Лириката през античността


Категория на документа: Литература


 ЛИРИКА
1) В и д о в е г р ъ ц к а л и р и к а
Терминът "лирика" не принадлежи на разглежданата от нас епоха; той е
създаден по-късно, във времето на александрийските филолози, като заместил по-
ранния термин "мелика" (от melos - "песен") и бил прилаган към ония видове
песни, които се изпълнявали под съпровод на струнен инструмент, на първо място
седемструнната лира, изнамирането на която митът приписва на бог Хермес. Днес,
когато се говори за гръцката лирика, този термин се употребява в по-широко
значение, като обхваща и такива жанрове, които у древните не били признавани за
"лирични", например елегиите, придружавани от звуците на флейта. Обаче
античното разделяне на песенните жанрове по характера на музикалното им
изпълнение въпреки привидно чисто външния им характер има историческа
основа, тъй като в гръцката поезия жанровете и техният стил наистина били тясно
свързани с определени стихотворни размери и с определен музикален съпровод.
Възниквайки от култовата и обредна фолклорна песен, гръцката лирика в
продължение на дълго време запазвала тясна връзка между съдържанието и
традиционния ритмико-мелодичен тип на песента и характера на нейното
изпълнение. Следвайки античната класификация, трябва да различаваме: 1) елегия,
2) ямб и 3) мелика, или лирика в тесния смисъл на думата; последната на свой ред
има многобройни подразделения в зависимост от съдържанието или култовото
предназначение на песента, но основно е делението й на две категории - монодична
лирика, изпълнявана от отделен певец, и хорова лирика. Различието между всички
тия видове се обуславяло от обстоятелството, че те възниквали от разни типове
фолклорна песен, добивали литературното си развитие в разни области на Гърция и
в различна класова обстановка и всеки жанр имал своя тематика, свои стилистични
и стихови особености, като запазвал дори диалекта на оная област, в която бил за
пръв път литературно оформен. Жанровете се развивали самостоятелно и твърде
рядко се кръстосвали.
Както се казва вече (с. 19), гръцката лирика твърде пострадала от
късноантичния училищен подбор. Запазеният материал е фрагментарен и макар и
да е пораснал твърде много през последните десетилетия благодарение на
намерените папируси, все пак дава твърде непълна представа за богатството на
лирическата продукция от VІІ-VІ в. Обаче цял ред автори от това време имат
дотолкова ярко изразена поетична индивидуалност, че тя може да бъде лесно
очертана, въпреки откъслечния характер на тяхното наследство.
2) Е л е г и я и я м б
Елегията и ямбът са най-важните лирични жанрове, създадени в Йония. И
единият, и другият жанр са свързани с фолклорни обредни песни, обаче новото
съдържание, родено от социалната революция на VІІ - VІ в., не само обогатява
тематично фолклорните жанрове, но и ги издига на по-високо стъпало: народната
песен се превръща в индивидуална лирика, в която намират израз противоречията
на епохата, нейната политическа борба и проблемите на мирогледа.
Така например елегия се наричал в Мала Азия плачът, нареждането,
отговарящо на гръцкия threnos (с. 36); тя се изпълнявала със съпровод на
малоазийски инструмент - фригийската флейта. Древнойонийската литературна
елегия обаче няма задължително тъжен характер: тя е лирично стихотворение с
поучително съдържание, което включва подканвания и апели към важно и сериозно
действие, размишления, афоризми и т.п.1 Елегиите се пеели на пиршествата и
народните сборове. Външен белег на елегията, който я отличавал от всички други
жанрове, е особеният стихов строй, правилното редуване на хекзаметъра със стих с
малко по-друга структура, пентаметър,2 като образува строфа от два стиха,



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лириката през античността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.