Личност-народ-история в цикъла "Епопея на забравените",Иван Вазов (ЛИС)


Категория на документа: Литература


 Личност-народ-история в цикъла "Епопея на

забравените" от Иван Вазов

(ЛИС)

Почти цялото творчество на Ив. Вазов е наситено със спомени за възраждането на българския национален дух. В своите произведения писателят се връща към славното Априлско въстание,за да разкрие саможертвата и героизма на народа,отправил последен устрем към свободата. Това е и любимата му тема,която възприема в началото на творческия си път и се връща към и след Освобождението.
В българското Възраждане Вазов търси и открива не само националната трагедия на народа си,а и миговете от освободителната борба на българите, жадуващи своето избавление. Навлизайки със словото си в съдбовни и върхови моменти от нашата история, писателят възкресява епоха, изпълнена с трагизъм на духа, епоха на възход и падение. Цикълът "Епопея на забравените", където чрез образите на български възрожденци са очертани славни моменти от близкото минало, е пряко насочен към наследниците на героите, към тяхната памет. Възрожденският патриотизъм на Вазов не се свени да постави на изпитание проблемите на неговото време- смъртта и безсмъртието, честта и безчестието, робството и свободата.

В "Епопея на забравените",авторът търси националните измерения на универсалната триада личност-народ-история,разкрива влиянието на отделната личност в/у. народното съзнание и ролята и в историческото битие на българите. Така се осъществява и сюжетната връзка м/у. творбите в цикъла. Проследени са основните етапи от нашето Възраждане,откроени като отделни сюжетни звена-личноста като въплащение на народния идеал ("Левски");ролята на твореца и неговата творба за национално самосъзнание ("Паисий");отделната личност като идеолог("Раковски");изборът на отделния човек и колективния избор ("Кочо");гордият и самоотвержан дух на бълг.народ,издигането до висотата на своите водачи и способноста да твори историята ("Опълченците на Шипка" и "Каблешков").

Неслучайно цикълът започва с одата "Левски". Като личност и дело Апостолът на свободата синтезира наи-ярките черти на времето,висшите нравствени добродетели на епохата. А като първо произведение в стихосбирката одата очертава характерните особености на избрания от Вазов подход и начина за изграждане на образа. В произведението се задават двете измерения-времето на миналото и времето на потомците. Връзката м/у.тях е осъществена от лирическия говорител в позицията му на оценяващ,осмислящ и съпоставящ. Това е избраната позиция на възхищение и преклонение.

Още във въведението чрез монолога на героя Вазов изразява основните идейни ориентири както на творбата, така и на целия цикъл - утвърждаване на любовта към човека, на борбата за справедливост и щастие, и на хуманната мисия на човешкия живот. В този монолог лирическият герой е изправен пред труден избор дали да избере живота в манастира пред живота отдаден на идеала за свободата на поробената Родина. Напрегнатият монолог, в който звучат думите "Манастирът, тесен за мойта душа е", разкрива пламенната натура на младия човек, който над всичко поставя патриотичния дълг към отечеството си:
1.и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две - три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Решението на дякона е твърдо и окончателно. Той напуска манастира и превръща живота си в подвиг, стигайки до пълно самоотрицание в името на народа и родината. Посветил цялото си същество на революционната идея, в продължение на девет години Левски се скита по пътищата на поробеното отечество " без дом, без сън, без покой".

Вазов намира най-подходящите думи,за да разкрие и опише образа на Апостола и да ни покаже последователното му извисяване. Поставяйки на преден план нравствения дълг наличноста, за смисъла на човешкия живот. С делата си Левски става силмвол на непокорния,вечно търсещия дух.
С голямо възхищение и преклонение Вазов извайва образът на революционният деец, и апостол на свободата-Васил Левски. Революционер от световен мащаб, Левски е най - чистият и светъл българин в нашата история. Никой до Вазов, а и след него до днес не можа да представи така вълнуващо и красиво неговия обаятелен образ. Вазов успя да направи това, защото носи в сърцето си възторжената любов към България и огромния си ненадминат талант. Намира най-силните думи и най-ярките поетични образи, за да разкрие лика на най-великия български син. Той гори от възторг,когато описва характера и делата му и този възторг се издига до искрен и вълнувщ патос. Левски издига нов критерий за човешкото щастие: саможертвата в името на родината. Левски е не само национален герой, а и въплъщение на положителните черти на българина. За да възвеличи до край своя герой Вазов рисува и най-тежките мигове от живота му. Прославил момента на неговата смърт, поетът търси мястото на Апостола в световната история и го намира. Вазов се обръща към бесилото, прославя го като мястото, където героите очертават своето безсмъртие. Въвеждайки безсилието като символ на най-краткия път към безсмъртието, той увековечава патриотичния подвиг на Левски, събрал в себе си героизма и величието на една епоха.
Апостолът намира пътя към сърцата на обикновенните хора и те го обикват от сърце и душа. Затова с пълно право поетът го сравнява с най-титаничните и легендарни исторически личности:
...Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори кат Хуса или кат Симона,
за правдата свята да мре под триона.

