Конфликтът като сблъсък на ценности


Категория на документа: Литература




Пространното житие на свети Кирил датира от ІХ век. Според изследователите то е създадено преди 881-882 г. Създателят на творбата е неизвестен, но най-често се смята, че авторът е Климент Охридски, защото той е един от преките ученици на Кирил и Методий. Прието е да се смята, че оригиналът на Житието е написано на глаголица, но няма преки следи за това. Текстът е разпознат от преписи, като най-ранният е от 1469 г. и е включен в Загребския сборник на Владислав Граматик. Известни са около 50 преписа.

Константин е роден в Солун от благородни родители. Когато е на седем години, явява му се сън, в който той избира за своя съпруга и помощница премъдростта - алегоричната девойка София. Получава много добро образование, отдава се на служба на Бога. Участва в пренията с цариградския патриарх Анис, изпратен е на мисия при сараците, а после при хазарите. Проявява блестящи полемични способности и се справя успешно със задачите си. Покръства езичници и върши чудеса. Изпратен е от царя при моравския княз Ростислав, за да укрепи християнската вяра. Отдава се на молитви, получава откровение, създава славянската азбука и пише с нея евангелските слова. Защитава своето дело от неговите врагове във Венеция и Рим. Преди смъртта си приема монашеското име Кирил. Умира в 869 г. и е погребан в римската базилика "Сан Клементе".

Могат да се проследят различни нива на конфликтността в тази средновековна творба. Едни от тях са сблъсъците и полемиките на Кирил с неговите противници. Това са битки и от духовен порядък, битки за истината и правото. В тях се сблъскват доброто и злото, искрената вяра с наложените предразсъдъци.

Конфликтността в житието трябва да покаже преди всичко могъществото на принципите, които управляват света - принципи създадени от Бог. Следвайки стриктно жанровата схема, авторът на Житието се е изправил и пред различни актуални въпроси на своето време. Сред тях най-значимият е доколко вярата може да бъде обвързана с догмата, с правилото. Така наречените "триезичници" са хора на догмата - те твърдят, че има само три свещени езика, на които може да се хвали Бог - еврейски, гръцки и латински. Със своите предписания те буквално препречват пътя на вярата, не й позволяват да достигне с цялата си сила до сърцата на всички хора, до съзнанието на всички народи. Философът точно срещу това трябва да се бори - срещу предразсъдъците и ограничения достъп до вярата, до светлината на словото божие. Затова и в Житието е казано, че той е изсякъл тръните на заблуждението и ги е изгорил с огъня на словото си.

Основен противник на житийния герой обикновено е дяволът. Дяволът клевети, сее раздори, обвинява несправедливо, дава измамни обещания. С всичко това той цели да замъгли божията истина, да отклони християнина от правия път. Така дяволът разкрива цялата двойственост на християнската ценностна вселена. На човека са нужни много сили и преди всичко - силна вяра, за да се спаси от попълзновенията на дявола.

В Кириловото житие дяволът също изиграва своята подривна роля - именно той подстрекава към защита на триезичната догма. В този сблъсък Кирил проявява за пореден път своите способности като защитник на Бога. В този смисъл всеки светец е интерпретиран като божи помощник в битката срещу дяволското начало, срещу хилядолетното царство на злото и мрака.

Много важна конфликтна точка в творбата е азбуката. Философът създава азбуката, за да направи достъпно Словото. Словото е пряко свързано с Бога, то твори свят и ражда светлина. Константин-Кирил следва заветът за ясните и разбираеми думи, които, изговорени в църквата, отекват до небето. Създаването на новата азбука е огромен подвиг за каузата на самата цъква. В един символичен план азбуката е прослава на словото и на творящата му мощ.

Жанрът на Житието предполага образцов герой - мъченик, отшелник, апостол и пр. - герой заслужил за каузата на християнството. Религиозният подвиг означава, че е извършено някакво огромно, непосилно за обикновените човешки умове и способности дело. Животът на Кирил е разгънат в перспективата на този подвиг - той непрестанно доказва своите способности, готви се за подвига и накрая го извършва по модела на чудото.

За да бъде извършен подвигът, са необходими изпитания. В християнската традиция изпитанието е възможност да докажеш силата на своята вяра. Именно в изпитанията Константин-Кирил може да докаже вярата и съдбата си на избраник.

Земният живот е преходен, тленен, там човекът е пленник на делничните грижи и на дяволските изкушения. Истинският живот е този, който е посветен на Бога, обърнат е към небето. Героят на Житието служи за образец на праведен живот. Негово основно оръдие е молитвата. Чрез нея той осъществява общуването си с Бога. Именно това общуване е в основата на чудото.

Пространното житие ни дава образа на един раздвоен свят, който чудесата на светеца успешно свързват, правят единен. Този текст крепи и народностното самосъзнание, като открива пантеона на славянските светци.

БИБЛИОГРАФИЯ:
Учебник по литература за ІХ клас

Изготвила:

Радинела Георгиева - ІХ клас




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Конфликтът като сблъсък на ценности 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.