Лекции по западноевропейска литература


Категория на документа: Литература


ПРОТОРЕНЕСАНС

Проторенесанс=Предренесанс
Проторенесанс - период, който предшества Ренесанса и представлява същинския преход от Средновековие към Ренесанс. Проторенесансът е период, а не епоха.

Италиански Проторенесанс 1265-1321 г.
В общи линии времето на ИП се припокрива с живота на Данте Алигиери 1265-1321г.
Причини за възникването първо в Италия:
- в Италия най-рано са назрели условия за пробив в средновековното феодално общество и оттам за пробив в средновековната култура. Причини:

- обществено-политически причини -
възникване на буржоазна класа, географското положение на Италия - център на средиземноморската търговия.

- културни предпоставки - Кралство Италия е обединено едва след 1860 г., предренесансова Италия не е обединена, а се състои от множество градове-републики (Геноа, Венеция) и феодални владения. Италия е наследник на културата на Римската империя - език, литература, архитектура, древни паметници.

- други предпоставки - Ренесансът се появява първо в прованса, но по-значително е развитието му в Италия, защото през втората четвърт на 13 век започват войни, които стават причина "възраждането" по тези земи да угасне.

=Данте Алигиери= 1265-1321

- произхожда от аристократически род, силно обеднял през 13 век. Данте се гордее с рода си. Флорентинец.
- в края на 13 век младият Данте желае да участва активно в политическия живот, но приетия устав, забраняващ господарстващите аристократи да участват в политическия живот му попречва.
- преди да навърши 30 Данте се изявява като поет и политик
- по това време в Италия съществуват две политически партии
- гуелфи, които смятат, че обединението трябвада стане под властта на папата. След време се разделят на черни (крайни) и бели (умерени), Данте е бил от белите, докато бил в Рим "черните" спретнали заговор и така между 36-тата и 56-тата си година Данте е изгнаник в различни места в Италия, тогава той създава и повечето си творби.
- гибелини - под владението на германския император
Данте е ренесансов човек, човек на новата епоха - независим, действен, мощно въвлечен в политиката - vita activa. Като творец Данте е фигура на прехода - "с едения крак е в Средновековието, а с другия си крак е прекрачил в новите времена". Данте е последният поет на Средновековието и заедно с това е първият поет на новите времена.
- Историята за Беатриче. Любовта между Беатриче и Данте е била извънбрачна, копира куртоазната любов (духовна връзка).

ТВОРЧЕСТВО
- Ранна лирика на Данте - общо 45 стихотворения.
- "Нов живот" 1291 г.
Това е първата творба на Данте, още не е преведена на български. В Италия по времето на Данте творбата е била известна като "Легенда за света Беатриче". "Нов живот" не е оригиналното заглавие. Различава се от провансалската лирика по това, че образът на любимата не е обобщен образ, а конкретна жена, представена с името си, а не с псевдоним. Жанрът на "Нов живот" следва жанровия модел на рицаря Улфрих фон Лихтенщайн - "Обожание на дамата".
Обща характеристика на "Нов живот" - редуване на проза и лирика, книгата се състои от 42 глави, повечето от които са много кратки, присъства по-голяма част от ранните стихове на Данте - 31 стихотворения, 26 сонета (италианският има 14 стиха - 4+4+3+3, английският, Спенсъров 13 - 4+4+4+1), 2 канцони (провансалски жанр, по-голямо стихотворение от сонета, сложна римна схема), 2 балати (различно от балада, романски жанр ~ песен, танц) и 1 мадригал. Сходство - по-голямата част от стихотворенията в "Нов живот" са придружени от тълкувания. Най-ценното в тази книга - 1. самите лирически образци, разкриващи много силен, гениален поет и 2. начина, по който е представена Беатриче. Единствената творба, която Данте пише в родната са Флоренция. Данте нарича творбата "Книга за моята памет" - т.е. книга, която възкресява спомена за любимата. В "Нов живот" се натъкваме на символика, близка до средновековната, но тя вече не е изцяло ориентирана към Бога, а в центъра й са Беатриче и Данте. Данте без колебание нарича любимата "nove" (буквално деветка). Идеята, че срещата му с Беатриче и любовта им са били предопределени.

