Живот и творчески път на Иван Вазов


Категория на документа: Литература


 Живот и творчески път

Човекът изчезва,но неговото дело и име
остават-това велико име,което времето не може да заличи от паметта на българите -ИВАН ВАЗОВ .
Той беше погълнал себе си думата и живота

на целия български народ и затова той стана поетът на този народ-народният поет на България.

На 27 юни 1850г.в гр.Сопот се ражда ИВАН ВАЗОВ -първото дете на Минчо и Съба Вазови (Приложение 1).По нрави и настроения семейството,от което произхожда Вазов,е също представително за епохата и за българската душевност-едно многолюдно семейство на почтен родолюбив търговец,в което владее атмосферата на строг ред и патриархална сърдечност,уважение към религиозните и битовите традиции и същевременно отзивчивост към възрожденските просветителски и патриотични пориви."Весел и охолен" е животът в процифтяващия по това време Сопот въпреки тежката сянка на робството.Щастливо и безгрижно е и детството на поета в уютния дом(Приложения 2) на Минчо Вазов,възкресен с носталгична любов топъл хумор в знаменитата вечеря у чорбаджи Маркови в "Под игото".

Особено голямо влияние върху духовното развитие на Вазов оказва неговота майка Съба-общителна и с поетичен усет жена,с необичаен за тогавашния женски бит интерес към литература и с вродено чувство за хумор.Тя първа прочита на своите деца и на събралите се съседки "Александрията" и "Телемаха".Тя по-късно покровителства и неговите първи литературни опити,охранявайки тайната на младен поет .Заради всичко това Вазов цял живот изпитва към нея безкрайна("Майка ми").
В неблагоприятните условия на робската действителност младият Вахзов няма възможност да получи някакво системно и пълно образование,но неговата свежа любознателност цял живот допълва пропуснатото.Той завършва взаимното и класното училище в Сопот(описани със сочен хумор в спомените му "Даскалите"),още в юношески години се запознава с тогавашната оригинална и преводна литература и чете в оригинал руски поети. Петнадесетгодишен е вече "подидаскал" (помощник-учител) в Калоферското училище,като същевременно учи гръцки език при известния тогавашен педагог Ботьо Петков,баща на Христо Ботев.В Калофер Вазов намира богата библиотека от френски и главно руски книги,която изиграва голяма роля за литературното му развитие,особенно многобройните томове от сп."Отечественные записки",в които се среща със стати от Белински и художествени произведения от Пушкин,Лермонтов,Григорович,Гончаров и др.

Под влияние на прочетеното около 14-годишният Вазов започва да пише стихове, разгадавайки постепенно неизвестните му тайни на мерената реч. Тези все по-силно изразени литературни увлечения будят обаче недоволството на баща му, който иска да направи първородния си син наследник в търговията. И започва една тиха, но упорита борба между житейския разум на бащата и поетичното сърце на сина.

През учебната 1866-1867г. Минчо Вазов записва сина си в 4-ти клас на прочутото Централно българско училище в Пловдив. В Пловдивското епархийско училище, ръководено от Йоаким Груев, той слуша в училището с интерес преподаванията по родния език, увлича се от история и география, пленява го музиката на френска реч. Насърчен от учителя си по френски език-Богдан Горанов, той се опитва дори да превежда, макар с речник, откъси от френски класици.(Вълчев 1985:9)
Но младият сопотчанин няма никакво влечение към турски и гръцки език.Нали турците владеят България от петстотин години,а гърците,които също поробвали страната,имат и по негово време такова силно влияние в Пловдив.А тъкмо за тия два езика,тъй необходими за търговията,го изпраща баща му в Пловдив:да ги изучи добре,та като наследи неговата професия.Узнал за слабите бележки на сина си по нелюбимите му предмети,бащата,без да дочака края на учебната година,идва да прибере своя "непокорен" син,за да не се черви от срам на изпита пред учители и познати.И да го накаже,като го постави в дюкана си в Сопот да продава бакалски стоки,но през повечето времепише стихове.През 1870г.в "Переодическо списание на Българското книжовно дружество" е отпечатано първото му стихотворение "Борба".В края на 1870г.Минчо Вазов изпраща 20-годишния си вече син в Румъния-да премине там и последната висша степен на търговската практика.Напразни остават обаче усилията на чичото в Олтеница и на вуйчито в Бакъу-и в Румъния Вазов остава верен на призванието си.Безразличен към търговските си задължения,той научава румънски,запознава с румънската поезия и печата в емигрантския български печат стихове в патриотично-просветителски дух.Стихотворението "Борът",изтълкувано от всичкикато аллегория за съдбата на България,му донася и първата популярност като поет.Когато му омръзва да слуша укорите на чичо си,една нощ "само два минца в джоба" Вазов избягва и "немил-недраг" попада в Браила между знаменитите"хъшове" в кръчмата на Никола Странджата(обезсмъртена по-късно в повестта"Немили-недраги").Два-три месеца споделя братски "техния живот,техните идеали и авантюри",запознава се и Христо Ботев,чието огненно слово опалва душата му с революционните идеи на епохата.Животът сред бунтовните български емигранти и срещите с Христо Ботев в Браила и Галац оставят незалечими следи в съзнанието и сърцето на младия поет,у когото се пробужда патриотът и гражданинът.Ако използваме израза на Горки,това е един от неговите най-сериозни жизнени университети.

