Лазаровден


Категория на документа: Литература




Лазаруването е поетичен младежки обичай, който се изпълнява през първата половина на пролетта. Това е един от най-тачените в народния календар обичаи. Характеризира се с много песни и игри.

Обичаят е общобългарски .В различни краища на страната е известен под различни названия: "Лазаруване", "Лазар" " Лазари ", "Лазарница" и др. Различия има разбира се и в изпълненията му.
Кулминационният момент в проявлението на лазарските обичаи и игри е свързан с християнският празник Лазаровден, откъдето идва и названието на обичая. В основата на лазарските обичаи лежат древни обреди, свързани с пролетното събуждане на природата. Обичаят се отличава с единство на характер, смисъл и обредна насоченост. Основни изпълнители в него са моми и момиченца на възраст от 5-6 до 10-12 години.
Подготовката за лазаруването започва още през великденските пости - от празника Свети четиридесет / 9 март / или от Средопостната неделя / третата неделя от постите/.
Подготовката трае дълго време, защото е свързана с много работа около празненството: лазарките разучават песни и игри. Обикновено им помага по-възрастна жена, която е лазарувала и добре помни песните. През постите когато не се играе хоро, тези събирания са единствената забава на жените.
В подготовката за празника се включва и изработката на лазарското облекло и реквизита. Лазарките се обличат в невестински костюми , които вземат от скоро
омъжените булки. Обръща се внимание най - много на накитите и реквизита, които носят обреден характер.

Съставът на дейните изпълнители на обичая включва:"боенец","лазарки","кум","момци" и "гайдар".

"Боенецът" е 12-15 годишно момиче, нежно, чисто още не любило.
То трябва добре да умее да води хорото да издържа на тежките игри наред с лазарките. Голяма чест е за девойка да бъде избрана за "боенец", защото по време на обичая и дълго след това то е обкръжавано с общо уважение и почит. Освен тези качества обичаят изисква боенецът да бъде от добро семейство и родителите му да са дали съгласието си тяхното момиче да бъде хороводка. Предпочитание се дава на онова, което живее в къща с две-три стаи и с широк двор. Много е важно в жилището на боенецът да има голяма "кещя"(стая), в която се извършват основните моменти от обичая.

Дрехите, с които боенецат се облича, имат характерни местни особености:
- дълга под колената бяла риза от памучно платно с бродирана ивица около яката и с "шити поли"
- ризата е с разрез на гърдите и с широки дълги ръкави, обшити с ръб. Тази дълга женска дреха се нарича след 1918 г. и "врахам". В допълнение се облича и шаечен или чохен "кават"(късо женско елече характерно за селото), ервен, зелен син или черен "късак" наричан от някои възрастни хора "контох"(къса до пояс горна дрешка), черна престилка на която има шити отвесни райета в топъл сив или син цвят и колан изработен на специален стан от черна и бяла вълнена прежда. Върху горната дреха се слагат два бели месала, с черна бродерия по краищата, които покриват рамената и се кръстосват встрани над колана. При по студено време буенецът облича върху дрехите си "кича"- характерна за селото дълга женска дреха без ръкави. Важно е да се знае, че ризата и врахамът(сукманът) са били сватбена премяна, с тях се е венчала булка през предходните една две години. Сватбено е и елечето. Вълнените "чорапе", с които буенецът се обува, са бели или цветни, а обувките му - черни "кондури" с железни подкови и кабъри. Украсата по главата на буенеца е типична. Труфилата които се използват за украса са много леки.Те се забождат на шапчица за по здраво и така покриват изцяло главата. Едни от най-пленяващите украси са "нагорешните пера",които се поставят от двете страни на върхана главата и са отрупани с множество пъстри мъниста .Според лазарките цялата украса по тях приличала на пъстър пролетен букет.Представлява интерес изискването лазарките да опасват венчална "прастил;к;а са шит'а, която е характерна за селото. Изработката и е специална и се нарича "крива прастил;к;а".Тази престилка по начало е невестинска, носи се задължително от всяка булка в деня на сватбата и без нея и до сега не се извършват брачните обреди.

В подготовката за Лазаровден първи тръгват из село сутринта на малките лазарки. Групират се по 4-5 момиченца и обикалят домовете из своята махала. Впечатление правят едно две от тях които са облечени в булчински дрехи и са прибулени с червена кърпа. Булката или булките, ако са две играят, а останалите пеят песни. Стопанката на дома ги дарява с яйце и по-рядко с дребни пари.
След тях тръгват големите лазарки, които продължават обхождането и на следващия ден - Връбница.
Големите моми изпълняват по богат и специфичен репертоар в зависимост от посетения дом и желание на домакините. В песните на лазарките се възпяват малките деца, пеят се песни за любовта, красотата и достойнството на младата булка, за богатството и гостоприемството на домакина и пр.

