Лекции по Руска литература


Категория на документа: Литература


Лекции по Руска литература
1. Александър Сергеевич Пушкин
Роден е през 1799г. В Москва, в семейството на потомствени дворяни. Като дете Пушкин получава традиционното за дворянско дете възпитание, говори на френски език и до 7-мата си година не владее майчиния си език. Негови първи учители на руски език стават дойката Радионовна и крепостния слуга Никита Павлов. Не само възпитанието, а и произходът предопределят таланта на Пушкин. Неговата майка е внучка на началника на канцеларията И. Петрович, с рожденно име Ибрахим Канибал. През 1811г. Постъпва в Царскоселкия лицей, там прави първите си творчески опити. Действително Пушкин е родоначалник на руската класическа литература. Основните принуси на Пушкин са :
1. Явява се създател на руския литературен език.
2. Разработва всички жанрови форми известни в литературата до този момент.
3. Насочва руската литература към проблемите на руския народ и я насища с национално съдържание.
4. Родоначалник е на руския реализъм.
След завършване на Царскиселския лицей, семейството на Пушкин се мести в Москва, започва истинсия мъ творчески жовот. Оказва се в среда от приятели единомишленици с които води политически спорове, говори за изкуството си, прави прогнози за бъдещето на Русия. В резултат на това се ражда волнолюбимата лирика на Пушкин чиито най-ярък пример е одата "Волност". В нея Пушкин ярко осъжда тиранията на самодържавната власт и я заплашва с възмездие. Пушкин продължава да създава в този дух следващите си разобличителни стихове, сред които се откроява стихотворението "Село". В него Пушкин се представя и като поет и като гражданин. Със своята будна съвест той насочва вниманието на руската интелигенция към тежкия живот на крепостните селяни. Пушкин се опитва да създаде нагласа на нетърпимост към едноличната държавна власт и призовава прогресивните хора към активни действия за отмяна на крепостното право и освобождаване на руския народ от тежкия гнед и помещиците. Пушкин създава стихотворения наситени с философски размисли. Едно от тях е стихотворението " Към Чаадаев". Пушкин се запознава с Чаадаев в Царскоселкия лицей. Чаадаев е изключителна личност, революционер, той е човек на метежния дух и революционния темперамент. Идеите на Чаадаев за пагубното влияние на самодържавната власт върху обществения живот оказват силно влияние върху Пушкин. Поетът високо цени приятелството на Чаадаев, силно развитото му чувство за обществен дух и написва стихотворение, в което показва как личната тема, без да губи интимния си характер придобива силно обществено съдържание. Пушкин е убеден, че взаимоотношенията между хората могат да се изграждат и на основата на ясни граждански позиции, като свободното общество осигури условия за личното щастие на хората. Стихотворенията и идеите на Пушкин за активни действия срещу държавната власт се разпространяват сред интелигенцията, но от страна на царя се възприемат като призив за бунт. Той обявява, че Пушкин е наводнил обществото с възмутителни стихове; както винаги в подобни случаи царят взима решение да изпрати Пушкин на заточение в Сибир, в Соловедския манастир. Това е тежко решение, което би откъснало поета от обществения живот и проблемите в Русия, затова приятелите му полагат усилия да бъде променено мястото на заточението. Царят променя решението си и изпраща Пушкин в Кавказ. През Май 1820г. Пушкин се отправя на своето първо южно заточение. По време на заточението Пушкин не е сам, заобиколен е от грижите на семейството на генерал Раевски ( самият той е един от героите от войната с Наполеон през 1812г. ). Заедно предприемат пътешествие в Кавказ и приключенията се отразяват в следващите му стихотворения, като:
- "Угасна дневното светило"
- "Бахчисарайски фонтан"
- "Кавказки пленник"
- "Братя разбойници" и др.
Произведенията създадени по време на южните заточения заемат особено място в творчеството на Пушкин, те отразяват творческата нагласа на поета романтик, която се изразява в неудовлетвореност от руската действителност, разочарование от слабата активност на руската интелигенция и силен порив към свобода. Най-яркото произведение на Пушкиновия романтизъм е поемата "Кавказки пленник". Тя има за цел да възпроизведе образа на свой съвременник, неудовлетворен от действителността и живота, търсещ своето място в обществото. В поемата действат малко герои, младият интелигент и черкезка девойка. И двамата герои търсят своето щастие, единият стремейки се към свобода, а другият жадувайки за истинска любов. В стремежа си за постигане на целта, те срещат много препятствия и преодоляват много големи изпитания, но нито един от тях не постига мечтата си. Жадуващия свобода става пленник, а девойката изпитва дълбоко разочарование. Поемата е ярък пример на романтичната нагласа на Пушкин, не само с характерните герои, но и с откъснатостта на тези герои от обичйната им среда, от близоста им, емоционално до автора на поемата. Силно се проявява лирическия тон на повествованието и монологичността на изказа. Постепенно в товрчеството на Пушкин се забелязват признаци за преодоляване на романтизма.