Завърнал се от Румъния,за кратко учителства в Сливенград (1872-1873г.),после живее в Перник и е преводач по строящата се железопътна
линия София-Кюстендил.През 1875г.се устоновява в родния си град и става член на сопотския революционен комитет,но при избухването на Априлското въстание отново заминава за Румъния.Там е избран за секретар на Българското централно благотворително общество.До 1876г.,когато в Букурещ излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла"(Приложение 3),подписана с псевдонима Пейчин,Вазов е публикувал вече множество стихотворения в печата и "по своята поетическа живост и гений надминува сичките,току-речи,познати у нас поети"(в"Нова България",1876).През следващата година той издава вече с истинското си име стихосбиката "Тъгите на България".По време на Руско-турската война,когато излиза третата му стихосбирка "Избавление"(1878),Вазов е преводач и писар в Свищов и Русе,а веднага след Освобождението е назначен за председател на окръжения съд в Берковица -(1879-1880г.) .

Истинският път на професионален писател Вазов поема в Пловдив,столицата на Източната Румелия,където се установява през втората половина на 1880г. и живее там почти до края на 1886г.Макар,че в Пловдив Вазов(Приложение 4) се отдава и на политиката(депутат е в Областното събрание,в различно време е секретар и подпредседател на Постоянния комитет),и на трескава обществена,публицистична и редакторска дейност(председател е на Пловдивското научно книжовно дружество редактира в."Народний глас",сп."Наука" и сп."Зора"),главното му призвание става литература.Пловдивският му период е изключително плодотворен в творческото отношение,за това кратко време той създава много и различни по характер произведения,като всъщност полага основите на жанровата система в следосвобожденската литература. (Цанева 1992:12)

Със стихосбирките "Майска китка"(1880),"Гусла"(1881),"Поля и гори"(1884)(Приложение 5)-в последните две книги на части е включен и цикълът "Епопея на забравените",-"Италия"(1884) и "Сливница"(1886) Вазов утвърждава като пръв поет на България. Активно разработва жанра на поемата ,като издава в отделни книги "Видул"(1879),и "Загорка"(1883),но всъщност през първата половина на 80-те години на 19 век той публикува в печата и останалите свои значителни поеми-"Грамада"(писана в Берковица),"В царството на самодивите ","Кихавицата на Саллюста" и др.През 1883г. излиза и книгата му "Стихотворения за деца"(Приложение 6).Още в този сравнително ранен етап от творческата му дейност започва Вазовото титулуване като наорден поет.

В периодиката се появяват и първите белетристични творби на Вазов: спомените му от времето на Априлското въстание,озаглавени "Неотдавна"(сп."Наука",1881),повестите "Немили-недраги"(сп."Наука",1882-1883)(Приложение 7) и "Чичовци"(сп."Зора",1885).В отделни книги през 1882 излизат пътеписът "Един кът от Стара планина"и повестта "Митрофан"(по-късно със заглавие "Митрофан и Дормидолски").В началото
на 80-те години печата и първите си разкази-"Хаджи Ахил","Кандидат за "хамама"" и др. По това време Вазов прави и първите си опити в областта на драматургията-във в."Народний глас" печата "Госпадин Мортагон"(1882),а в
книги издава "Михалаки чорбаджи"(1882) и "Руска"(1883).Освен това през 1884г.заедно с Константин Величков (Приложение 8) осъществяват едно грандиозно образователно начинание -издаването на "Българска христоматия"(Приложение 9),в което двамата поети подбират и превеждат "избрани образци по всичките видове съчинения".

