ЛИС върху "Гераците"


Категория на документа: Литература


„Гераците”

Човешкото битие винаги е свързано с някакви ценности. Някои от тях запазват устойчивия си характер във времето, а други – под напора на обществените катализми се променят или направо изчезват. В хода на тези промени човекът, подложен на духовно изпитание, остава трагично раздвоен в желанието си да следва установена и онаследена ценностна система, и в същото време да се впише в новото време, като изгради нови морални стойности.

Подобен процес съществува в българската художествена литература като устойчив сюжет, „завещан” й още от народното творчество – разпадането на родовата патриархална общност и отделянето на индивида. Интерпретиран не само от народните песни, но и от редица писатели в началото на 20 век, между които Тодор Влайков, Михалаки Геолгиев и Антон Страшимиров, наложен с особена естетическа сила от Пенчо Славейков, той провокира и творческото въображение на Елин Пелин. Най-популярната от трите повести на писателя – „Гераците”, пресъздава художествено тъкмо тези проблеми чрез съдбата на три поколения в един род. Творецът работи дълго над нея – първите публикувани фрагменти са от 1904 год., а в окончателен вид излиза през 1911 год.

В основата на повествованието стои тезата за патриархарните ценности, споделяни векове наред и затворени зад високите дувари на дома, срещу които се изправят тъмни неведоми сили. За мнозина автори те са свързани с нахлуващата опасна, непозната, но и много примамлива култура на града в началото на 20 век. Колективното съзнание на рода, целящ да запази основната репродуктивна функция и семейното имане, трудът и сговорът срещу индивидуализма и потребностите на отделната личност и своещината – това е предизвикателството, пред което се изправя човекът на Елин Пелин, това е пресечната точка, която ражда драмата на личността и кризата в човешките взаимоотношения. Повестта разказва тъжната история на един род загубил топлината и любовта, крепили го дълги години, загубил сигурността и уюта на общия дом. Разбирателството и хармонията във взаимоотношенията се подменят с подозрителност, скъперничество и отчуждение под напора на външни неразбираеми сили. Така човекът се оказва извън сигурното място на патриархалния бит, без да е готов в същото време за новия тип отношения. В това се корени и драмата на всеки от героите в творбата, това ги прави фатално уязвими и подвластни на злото.

В центъра на художественото изображение стои свят, в който доброто и злото се сливат и сблъскват с такава сила, че разрушават вековни добродетели, чийто пристан доскоро е бил домът на Герака. Множественото число в заглавието „Гераците” насочва към общност от хора, свързани с общи ценности, споделящи общи идеали – любовта към земята, трудолюбието, разбирателството и сговорът, почитта към по-възрастните. И това се доказва от вълнуващата картина в началото на повестта – описанието на обширния двор, с правия като стрела бор, бялата голяма къща, семейната идилия, ръководена с желязна ръка от баба Марга, приготовленията за жетвата като за празник – това е светът на Гераците.

Смъртта на стопанката на този дом дава тласък на повествованието и то започва да се развива динамично, но въпреки това акцентът не пада върху събитията, а върху психологическата характеристика на персонажите. Като разказва за разпадането на семейните и родовите връзки, повестта се съсредоточава най-вече в изследване на изживяването на катастрофата за всеки отделен индивид. Търсейки причините за злото, писателят показва как човекът се е оказал трагично самотен пред вечния кръстопът между Доброто и Злото и е принуден да направи своя житейски избор. Без да идеализира разпадащия се родов свят, с особено психологическо майсторство и реализъм, Елин Пелин показва, че светът, който го заменя, е нехуманен, основан единствено на парите и властния личен интерес. Така, когато човек не се труди в полза на другите, не живее с любовта си към тях, а е затворен в своя егоистичен свят, силите на злото лесно го превръщат в своя жертва и това е една от водещите емоционални линии на творбата.

Трагедията на рода и драмата на личността е интерпретирана чрез богата галерия художествено уплътнени образи. Елин-Пелиновият селянин е невъзможен вън от емоцията на трудовия делник. Ето защо авторът представя своите герои именно чрез отношението им към тази извечна добродетел – трудолюбието. Кризата в човешките отношения започва именно от разкъсването на вековно установената връзка земя-род-човек-труд и води до пагубни последици. Това е връзката, върху която е градена вековната хармония в рода на Герака, но това е и връзката, която безпощадно се разпада под напора на прекомерните човешки искания.

В най-голяма степен трагична е съдбата на Йордан Герака – довчерашният стожер на рода. „Пъргав и трудолюбив” през целия си живот, работил неуморно да удвои и утрои имането и да го остави на синовете си, за да добруват, градил авторитет и име, („всички го почитаха и обичаха”), Герака не проумява откъде в неговата къща злините „изпълзяха като змии” и започват да вземат една по една своите жертви.

Въплътил в неговия образ голяма част от патриархалните добродетели на българина, Елин Пелин показва, че морално-психологическото рухване за него се оказва много по-страшно и фатално от физическото. Авторът илюстрира този процес и с двора – символ на задружност в началото на творбата и поделен и преграден в края, и с вековния бор-символ на семейна хармония и повод за гордост в началото и посечен, въргалящ се в калта в края на повествованието.