"Цигани" (поема) - подсказва настъпвашите изменения в мирогледа на Пушкин, конфликтът се изгражда на основата на противоречията в самия геой. Показателно е разширяването на кръга от действащи лица - Алеко, Земфира, майката на Земфира-Мариула и стария циганин. Пушкин противопоставя 2 общества, цивилизованото и първобитното (циганското) общество. В цивилизованото общество е приета норма на поведение и морал между хората, а циганското общество е първично, в него няма противоречие между желание и действие, между думи и дела, между мисли и чувства. Алеко е представител на цивилизованото общество, а Земфира на циганското. Алеко и Земфира също изпитват неудовлетвореност от действителността, от пороците в обществото. Пушкин внушава че различно устроените общества формират различни характери. Героите не са идеализирани, условията в които живеят също. Поетът се опитва обективно да изследва живота и изведе като внушение мисълта, че несправедливо устроеното общество превръща в индивидуалисти най-прогресивните хора.
С поемата "Цигани" се набелязва преминаването от романтизъм към реализъм. След това настъпва нов период в дейността и живота на Пушкин.
Следващата спирка е семейното имение в Михайловское. В имението Пушкин живее сам, откъснат от приятелите си, разсъждава за смисъла на живота и мисията си като поет. Прозведенията от този период са с дълбока печал. Основното настроение в стихотворенията от 1824-1825г е тъгата. В този период създава:
- "Към морето"
- "Пророк"
- "Анна Петровна Керн"
- "Борис Годунов" (роман)
Стихотворението "Пророк" се определя като програмно, то е написано след поражението на Декабристското възстание (Декември 1825). Пушкин се чувства лично отговорен за съдбата на декабристите и родината. Поетът споделя идеите на декабристското движение и вижда своя дълг, като творец който безпощадно разкрива истината за живота в Русия. Изпъква образа на поета пророк, който е призван да служи на хората, винаги да отсъжда за настоящето и да предсказва бъдещето, като защитава истинските човешки ценности и добродетели. Поражението на Декабристското възстание се отразява лошо на руския народ и намира отражение в стихотворението "В сибирските шахти". Пушкин е угнетен от тежката съдба на декабристите. Пет от тях са осъдени на смърт, останалите са заточени в Сибир, като са лишени от всички граждански права. Пушкин подкряпя приятелите си като изпраща стихотворението си по една от съпругите на декабристите. Той се обръща към тях като приятел, съчувства им и се опитва да подкрепи духа им, гордостта им и вярата в крайната победа. Така в обществото Пушкин внушава за великия подвиг, който са извършили декабристите. Като творец работещ по всички жанрове Пушкин създава не само лирически произведения, но и постига успехи в областта на прозата. Като прозведения с високо художествено достойнство се отличават цикъла повести на Иван Петрович Белкин, съдържащ няколко повести:
- "Изтрел"
- "Майсторът на ковчези"
- "Господарката селянка"
- "Кантонер"
Тези повести са обединени от един измислен разказвач - Иван Петрович Белкин, но всяка една се отличава със своя специфика и герои, като романтична девойка, дребен чиновник и т.н. , и докато образът на Иван Петрович Белкин е обощение на съзнанието, манталитета на провинциалното руско общество, отделните герои са поставени в уникални обстоятелства, говорят и мислят като представителите на своята социална група, показват зависимостта на чувствата от живота. Открияват се:
"Кантонер" - описва се образа на "малкия" човек, унижен и страдащ. Този образ ще привлече вниманието на следващите класици, Гогол, Достоевски, Чехов. Пушкин показва, че "малкия" човек е рожба на несправедливо устроенето общество. Живота му се превръща в трагедия предизвикана от фалша, лицемерието.
В областа на драматургията Пушкин създава цикъл от малки трагедии:
- "Скъперникът рицар"
- "Моцарт и салиери"
- "Каменният гост"
- "Пир по време на чума"
В тях Пушкин обръща погледа си към човека, към неговата душа. Внушава, че завистта, омразата, лицемерието погубват човешкото у хората. Интересът на Пушкин към историята не се изчерпва с един роман. Историческата тема е разработена по-късно в романите "Добровски" и "Капитанската дъщеря". В тези произведения Пушкин работи върху историческите теми, не само като художник, но и като учен историк. Той внимателно изучава историческите източници, свързва събитията и героите и внася своя поглед като творец и гражданин. Историческата личност, която вълнува Пушкин е Петър I. Личността на Петър I е описана в поемата "Медният конник". Петър I е една от най-великите личности в Русия. Времето в което управлява е епоха на велики преобразования. В тази връзка, в началото на поемата Пушкин възхвалява историческата роля на Петър I и принуса му за развитието на Русия като държава, но тази ода за Петър I се противопоставя на останалите части, в които поетът разгръща картина на столицата Петербург. Живота на обикновенния човек, който мечтае за своето щастие са мираж, но този обикновен човек има смелостта да отправи предизвикателство към властта - това е самотен бунт на един нещастен човек, който губи смисъла на живота и загива. Величието на Петър I остава непоколебимо, но на фона на човешката трагедия преобразователната му дейност загубва своя смисъл.
