Константин Костенечки


Категория на документа: Литература


ПУ"ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"

КУРСОВА РАБОТА
по История и етнология на средновековната българска литература

Тема: Константин Костенечки

Изготвил: Проверил:

Името на Константин се засвидетелствува в три форми: Костадинь, Константин Философ и Константин Философ Костенечки. Прозвището Костенечки дава основание да се смята, че писателят е роден в Костенец.Съществува и друго мнение, според което той произхожда от Търново.То се базира на едно изречение от неговия труд "Сказание за буквите" където се посочва като "чужденец от търновските страни". Това обаче можe да се тълкува и в смисъл, че идва от Търновското царство, към което по онова време спадат Софийската област и Тракия.

Няма данни за рождената дата на Константин, но като се има впредвид времето на написването на основните му трудове и някои податки по тях, се смята, че е роден около 1380-1390г. Той слуша за Патриарх Евтимий, знае, че е заточен в Бачково и се запътва към манастира, за да се учи при него.Когато пристига в Бачково, Евтимий вече не е между живите. За радост, обаче оставя добре подготвени ученици, които продължават учителското му дело.Константин се учи при евтимивия ученик Андроник. Изучава гръцки език и правописно-езиковите норми и принципи на Евтимий, но не се замонашва. Никъде не срещаме към името му духовен сан. Той е един от малкото светски хора в Средновековието които се занимават с книжовна работа.

През 1410г. Султан Муса и неговият брат опожаряват Пловдив и други селища в Родопската област. След тази трагедия Константин Костенечки вече няма условия за спокоен живот, учение и работа в Бачковския манастир, затова емигрира в Сърбия. Там намира закрила и покровителство в двора на сръбския деспот Стефан Лазаревич. Установява се в Белград, работи като учител в Раевския манастир.

Константин се отличава като будна личност, плодоносно развива търновските традиции в Сърбия. Подтикнат от желанието да научи повече, пътува по светите места. Това става след 1415г., когато на Балканите настъпва омиротворение. През 1427г. Стефан Лазаревич умира. Костенечки остава в Белград до 1431г., среща се с Патриарх Никон, който му дава идеята да опише живота на Стефан Лазаревич. След 1431г. Следите на Константин изчезват -няма негово датирано произведение от този период, нито се споменава за него от други автори. Предолага се, че около 1431-1433г. напуска Сърбия и се връща в България с цялото си семейство, където и умира.

