Кой разкава в Декамерон


Категория на документа: Литература


Giovanni Boccaccio

КОЙ РАЗКАЗВА В „ДЕКАМЕРОН”
НА ДЖОВАНИ БОКАЧО

1. УВОД:

1.1. „Декамерон” на Джовани Бокачо е добре познат на българския читател и не случайно избрах за днешната изява именно това произведение, от сборниците с новели, обект на докторската ми теза: за да говоря за произведения, за които част от аудиторията за първи път чува, тъй като не са превеждани на български.

1.2. Първо съвсем малко история: Бокачо е роден в Черталдо, близо
до Флоренция, син на флорентински търговец, който е искал явно синът му
да поеме по неговия път, като го вкара в силната флорентинска търговска компания Барди, които управлявали финансите на двора на крал Анджоа.
Но младият Бокачо явно не проявява особена охота да следва стъпките на баща си, като през 1334 година изявява намерението си да се посвети
изцяло на литературни занимания.
В двора на Крал Анджоа, Бокачо има възможността да разшири значително културния си кръгозор: интелектуалното му съзряване на
самоук писател става в една светска аристократично-буржоазна среда, а не сред стените на университети и библиотеки.
През неаполитанския период Бокачо пише първите си произведения,
в които има много автобиография, втъкана не толкова в разказваните факти, колкото в душевните състояния. От този период е и любовта му към
неаполитанска благородничка, възпята от него в стихове и проза под името
Фиамета, но чието истинско име остава неизвестно за нас. Фиамета, обаче,
не е вече жената-ангел на школата Долче Стил Ново (стилновистите) и на Данте, нито висше създание, каквато е Лаура на Петрарка, е една напълно земна и чувствена жена, която разрешава да бъде ухажвана и покорявана.
През 1340, след фалирането на банка Барди, Бокачо е принуден да последва баща си и да се завърне във Флоренция. През следващите 15 години под перото му виждат бял свят много произведения, между които и
„Декамерон”. В началото на този период Бокачо има финансови проблеми,
които след известен период отпадат покрай длъжностите, които получава

от Комуната, най-вече като пратеник, благодарение и на славата си на писател.
Сприятелява се с Петрарка, като тази негова връзка го отдалечава от
италианския език и от младежките му произведения и го подтиква да се посвети на изучаване на класическите автори и да пише произведения на латински.
През 1362 год. Изживява силна религиозна криза: един монах от Чертоза, в името на свой събрат, умрял като светец, го увещава да се отрече от светските си и неморални произведения, за да спаси душата си в
отвъдното. Бокачо, изморен и болен, отдал се вече от известен период на едно по-медитативно съществуване, остава до такава степен впечатлен, че
е помислил да изгори всичките си произведения, включително и
„Декамерон”. Самият Петрарка е бил този, който го е разубедил, като му е показал, че не съществува противоречие между християнската вяра, изучаването на античните автори и любовта към поезията.
Бокачо основно живее във Флоренция, между една дипломатическа
мисия и друга. През 1373 година Комуната му възлага да коментира публично „Божествената комедия”, но след първите 17 песни на „Ад”, решава да се оттегли, болен, в Черталдо, където умира през 1375 година.

1.3. Как стига Бокачо до писането на новели? Могат ли в произведенията, предшестващи „Декамерон” (както в неаполитанския, така и във флорентинския период) да се открият елементи да водят към него? Отговорът е положителен, но при условие че погледнем на цялостното творчество на Бокачо като на една лаборатория на повествователни експерименти.
И така, Бокачо пише в терцини Caccia di Diana (Ловът на Диана), в октави Filostrato (Филострат) и Teseida (Тезеида), в проза Filocolo
(Филоколо), в коит се отразява както класическата, така и романската повествователна традиция: първата в постройката , а втората в упоритото връщане към любовната тематика, задължителна тема за епохата на Долче Стил Нуово, и за куртоазната поезия.
Между тези произведения се откроява Филоколо, написана между
1336 и 1338 г., чието заглавие, взето от гръцки, означава „любовно терзание”: тук Бокачо използва добре познатата от Средновековието
история за Флорио и Бианчифиоре. Става дума за нещо като роман, в който се проследява развитието на младия принц Флорио, който след много перипетии успява да завоюва Бианчифиоре и става мъдър и
справедлив крал. Отвъд назидателната история, това, което интересува Бокачо е да се пробва от стилистична гледна точка, повече да организира материята отколкото самата материя, а това после се оказва решаващо в
„Декамерон”. От тази гледна точка „Филоколо” представлява тренировъчна площадка за повествователни техники с непрекъснати

отклонения, свързани в entrelacement ( = навързване на историята), които
се срещат по-късно в поемите на Ариосто. Друг елемент, предвестник на
„Декамерон” във „Филоколо”, е епизодът, в който Флорио е приет с другарите си в двора на Фиамета: кулминацията в този епизод е
разказването на 13 новели от страна на 13 герои. С други думи, стартира повествователен сценарий, напълно чужд на основната история (тази на
Флорио и Бианчифиоре): по този начин в произведението са вмъкнати разкази от втора степен, ако мога така да ги нарека. В синхрон с основната тема, и в тези новели изпъква въпросът за любовта, който всеки от
присъстващите излага.
Следователно, още в младежките си произведения Бокачо възхвалява ума, който помага да се превъзмогват трудностите, възхищава се на



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Кой разкава в Декамерон 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.