- "Божествена комедия" 1305-1321 г.
Два са мотивите, които движат Данте, докато пише "Божествена комедия" - любовта към Флоренция и любовта към Беатриче. В средновековната реторика комедия е била всяка творба с благополучен край, за разлика от трагедията, която е завършвала с гибел и крушение на героя. Наименованието "Божествена комедия" се среща за първи път 234 години след смъртта на Данте . "Divina Commesia", издание на Лудовеко Долче 1555 г., но още през 14 век Бокачо нарича поемата "божествена" като израз на възхищение пред поетическите стойности на творбата. Обем - нворбата съдържа общо 14 233 стиха (като стихов обем е между "Илиада" и "Одисея", като най-голяма е "Илиада"). Жанрът - поема (епическа поема, защото доминира повествование, разказът за една изумително събитие). Поемата е във времевия пояс на италианския Проторенесанс. В жанрово отношение има известна близост със средновековния жанр на видението - "visio". Данте е един от най-наметените умове на епохата, той е необикновено съчетание между гениален поет и енциклопедичен ум. Енциклопедичното в "Б. к." е това, че Данте създава модели на светове, описанието е подробно и картинно, издателите дори включвали чертежии схеми, онагледяващи дантевото описание. "Божествена комедия" представлява огромна мрежа от символи и алегории. В писмо на Данте до Де ла Скала Датне обяснява смисъла на своята творба, където говори за четири смисъла - 1. буквален - съдбата на душите след смъртта, 2. алегоричен - идеята за възмездието за стореното, връзката между "този" и "онзи" свят, 3. морален - поемата трябва да предпази човека от злото и греха, 4. анагогически - възвисяващата и облагородяващата любов на поета към Беатриче. Кабалистичните възгледи на Данте и "Б. К." - тезата, че числата притежават символен смисъл, като дълбоко религиозен човек Данте смята, че хармонията на небесните сфери е базирана върху хармонията на числата. Основните мисла - 3, 6, 9, 15... 3 и кратните му, 10 и неговите кратни, 7, защото е съставено от 3 (св. Троица, сакралното и небесния свят) и 4 (символизира земното). Трите части се наричат кантики ("Ад", "Чистилище" и "Рай"), всяка кантика съдържа 33 песни. Данте добавя встъпителна песен преди "Ад", общия брой на песните е 1+33+33+33=100. В ада има 9 кръга, "Чистилището" представрява планина, има 7 кръга, "Рай" има 9 кръга (емпиреи) - небесни сфери. Формата на поемата "Б. к." - тристишие, тройна рима - aba bcb cdc. Магическите цисла трябва да внушат не саво хармонията на света, но и идеята за предопределеност. Беатриче се появява в 32-ра песен на "Чистилище", за първи път името й се споменава в 36-ти стих на тази песен. Данте държи неговият разказ за видението да се възприема като истинен. Пътешествието се е състояло на 10-17 април 1300 г., когато Данте е бил на 35 години (на попрището жизнено в средата) и е юбилейна година за католическата църква. 10-17 април е Страстната седмица, само през тази седмица и през тази година е било възможно да се случи чудо и смъртен да бъде допуснат до Рая, а след това да се завърне, за да свидетелства. Начало на поемата - тъмнината и здрачът са символ на безпомощността на човек пред превратностите на живота. Самият лес символизира човешките заблуди. Трите звяра лъв, пантера и вълчица символизират определени грехове, но освен това и определени социални организации. Лъвът - гордост, френската монархия, пантера - сладострастие, Флоренция, вълчица - сребролюбие и продажност, папския двор. Най-мащабното идейно послание на "Б. к." е , че маже да се тълкува като алегория на човешката душа - възможността в Чистилището душата да се пречисти, за да достигне да Рая. Когато влиза в Чистилището, върху челото на Данте се виждат изписани седем букви "Р", съкращение от латинската дума за грях. С преминаването на всеки следващ кръг, по едно "Р" се изличава. Персонажна система - три централни персонажа - Данте, Вергилий, Беатриче. Тези образи се раздвояват между конкретно-биографичното и литературно-въображаемото (символно-алегорическо). Данте преминава през всичките 100 песни, Вергилий през първите 67, а Беатриче - през последните 34 песни. Избран е Вергилий - 1. земляк е на Данте - от Тоскана, 2. Вергилий се ползва със симпатии на римокатолическата църква, защото се счита, че е пророкувал раждането на Христос въпреки че е езичник. Какво символизират трите основни персонажа - Данте - човешката душа, Вергилий - човешкият разум, символизира и всемирната монархия - Обединена Европа, Беатриче - божествената мъдрост, благодатта. Езикови особености - в "Ад" не се споменава името на Бога, то е табу, и трите кантики завършват с думата "звезди". Анагогически смисъл на поемата - Беатриче като символ на любовта. Концепцията за любовта - през Средновековието - само два вида любов любов към Бога (amor dei) и любов към всичко останало (amor mundi). Според Тома Аквински има три вида любов - натурална - гравитацията, любовта, която кара камъка до пада на земята, в "Рай" Данте говори за този тип любов, чувствена - свързва мъжа и жената - и разумна - любовта към Бог. Новото, което допуска Данте към тази теза е, че може да съществува разумна любов между мъж и жена. В 32-ра песен на "Чистилище" се намира единственият детайл, относно физическите черти на Беатриче - тя е била зеленоока. Отношението на Данте към Беатриче е преклонение, подобно на преклонението към Дева Мария, няма и намек за чувственост. Данте не осъжда чувствената любов между мъжа и жената, но осъжда прелюбодеянието.

