Лицемерието не е труден занаят - Тартюф


Категория на документа: Литература


"Лицемерието не е труден занаят - всеки може да е специалист, но да се говори откровено, искрено, от цялата душа, могат и смеят само благородните сърца."

Лицемерието е устойчиво и хлъзгаво нещо-то върви ръка за ръка с измамата.Представлява огромно усилие да представиш и запазиш фалшивия образ.Истинския проблем на Лицемерието е че поставя истината за всяко нещо под въпрос и под съмнение.

Един открива че демонстрацията на благочестие може да му донесе богатства.Открива .че като накара хората да вярват,че има ключ към небесата,те ще бъдат очаровани да му поверят парите си.Има съмнения около него,но почти никой не се вслушва в тях.И той щеше да постигне всичките си планове ако едно нездраво увлечение , в разрез с "обожествяването " му не го проваля.

Тартюф се играе за 1-ви път през 1664.И до сега дава не само най-добра представа за лицемерието и двуличието,но и кога и защо тези ужасно грозни човешки черти се разпространяват.Лекомислените хора лесно са измамени от Тартюф,един лицемер ,който се преструва на дълбоко морален и религиозен.Каква смелост е имал Молиер да заклейми и осмее чрез сатирата фалша на най-голямата по онова време сила -Църквата.

С развитието на действията е лесно да се види лицемерието на Т.Почти в самото начало се разбира за долнокачествения талант на Т да получи чрез измама благословията в дома на ОРгон,който дори предлага ръката на дъщеря си на Т.

Очевидно е ,че Тартюф е лицемер,но дали има и някои други виновни за това той да успее да ги мами за дълго време?Дали той е искрен за нещо,дали щеше да му се прости поне малко,ако не се правеше на толкова добър?Дали не бихме предпочели той да бъде едно просто истинско зло.

Все пак не е трудно да се разкрие лицемерието,а той успява почти докрай с плановете си.Дали понякога хората не сме склонни да се поддаваме на лицемерието и да го търпим ,защото думите ,които чуваме ни харесват,а си затваряме очите за лошите делата.

След явното му разобличаване обаче Тартюф нито се примирява, нито се оттегля от набелязаната си цел. Напротив, става още по-нагъл и настъпателен, защото държи в ръцете си всичко, което му е поверил Оргон. Лицемерния злодей не само се възползва от наивната доверчивост, за да живее в чужд дом, обграден с внимание и грижи, но и стига дотам, че без сянка на угризение се готви да изхвърли цялото семейство на Оргон от къщата, а самия него да предаде на властта.

В образа на Тартюф Молиер е пресъздал типа на един особено опасен за обществото коварен измамник, чието изобличение съвсем не е лесно. В края на пиесата, когато Тартюф е най-сетне със свалена маска, става ясно, че двуличието у него е всъщност дълбоко заложено, че то е истинската му страна - не маска, а същност, втора природа!

Лицемерите ги има и днес-те са навсякъде,особено във времена ,когато моралните ценности се изместват от парите,силата не е в семе-вото ,а във властта.Понякога то помага за оцеляването,но винаги е със замисъл за облагодетелстване за сметка на другите.За лицемерието и двуличието се иска талант и увереност ,че си прав,да си безчувствен към злините които причиняваш.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лицемерието не е труден занаят - Тартюф 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.