ЛИС "Вълкадин говори с Бога"


Категория на документа: Литература


Творчеството на големия наш писател хуманист Йордан Йовков няма да загуби своята актуалност, защото то винаги ще поражда у читателя дълбоки и тревожни размисли за човека и смисъла на неговия живот, за щастието и бедите му.

Йовковите герои страдат болезнено от несъвършенството, от дисхармонията в живота, от разкъсаната връзка между човека и света. Те изживяват болезнено своя път към хармонията, затова един от най-забележителните герои на писателя е Вълкадин. Разказът засяга една болезнена за Йовков тема - загубата на Добруджа. Цял куп нещастия са се стоварили върху Вълкадин, без той самият да е виновен за това. В кратко време старецът е сполетян от най-голямото нещастие, което може да сполети човека - умират и тримата му синове. Единият загива на война. Другият - в политическите междуособици на размирните следвоенни години. Не след дълго умира и третият, най-обичан син - жертва на общата беда, постигнала рода и родината, принуден да живее в отсечената от отечеството земя.

Героят не може да назове точното име на злото. Писателят обаче го знае, разбира го и читателят - това е несъответствието, разминаването между голямата световна несправедливост и обикновената, нормална човешка правда. Името на злото е политиката, която няма нищо общо с човешкия морал. Вълкадин страда от нарушената хармония в света, от разкъсаните връзки между политиката, морала и нравствеността. Тъй като не може да намери отговори на своите въпроси сред хората, Вълкадин ги задава директно на Бога. В това е неговото чудачество. Затова героят не желае да разговаря със снаха си Милена. На отчаяния є вопъл да є каже поне две думи Вълкадин отговаря по своему: "Иди си. Остави ме, няма какво да приказвам, аз приказвам с Бога."

В потъмненото от болка съзнание на Вълкадин въпросите са степенувани в зависимост от обобщението, вложено в тях. Започват с упрек към ония, които редят световните работи, и завършват с обвинение срещу бога. Ако се вгледаме в четирите питания на Вълкадин към бога, ще забележим как емоционално-смисловото напрежение пораства и в четвъртия въпрос стига своята кулминация. Чрез тънки и незабележими преходи са проследени степените, през които преминава емоционалното отношение на героя към онзи, в чиито ръце са световните наредби. При първия въпрос заключителните думи на Вълкадин изразяват повече недоумение, неразбиране, отколкото очакване на отговор. Във втория и третия питащият настоятелно иска отговор: "Защо, господи! Защо!". Но несъмнено възлов момент за идейното тълкуване на разказа е четвъртото запитване: неполучил отговор, Вълкадин сменя своята позиция на смирен роб с открито богохулство: "Защо в таквоз усилно време криеш себе си, господи? Защо?".

Трагедията на Вълкадин е в това, че се разрушава представата му за хармонията в света. Разказът "Вълкадин говори с бога" носи конфликта за разрушаването на реда, за безцелната човешка смърт, за грозното, което носи войната след себе си.

Йовков пише не само за жертвите, които взема войната, но и за душевните рани, които нанася на оцелелите. Вълкадин пита: "Защо доброто го няма, а злото се шири. Въпросите на Вълкадин към Бога остават без отговор, но те са една справедлива присъда над един несправедлив свят, в който авторът утвърждава войната като зла и враждебна стихия.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
ЛИС "Вълкадин говори с Бога" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.