Прозренията на Йордан Герака, направени на няколко места в текста, очертават параметрите на кризата, настъпила именно в неговия дом. Думите му „Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя” коментират ясно настъпилата драма в човешките отношения. Задаваните мъчителни въпроси, и вси още по-трудно намираните отговори по отношение на своите синове „А що им пречи да си живеят братски, да си помагат, да се обичат? Пречи им завистта, своещината и лошото сърце…”, очертават безвъзвратно нарушената хармония в довчера идилично спокойния дом. Смъртта на стопанката на този дом е само една от причините за разрухата. Още в началото на повестта при описанието на личността и дома на Герака вниманието на читателя е насочено и към някои подробности, които биха могли да отключат и провокират последвалите събития. Йордан Герака е уважаван в селото човек, но е скъперник, къщата му е оградена от другите с високи дувари – тя е твърде различна от останалите; в непосредствена близост до нея е и кръчмата – традиционен топос на злото и човешките пороци не само в творчеството на Елин Пелин – неслучайно именно там е извършена кражбата на напите. Името „герак” означава ястреб – хищна птица. Не са ли извечно заложени в човека хищническите инстинкти, сякаш пита авторът. Кое ги отключва, винаги ли излизат на показ и така фатално преобразяват човека? Елин Пелин не дава еднозначни отговори, процесите са твърде сложни, за да има такива. Но сякаш чрез съдбата на своите герои авторът казва, че злото е част от нас, но пък и само от нас зависи дали ще му дадем път, или ще му противопоставим своите морални ценности като любов към ближния, привързаност кам земята, почитание към рода, желание за съзидателен труд. Несъвършена е човешката природа, хората невинаги живеят като братя, но само от тях зависи кого ще приютят в душата си – Злото или Доброто.

Търсейки причините за последвалия край, авторът спира вниманието ни върху определени думи – дявол, бакалница, търговия, пари – все понятия, свързани с един нов тип човешки взаимоотношения,нехарактерни за патриархалното общество. „Дяволът” отваря бакалница в душите на хората и започва там срамната си търговия. Имот има за всички според дядо Йордан, но човекът е загубил мярата си за нещата, прекомерни са неговите искания, а според Елин Пелин всичко извън мярата – страсти, пари, имоти – разрушава изконната връзка природа – човек и погубва душата му.Дяволът символизира именно тази прекомерност, която пречи на хората да живеят като братя. Така те лесно попадат в неговата власт, защото в ламтежа си за имане са изгубили любовта и братските чувства.

Така се случва и с Божан – най-големият син на Йордан Герака. Описан от автора в началото на повестта в положителна светлина – пъргав и трудолюбив като баща си, Божан постепенно ще загуби човешкия си облик под напора на прекомерната си жажда за имот и пари.Алчно – порочен и безогледен в ламтежите си, Божан се превръща и в морален отцеубиец; след като парите на стария Герак изчезват и из селото тръгва слух, че именно той ги е откраднал. Изследвайки причините за драмата на героя, Елин Пелин показва отродяването от семейството, заличените братски чувства, желанието да преуспееш на гърба на другия. Но най-страшно и пагубно за Божан се оказва отношението му към земята – той я дели, огражда и използва само за свое облагодетелстване и самоцелно трупане на имане – „… имотът, земята е органично цяло, чието разпадане на дялове е вече кризис” (В. Стефанов).За това и тя не прощава – отмъщава си, като погубва душата му.

Драмата на личността е интерпретирана и в образа на средния брат. Петър също е жертва на прекомерните си страсти – прекрачил границата на мързела, пиянството, той живее в щастливо безхаберие и също продава душата си на Дявола. Така Злото се настанява и в неговата душа.

От тримата братя най-маркият, Павел, изразява в най-голяма степен духовната безпътица – резултат от кризата в дома на Герака. Всчко за него започва и завършва с отродяването му от труда, откъсването му от семейството и пребиваването му в града. Трудът е една изконна ценност за Елин-Пелиновия герой и бягството от нея е равносилно на гибел не само физическа, но и духовна. Загърбил отговорността си на син, съпруг и баща, нехаещ за братята си, Павел „изпада” от довчера подредения патриархален свят, за да се загуби в мъглявината на слуховете – никой не го вижда, не знае с какво се занимава или с кого живее в града. Защото и там той не работи. Така, проследявайки драмата на героите си, писателят осъжда света на Божан, Павел и Петър. Този свят е нехуманен, подчинен на алчност и бездушие, лишен от сговор и хармония, за това и обрича хората на отчуждение и самота. И тримата, макар че Божан преуспява, са жертви в този свят.

Елин Пелин проследява как злото взема и своите най-невинни жертви. От подредения и изпълнен с обич и задружие свят, разделен и преграден в последствие на дялове и късове, изпадат Елка, Йовка, Захаринчо. Мъчително става за тях съществуването извън сигурността на общия дом, направо невъзможно е то при новия тип отношения. Елка намира смъртта си, а Захаринчо е отведен в града и неговата съдба е неясна. Така с проникновената сила на психологическото си майсторство писателят проследява разпада на връзката не само между братета, между синовете и родители, но и разпада на най-важната връзка – тази на брака. Не толкова болестта, колкото отчуждението, студенината и срама от хората прекършват душата на Елка и я убиват. Изгубването на Павел, смъртта на неговата невеста и отвеждането на Захаринчо извън пределите на сигурния дом, говори за страшните последици от своещината, егоизма и прекомерните страсти в най-интимните, между личностни отношения – тези между съпрузите. Разпадът на семейството и смъртта на стария Герак бележат края на един род, оказал се неспособен да противостои на злото.

В света на Гераците добродетелите, градени векове наред и предавани от поколение на поколение, рухват, защото те не са дадени веднъж завинеги на човеса, той трябва да ги пази, възпитава, защото иначе безвъзвратно ги губи, а губи ли любовта – губи душата си. Ето как повестта избягва социалната трактовка на проблемите, за да се съсредоточи върху нравствено-психологическата и да изследва ценностното разместване, провокирало драмата на личността и довело до кризата в човешките взаимоотношения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
ЛИС върху "Гераците" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.