Словото на героя е просто, разбираемо и запленяващо - "Думите му бяха прости и кратки, пълни с упованье и надежди сладки.", точно като на самия Спасител. И на двамата пътят към безсмъртието минава през смъртта,символизирана от кръстта и бесилото. Със смъртта си на бесилото Левски изкупва срама на българите от робското минало подобно на Сина Божии изкупил със смъртта си на кръста греховете на човечеството. Затова финалът на одата носи идеята за неговото духовно безсмъртие. Тази идея,величественият образ на Левски и героизма на времето,което го е създало ,определят патриотичния патос и революционната романтика на творбата.

В поредицата от славни образи на България от светци и апостоли своето място заема и Паисий. Величието на делото му е внушено чрез противопоставянето мрак-светлина,осъществено в творбата на идейно-композиционно и езиково равнище. Мрака символизира миналото, чуждото, много отдалечено време, липса на живот, робство, сън, страх, но може да означава и мъка,и трагизъм. А светлината визира надеждата, новото активно, творческо начало. Тъмното и светлото в "Епопея на забравените" се борят подобно на злото и доброто в човешката душа. Тъмата, страха и подчинението обхванали българските земи започват да се разкъсват - "хвърляше тайно през мрака тогаз най-първата искра в народната свяст ".
Паисий това е светецът,създателят на българската история,неговото слово е откровение за народа,защото българите се сдобиват с памет. Неговото дело може да бъде сравнено само с действията на Твореца при създаването на света.
Хилендарският монах пръв възкресява забравеното славно историческо минало на България. Със своята история той цели да събуди патриотичната гордост на българите, да ги върне към българските ценности и традиции:
От днеска нататък българский род
история има и става народ!

Паисий-първият български възрожденец е представен с огромната му любов към всичко българско и безпределната му омраза към поробителите. След петвековното робство той пръв възкресява забравеното славно монало на български народ. Историята му напомня на народа не само славното минало, но и правото на бъдеще, събужда националната гордост и съзнание. Именно затова поетът рисува бедния монах с неприкрита национална гордост- скромната атонска килийка, жумящата лампа, тъмният и непознат монах.
Мисията на хилендарският монах е пророческа,защото със своето дело той пробужда българския народ и ги кара да се борят и да извоюват свободата си.

Динамиката на историческото битие,представя идеята за борба,чието въплащение е образът на Раковски. Одата посветена на него е една от най-патетичните творби в цикъла. Чрез лирична прослава,Вазов внушава изключителната личност на героя,създаден от природата да бъде гений и превърнат от обстоятелствата в бунтовник.
Георги Раковски превръща живота си в подвиг, в блян за свобода,той продължава делото ,на Левски и Паисий,за дълга и вярната служба към Отечеството. С изключителна поетична сила и вдъхновение, и с ярки художествени средства Вазов създава най-яркия и незабравим образ на Раковски:
Мечтател безумен, образ невъзможен,
на тъмна епоха син бодър, тревожен,...
Но Вазов не спира до там: "Един само буден сред толкова спящи" е Раковски. Романтикът,поетът,бунтарят е този,който с титаничната си натура иска за час да бутне "делото на пет векове". В този текст числото "един" става определящо за героя-сам,единствен: "ти,един за всички като демон бдящи".

Неговата душа е изпълнена с "буря, с блясък и със нощ". Вазов ни го представя и като мечтателят - романтик и неустоим воин изтъкан от крайности - на истинска любов към народа и сатанинска омраза към поробителя. чрез силни метафори и антитези писателят внушава на читателите дълбоко преклонение пред всеобхватната дейност и неукротимия дух на Раковски. Поетът създава прекрасен, незабравим, вълнуващ портрет на истински патриот;
... Твоят символ беше: смърт или свобода,

сънят ти - Балкана, кумирът - народа

... мисъл и желязо, лира и тръба



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Личност-народ-история в цикъла "Епопея на забравените",Иван Вазов (ЛИС) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.