Целият творчески период от живота на Константин Костенечки преминава в Сърбия, но под влиянието на Евтимиевата езикова правописна и литературна школа. Творбите които безспорно принадлежат на Константин, са следните : "Разсеяно изложение на буквите", Житие на Стефан Лазаревич и "Пътуване до Палестина". Негов е превода на "Тълкувание от Теодорит Кирски" и превода на библейската книга " Песен на песните".
Никъде в трудовете си Костантин не посочва, че е българин, но се изказва възторжено, както за Евтимий така и за неговият пряк учител Андроник. Макар и добре приет от сръбския княз, на няколко места в произведенията си се нарича "странник". Следователно той запазва своето българско самосъзнание и тъгува за родината. В трудовете си той остава преди вскичко светски човек, който се интересува от правопис, езици, езиково -правописни ръководства, география, литература и антична философия. Възхищава се главно от владетелските добродетели на Лазаревич, занимават го исторически събития.
От 1418г. датира първото по време оригинално негово произведение "Разсеяно изложение на буквите" известно още като "Сказание за буквите". То е написано по поръчка на Стефан Лазаревич, но вероятно поръчката е внушена от Константин, който като учител се сблъсква с проблемите в сръбската книжнина и образование. Творбата на Константин Костенечки има за задача да обеди сръбските власти в необходимоста да се реформира образованието и да се сложи ред в книжовноста и обучението. Проблемите в произведението се свеждат до няколко основни кръга въпроси: правописни, обучението на деца и произхода на Кирило -Методиевия език.Творбата е запазена в две редакции -обширна и кратка.Обширната е позната от един препис от средата на XVII в. Обширната се смята за първична, отразяваща авторовия оригинал. Кратката редакция се нарича в науката "вариант", защото разликата между него и "Сказание за буквите" са значителни, дори може да се отнесе като отделна творба създадена върху оригинла и адресирана към учителите. В ръкописната традиция се разпространява като "Словеса", нейният автор дякон Григорий е привърженик на Константин Костенечки.
В "Разсеяно изложение на буквите" Константин препоръчва звукова метода за изучаване на буквите. Според него те трябва да се произнасят: "а, бе, ве, а не: аз, буки, веди". С тази си идея той изпреварва не само съвременниците си, а и следходниците си. В този си труд Костенечки отделя внимание на отклоненията на сръбските преписвачи от съдържанието на богослужебните книги спрямо българските и гръцките. Свидетелствува за официалния държавен характер на Евтимиевата езикова и правописна реформа. Изгражда и интересна хипотеза за произхода на Кирило -Методиевия език.Той не е съгласен, че богослужебните книги са превдени от Кирил и Методий на български език, защото смята, че богослужените слова не могат да се изразят на груб език. Също мисли, че азбуката не е създадена от Кирил, а от група славяни от различни племена под ръководтството на Кирил. В "Сказание за буквите" Константин Философ Костенечки прави отклонения от основните въпроси и дава сведения за историята на Църковните събори, отрицателните прояви в Сърбия, говори за пиянството, вярата в магии, нарушението на каноните, суеверията и цялостния опадък на народа. Посочва връзка на покварата в правописа с тази в обществото. По този начин, а и с други средства се опитва да предизвика в Сърбия държавна правописна реформа, една всеобща цензура над книгите, както е станало в България. Константин не оспява да предизвика реформата.
В "Житие на Стефан Лазаревич" Константин Философ се отличава като писател житиеписец от нов тип. Творбата е известна в две редакции-обширна и кратка. Обширната има заглавие " Живот и подвизи на винаги помнимия и славен благочестив господар деспот Стефан, написано по заповед и подбуда на най-светлия Патриарх на сръбската земя господин Никон и придворните началници, а също и на този тезоименит, който пресвето се яви прославителя във вид на видение".Константин гледа на Стефан Лазаревич преди вскичко като на значителна историческа личност, слага акцент на изображението на неговата светска държавническа и културна дейност и заедно с нея на най-важните политичски събития. Писателят се спира на редица исторически факти предхождащи Стефан и от времето на неговото управление. Говори за Косовската битка при която загива баща му -1389г., за битката при Ангора -1402г., за българското въстание в Темско, за смъртта на срацимировия син Константин в Белград през 1422г., за дипломатическите отношения на Стефан с други страни, за вътрешните борби в Сърбия и подробности из живота в Белград. Сведенията от 1410г. до смъртта на Стефан през 1427г. са плод на лични впечатления и оценки и имат голяма историческа стойност. Той описва географски сръбската земя -реките Сава и Дунав, горите, планините, подземните богатства, изворите и климата. Говори и за населението. Константин пръв дава описание на една страна. Това е едно от първите географски описания в старата славянска литература и първото описание на Сърбия.
На фона на историческата и географско -демокравската среда образът на Стефан изпъква по -релефно и неговата прослава е по-убедителна и пълна. Самият той е представен като добродетелен във всяко отношение -като владетел и като християнин, добър политически ръководител -освобождава роби, води преговори, в битка проявява голяма смелост и учасва в Константцкия събор. Смърта на Стефан е представена от автора като голямо нещастие, като край на благоденствието в Сърбия. Като цяло животър на героя е показан на историческа основа, като главните факти и събития са автентични.
Интрес към историята показват и Евтимий, и Григорий Цамблак, но у Константин той е още по-засилен и развит в светски план, а не в агиографски. В стилно-изобразително отношение Константин значително се различава от Евтимий и Цамблак. Костенечки е културен писател, проявава интрес към античното литературно изкуство. Житие на Стефан Лазаревич се откъсва от житийния шаблон. В науката то се определя като "модерен биографски труд" и "исторически трактат". Общо трява да се каже, че Житие на Стефан Лазаревич представлява нов етап от развитието на житийната литература.

"Патуване до Палестина" не е напълно оригинално съчинение, а компилативно -преводно. То се съхранява в три преписа, вскичките от XVI в. Творбата е кратка, представлява изреждане на градове и области и разстоянието между тях, на места и кратки описания за населението и обичаите му.

Най-вероятно превод на Константин е "Описание на светите места", запазено без начало в Ловченски сборник, който съдържа и други Константинови творби. И тук се изреждат обекти и разстоянието между тях, дават се размерите на пещерата, в която е роден Христос, казва се на коя страна е обърнат гробът на Христос и на Богородица, говори се за Елеонската планина.

Цялостно, за своите съчинения Константин черпи ограничен материал от изворите, основен негов источник са личните му наблюдения и схващания. Мнението му се отличава от общоустановеното и той следва своите собствени убеждения и цели. Това говори за проява на силна воля, на твърд характер, за самочувствие.Тези черти му придават чид на нов тип писател, който се сближава с "писателя" от Ренесанса.

Константин Костенечки творчески продължава и развива традициите на Евтимий и задно с това на сръбската литература.Затова той както от гледище на развитието на сръбската литература, така и от гледище развитието на българската литература заема свое място и представлява съществен момент от цялото славянско книжовно развитие.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Константин Костенечки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.