Конструиране на интерпретативно съчинение


Категория на документа: Литература


Конструиране на интерпретативно съчинение

1. Интерпретация – думата означава текстов прочит. Данните, които присъстват в една художествена творба (т.нар. художествени факти) се включват в различни смислови контексти и образуват многопосочни тълкувателни хоризонти.
2. Жанрът интерпретативно съчинение – текст, който съчетава аргументаторски и херменевтични умения, т.е. показва изкуството на своя автор да “чете” по различен начин дадена творба, като й придава нови, оригинални значения, надхвърлящи авторовите намерения. На практика това означава съчинението да “превежда” многопосочните значения на литературната творба, като все повече и по-плътно се доближава до обекта на тълкуването (литературният текст-основа). Съчинението е своеобразна визитна картичка, която показва степента на литературна компетентност, нивото на езиковата култура или обобщено казано комуникативния потенциал на своя автор.
3. Композиция на интерпретативно съчинение – схема

Изисквания и принципи на конструиране на интерпретативното съчинение

Всяка схема е условна и подлежи на промяна!

І. Въведение
• начален композиционен компонент, който дефинира и определя смисловите граници на интерпретацията, като върви от общото към частното.
• Неговият емоционален градус е значително по-висок от този на аргументативната част, където преобладава рационалното начало.

ІІ. Теза
• отделен абзац, със статут на основно твърдение
• структура: въвеждащо изречение, развиващи изречения – отделните микротези и заключително изречение.
• Тезата притежава ярко изразен рационален характер, тя е и микроплан на интерпретативното съчинение.

ЗАПОМНИ!
Подредбата на микротезите е свободна, но по правило първата микротеза трябва да има ярка аргументативна сила, втората може да бъде по-слаба в това отношение, а финалната микротеза отново трябва да бъде особено категорична и недвусмислена като аргумент. Подредбата на микротезите в тезата трябва да бъде спазена в същинската част, тази, която се определя като изложение или същинската интерпретация.

ІІІ. Аргументативно-интерпретативна част (изложение)
• Винаги се започва с дефиниране на първата микротеза. Всяка микротеза се изказва в изложението.
• Микротези – съставни части на тезата, представляващи отделни смислови ядра на проблематизацията, заложена в заглавието
• Микротеми – съставни части на микротезите, които представляват отделни мотиви Те по правило се развиват като се разполагат графично в отделни абзаци. Те съдържат:
• Опорни моменти – отделни епизоди от един художествен текст или ключови изрази, които подлежат на тълкуване.
• Аргументи – доводи, които се конструират в разсъжденията, като задължително съдържат отговор на въпросите какво, как и защо. Тези три въпроса се отнасят до разнородни микроструктури на текста-основа. Точно тук се реализира онази дейност, която популярно се нарича анализ на текстовите структури, като този анализ може да бъде многопосочен: да се осланя на различните интерпретативни техники, които най-общо се легитимират като затворен или контекстуален прочит на литературната творба.
• Цитат – авторов текст, който подкрепя и илюстрира разсъжденията.
• Този порядък не е задължителен, т. е. Той може да се променя в процеса на работата.
• Логически преходи – те се конструират, за да осъществят плавен преход между отделните смислови ядра, присъстващи в съчинението. Има ги (ако е необходимо) между въведението и тезата; между тезата и аргументативно-интерпретативната част ( изложението на съчинението); между отделните микротеми в рамките на една микротеза; между отделните микротези; между последната микротема на последната микротеза и заключението.

ІV. Заключение
• обобщава на ново ниво интерпретираната проблематика.
• Заключителната част разширява смисловото поле на интерпретацията към цялата българска литература или към общочовешките ценности, които се интерпретират в литературния текст-основа.

ЕТАПИ В СЪЗДАВАНЕТО НА ИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ

І. Подготовка за създаване на интерпретативно съчинение
• Отлично познаване на литературния текст като съдържание
• Предварителен прочит и познаване на критическата литература ( например на урочните статии от учебника или на други критически разработки по същия проблем). Критическата литература може да послужи като модел на интерпретацията - да задава някакви идеи или да обяснява неясни за автора структури на литературната творба. Груба грешка е да се правят опити за механично и буквално преписване на критически статии.
• Работа върху заглавието на зададената тема – трябва към нея да се отнасяме като към задача, в която присъстват известни и неизвестни величини. Работата върху заглавието се нарича още декомпозиране, защото усилията са насочени към откриване на т.нар. ключови думи, които представляват търсените неизвестни величини.
• С ключовите думи се съставят семантични (понятийни) редове, които се конструират на принципа на асоциацията:
• най-напред се тръгва от буквалното им значение;
• после се преминава към преносните им значения;
• като следващ етап се включват контекстуалните им значения (взети от литературния текст-основа);
• търсят се смисли, породени от граматични, фонетични или синтактични особености на ключовите думи, така, както са дефинирани в заглавния израз;
• като последна стъпка се търсят смисловите връзки между ключовите понятия, за да се осмислят възможните им взаимоотношения.

С ключовите думи се конструира тезата: те присъстват така, както са дефинирани в заглавието или като синонимни конструкции. Това става на чернова, защото в беловата (официалния вариант) се започва от въведението.
1. След оформянето на тезата – конструиране и редактиране се съставя въведението, за да бъде адекватно на тезата и проблема, формулиран в заглавието.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Конструиране на интерпретативно съчинение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.