=Джефри Чосър= 1340-1400 г.
Джефри Чосър е принадлежал на прослойката на нормандските завоеватели на Англия. Предците му са били занаятчии, преселили се в Англия заедно с нормандците, фамилията му в буквален превод -Обущаров. С течение на времето фамилията му се замогва и Чосър има достъп до кралския двор, участва във военни действия срещу Франция и бива в плен около 1 година. По това време усъвършенства френския си език. Джефри Чосър е двуезичен писател - френски + английски. През 1386 г. предприема поклонническо пътуване до гр. Кентърбъри, поклонение на гроба на епископ Томас Бекет.
ТВОРЧЕСТВО
- 1387 г. Джефри Чосър започва да пише "Кентърбърийски разкази". За разлика от "Декамерон", "Кентърбърийски разкази" остават незавършени, Чосър умира. Връзката между Бокачо и Чосър - Чосър е бил управител на лондонската митница, бил е един от богатите хора на епохата, заедно с Петрарка е притежавал една от най-богатите библиотеки в тогавашна Европа. Чосър става пратеник на английския крал в Италия. Връщайки се в Англия, носел произведения на Данте, Петрарка и Бокачо (ръкописи). Сравнение между ранния Чосър и ранния Бокачо - съществена разлика, Бокачо е изцяло в сферата на ранноренесансовата литература. Като цяло английската литература на 14 век е принципно средновековна. Първият пробив прави Чосър, но ранните му произведения са в пределите на средновековната английска литература. Чосър превежда "Роман за розата", който е средновековен куртоазен френски епос. Превеждането не е било трудно за него, защото е владеел перфектно френски. В "Р. за р." са синтезирани много принципни средновековни възгледи, анекдоти и оценки за любовта. "Роман за розата" и "Декамерон" са основните модели, които Чосър използва при създаването на "К. р.". Като средновековен автор Чосър предпочита средновековните жанрове - видение и средновековна алегорическа поема. Първата творба на Чосър е "Видение за херцогинята" 1369 г., написана по поръчка след смъртта на херцогина Бланш.
- "Кентърбърийски разкази" - от Бокачо е възприел идеята за рамкирана композиция, рамката в "К. р." е едно поклонническо пътуване до Кентърбъри и обратно. На 16 април през деня в хана на Хари Бейли се събират 29 поклонници, решили да отидат до Кентърбъри. Ханджията толкова харесва компанията, че решава да се присъедини, той предлага на път за К. всеки от участниците да разкаже по 2 истории на отиване и 2 на връщане. Пътуват на коне, пътуването до К. трае 2 дена в едната посока. Докато при Бокачо героите са на едно място, когато си разказват истории т.е. рамката е статична, то у Чосър рамката на повествованието е динамична-пътуване. Новелите е трябвало да бъдат общо 120, Джефри Чосър успява да напише 21 завършени новели и 3 незавършени. Както "Декамерон", така и "Кентърбърийски разкази" са сборници с разкази, разликата е, че в "Д." разказите са прозаични, докато "К. р." са в стихотворна форма. Чосър се проявява като виртуозен поет. Бокачо първи въвежда и утвърждава в италианската литература прозаичната новела. По времето на Чосър английската литература е все още средновековна, а в епохата на късното средновековие преобладаващите епически жанрове са в стихотворна форма - жанровото съзнание на Чосър е било обсебено от средновековните жанрови представи. Изборът на форма зависи от предпочитанията на епохата. В "Кентърбърийски разкази" са съчетани различни жанрове - рицарска повест, рицарска новела, пародия на рицарска новела, пародия на анималистичен епос, фаблио, хомилия, басня, пародия на басня. Разказвачите у Бокачо са 10, а при Чосър - 30. Разказвачите в "Декамерон" са от една прослойка, а у Чосър те са рицар със своя син, занаятчии (дърводелец, мелничар), стюард, 3-ма монаси, игуменка, школари, тъкачката от Бат - говорителка на Чосър по въпросите на любовта, моряк. Чосър дава портретна характеристика на разказвачите и по този начин ги индивидуализира. Чосър е майстор на характерния детайл. Темата за любовта - Чосър приема средновековното разбиране за любовта, представено в "Роман за розата", любовта е представена във всички свои прояви - от възвишената любов, през куртоазната любов, до плътската, нещо подобно прави и Чосър.

