческото начало



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.