"Евгени Онегин" - Пушкин започва да пише романа през 1823г. по време на южното си заточение. Приключва го през 1830г. Действието в романа се развива в периода 1819-1825г. Това е време на важни исторически събития в Русия, чрез отразяването на които Пушкин иска да пресъздаде атмосферата, в която се формира типът личност Евгени Онегин. В центъра на романа е поставен млад човек, съвременник на Пушкин, по произход от петербургско дворянско семейство. Съвсем логично този млад човек води безгрижен начин на живот и перспективите за неговото развитие са неясни. Осъзнал безсмислието на своето същвствуване, той търси спасение. Освен него вниманието на Пушкин е насочено и към други представители на руската дворянска интелигенция - Ленски, Татяна, Олга. Тези герои са описани в типичната за тях социална среда като включвайки се в действието те разкриват и живота на столичното дворянство и провинциалните представители на руското общество. Всеки от героите си има своя биография и е представен в романа в развитие. Действието в романа, постъпките на основните лица се движат към едно централно събитие което променя тяхната съдба - това е дуелът между Онегин и Ленски. Трагичното събитие чертае друг път в живота на героите. То не само прекъсва съществуването на един млад човек, но и показва, че пътят към личното щастие е труден и не винаги завършва успешно. В романа, авторът усмисля централния персонаж Евгени Онегин като нациално исторически тип, който се формира в определени обществени условия при господстваща самодържавна система. Традиционното възпитание, което получава Евгени Онегин обяснява неговото благородство, разностранно развитие и изискано поведение, но това е недостатъчно за да се усмисли живота на един спокоен млад човек и идва моментът на разочарование и търсене на смисъла. Смисъла като пълноценно съществуване, което се свързва с мястото и действието на младия интелигент в руското общество. Типът Евгени Онегин Пушкин представя като обобщение на руската дворянска интелигенция,
която е разочарована от живота, обхваната е от скука и е обречена на бездействие. Чрез личните отношения между Онегин и Татяна, Пушкин се опитва да представи и другата позиция - на човека близо до народа, свързан с бита и традициите му, с нравственост формирана в естествена среда, това е Татяна. Пушкин представя героинята, която се отличава не толкова с външна красота колкото с обаяние и изключителна душевна чиатота. Живяла далеч от столичната суета Татяна има различно поведения и не се страхува да пристъпи законите на фалшивия морал. Пушкин не скрива симпатията си към героинята, а представя девойката като въплащение на най-добрите страни на народната и дворянската култура. В римана Пушкин присъства като персонаж , но не се идентифицира с Евгени Онегин. Тази позиция позволява поетът правдиво да описва средата, в която главните герои се възпитават и живеят. Това е и средата в бляскавите салони където е преминал живота на Онегин, това са и дворянските провинциални общества, които се отличават с по-малко блясък и разкош. Пушкин е приятелят и спътникът на героите. Заедно с тях се вълнува, обича и страда. Представяйки живота в Русия в този исторически период, поетът се опитва да нарисува цялостна картина на руската действителност, руския живот, типичните представители на руското общество от 20те години на 19 век. В този аспект, Белински определя романа на Пушкин като енциклопедия на руския живот.
2. Михаил Юриевич Лермонтов
Творчество: Лермонтов се формира като творец във време на революционни сътресения. В Русия се бунтуват крепостните селяни, а във Франция и Белгия избухват революции. Лермонтов започва да създава романтични произведения, но за разлика от Пушкин, Лермонтов е определян като революционен романтик. Трагичния обществен живот оставя отпечатък върху творчеството му, в което преобладава песимизмът и великия стремеж към свобода. Показателни са поемите на Лермонтов "Демон" и "Мцири". Като творец Лермонтов създава към 400 стихотворения, а също така драмата "Маскарад", незавършения роман "Княгигя Левовска" и "Герой на нашето време". Сред стиховете които Лермонтов написва са :
- "Смъртта на поета"
- "Мисъл"
- "Не вярвай на себе си"
- "Поет"
- "Три палми"
- "Скучно и тъжно"
- "Плененият рицар"
които говорят за раждането на нов творчески талант в Русия. В стихотворението "И скучно и тъжно" поетът с тъга говори за нищожността на живота.
Нито радостта , нито мъката могат да го изтръгнат от съзнанието на самота. Независимо, че е заобиколен от грижи, от съчувствие, за краткия си живот Лермонтов няма да се почувства щастлив и безгрижен. Неговият поглед към живота е изпълнен с тъга, с душевна тревога, защото страстите, които вълнуват хората са разрушителни и земни, а истинското съвършенство е във висините. В творчеството му се обособявя и цикъл любовна лирика, но тя има дълбоко трагичен характер. Лермонтов, подобно на Пушкин се опитва да представи онзи руски интелигент, който със своите качества да пробуди съзнанието на младите хора за необходимостта от обществена промяна. Този герой Лермонтов пресъздава в своя роман "Геой на нашето време". Романът се състои от няколко повеси:
- "Белла"
- "Максим Максимич"
- "Княгиня Мери"
- "Таман"
- "Фаталист"



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Руска литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.