В системата на лазарските обичаи се включват още два обреда - буенец и кумичене. Обредния танц буенец познат в Източна България, се играе само от големите моми, на които предстои женитба. Това е единственото хоро което се играе от момите през великденските пости. Макар и рядко,запазено е участието на момък в лазарските обичаи. Наричан кум, кръстник или буенек, той се избира от момите предварително или на Връбница. Обикновено кум става този момък, които ще се ожени за боеницата. При завършването на игрите момъка отвежда хорото вкъщи. На Великден всички лазарки му гостуват като от събраните пари му купуват подарък, а той от своя страна дарява всяка с цвете.

На много места лазаруването завършва с кумичене. Лазарките както са лазарували отиват по групи край вода - чешма, кладенец или река и пускат едновременно във водата венчета от върба, залъци хляб или друг някакъв белег. Момата чието венче (белег) изпревари останалите се смята за кумица и до Великден /следващия неделен ден/ се ползва с особено уважение от страна на лазарките и не само. До Великден момите и "говеят" т. е не и говорят, а на самият празник всяка лазарка отива в тях с боядисани яйца и обреден хляб. При това гостуване кумицата освобождава лазарките от говеенето. С кумиченето и обичайното гостуване на Великден приключва цикъла на лазарските обичаи и обреди.
Най- въодушевени от празника са както малките така и вече големите лазарки. На този празник момите изживяват най - съкровените трепети от задомяването си и бъдещия семеен живот.
Мъжете също са силно развълнувани и в очакване на красивото лазарско хоро в което участват всички неомъжени моми и ергени. От тук започват нови връзки между младите които в повечето случаи довеждат до бракове.
Според представите на селяните за начало на моминство се смята лазаруването и колкото пъти е лазарувала момата толкова е продължавало моминството и. Обикновено момата лазарувала два три пъти в много редки случай четири до омъжването си. Разбира се това вече не се спазва строго, защото след замомуването момата участва в обичая по свое желание.
Обичайно е също да лазаруват и всички "згоденци". Обръща се специално внимание на схващанията за годеничеството, които селото още пази. Лазаруването на годеницата се смята за важен израз при взаимоотношенията между нейното семейство и семейството на годеника и.
В различните райони лазаруването се извършва по различен начин. Лазарските песни , изпълнявани в Софийско в мелодично отношение са само няколко, но много разнообразни в своето отношение. В тези райони е характерно лазаруването в домовете на стопани, които имат пчелни кошери. Само в този случай лазарките играят "на коло" - заловени в кръг около кошницата с яйцата, като водят хорото все надясно.
Обхождането на ниви и ливади като елемент от структурата на лазарските обичаи се извършва в някои западни райони в Пиринския край. Обхождат се ниви от близкото село и тук участват предимно по- големите лазарки на възраст от 8 до 12 години.
В Източна Тракия са познати и малки и големи лазарки. Тук момите приготвят кукла от парцали наречена Лазар или Лазарка. Лазара се носи от момиче сираче, а останалите моми вървят с него и пеят лазарски песни.
В Лозенградско и Одринско пък лазарките са облечени в нови булчински дрехи. Така обикалят по къщите и ги даряват с яйца ,брашно и булгур. Със събраното брашно се приготвя лазарски хляб и се раздава в селото. Обхождайки лазарките пръска куклата с вода при чешмата или я пускат в кладенец. Яйцата се пазят до Великден когато се боядисват и се разделят.

В Добруджа, Котленско, Бургаско момите са известни с названието лазарки, лазаркини, лазарчета. Ходят на групи, всяка група от своята махала. Широко разпространение има следния мотив изпълняван от тях:

- Сиви бели гълъбе,
накъде сте летяли?
* Къмто царю градове.
- Какво прави царица?
* На бял камък сидеше,
мъжка рожба държеше
и му шапка нижеше
със два реда маргарет,
със три реда алтъни.

"Буенек" е единственото хоро което се играе от момите през Великденските пости. Песните са кратки, хороводни и познати в други моменти на обичая.
Цялото богатство от пъстроцветни носии и накити подсилва неповторимия ефект от гледката на лазарското хоро.
Множеството варианти на лазарските обичаи, обреди и игри показват редица общи елементи и определят общобългарският им характер. В целия празнично обреден цикъл най-широк е кръгът на елементите засягащи любовта на младите, предстоящата им женитба и бъдещия им семеен живот.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лазаровден 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.