РЕНЕСАНС
Граници: от втората четвърт на XIV век ~ 1330 до средата на XVII век ~ 1642, границите са все пак условни.
Ренесанс - културна епоха в историята на европейската цивилизация, която е свързана с високи постижения в науката, литературата и изкуството. Буквален превод - Възраждане. Ренесанс - характерен за народите от централна и западна Европа. Ренесанс - възраждане на античната литература и култура, на древната калокагатия. Секуларизация - отделяне на църквата от държавата (в исторически план), в културноисторически план - отделяне на изкуството от религията. Преход от теоцентризъм към антропоцентризъм. Новото е това, че на ренесансовия човек е предоставено правото на избор, каквото средновековният човек няма. Нов тип персонализъм - култ към съвършената личност, която само от части се припокрива с представата за богочовека - Христос. Извършва се реабилитация на плътта - възвръщане към представата на Античността за красота и еротика. Субектът на културата през епохата на Ренесанса - има широк кръг от интереси, това е гений, притежаващ изключителни познания и умения в няколко области - примери - Леонардо да Винчи и Микеланджело Буонароти.
Деление на Ренесанса:
- Ранен Ренесанс
Ранният Ренесанс започва като тясно фиологическо направление, свързано с култа към древногръцката литература и латински език. Най-бележити латинисти са били Франчески Петрарка в Ранния и Еразъм Ротердамски във Високия Ренесанс.
- Висок Ренесанс




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по западноевропейска литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.