В края на 1886г. Вазов е принуден от политическите си противници да напусне обединенатавече България и от началото на 1887г. до началото на 1889г.живее в Русия,предимно в гр.Одеса(Приложение 10),където пише стихотворения и разкази.Там започва и романа"Под игото".Завърнал се от емиграция в началото на 1889г.,поетът се установява в София (Приложение 11) и през същата година в "Сборник за народни умотворения,наука и книжнина" е отпечатана първата част на "Под игото",а през следващата,пак там,са обнародвани и другите две части на творбата.През 1890-1891г.той е редактор на сп."Денница".Започва нов, изключително плодотворен период в творческия път на Вазов,продължил до 1895г.,който отново дава благотворен тласък за развитието на цялата българска литература.Освен създаването на нови произведения сега Вазов си поставя и друга задача -да систематизира творчество си,писано от 80-те години досега да подреди произведенията си и да ги преиздаде,като по този начин представя пред читателите от новото поколение своя цялостен образ на писател.Излизат три тома с Вазова белетристика под общото заглавие "Повести и разкази"(1891-1893) както и книгата "Поеми"(1893),в която първи път е поместен цялостното и цикълът"Епопея на забравените".Направени са и преиздания и на по-важните му стихосбирки от плодивския период.

Новото,което Вазов създава през този етап,също впечатлява.През 1892г.в "Сборник за народни умотворения,наука и книжнина"са поместени големите му пътеписи "В недрата на Родопите" и "Великата рилска пустиня".През 1893г.излиза стихосбирката "Звукове"(Приложение 12) която представя в съвсем съвременна и актуална светлина поета.Издадени са двете части на сборника му с разкази "Драски и шарки"(1893,1895) и драмата "Хъшове"(1894).В отделна книга е отпечатан романът "Под игото"(1894) (Приложение 13). Този внушителен корпус от стари и нови текстове,представен само за няколко години пред читателя,предизвиква изключителен ефект.И не е случаен фактът,че през 1895г. българската държава тържествено чества 25-годишнината от началото на Вазовата творческа дейност .Всъщност с това честване (Приложение 14) Вазов е "узаконен" за народен поет,неговият статут на институция в духовния живот на нацията официално е признат от държавата,защото с творчеството си от началото на 80-те до средата на 90-те години на 19 век Вазов определя центъра на новата българска литература. По това време и в личен,и в общественно-политически план в живота на Вазов има интересни събития,но те остават някак потиснати от професионалното му битие на писател.
През1890г. той се оженва за Атина Болярска (Приложение 15), но само след 13 месеца се разделяя с нея.На два пъти предприема пътуване из Европа-в Швейцария(1893г.) и Франция(1894г.) През 1894г.е избран за народен
представител ,в състава е на българската делегация,която пребивава в Русия,за да въстанови прекъснатите междудържавни връзки(1895г.),а от края на 1897г.до началото на 1899г.е министърът на народното просвещения.Отдаването на политическа държавнеческа дейност през втората половина на 90-те години не откъсва Вазов от литературата.През 1896г. той издава втория си роман "Нова земя",а в самия край на столетието стихосбирките му "Скитнишки песни"(1899) и "Под нашето небе"(1900).

И през първото деселетие на 20 век Вазов е все така плодовит,като съсредоточава творчиските си сили в областта на белетристика и драматургията.Излизат неговите сборници с разкази "Видено и чуто"(1901),"Пъстър свят"(1902) и "Утро в Банки"(1905),романът "Казаларската царица"(1903) и повестта "Нора"(1908),поставени на нрави и отношения от съвременната на писателя действителност.Успоредно с това Вазов се обръща и към по-далечната българска история като през 1907г. публикува повестта "Иван Александър"и романа "Светослав Тертер" а през 1910г.-книгата с балади и поеми"Легенди при Царевец".И драматургичното му творчество от този период свидетелства за подобно раздвоение между злободневието на съвременността и историческата тематика.В самото начало на 20 век той публикува комедиите "Вестникар ли?","В царството на славата" (позната по-късно под заглавие"Кандидати на славата") и "Службогонци", а в края на това десетелетие се играят на сцената и са издадени в отделни книги историческите драми "Борислав" и "Към пропаст".

Последното десетилетие от Вазовия живот е време на трескава поетическа продуктивност.То е време,в което България води три войни за своето обеденение,и поетът откликва на тях със стихосбирките"Под гръмна на победите "(1914),"Песни за Македония"(1916),"Нови екове"(1917),и "Не ще загине!"(1919).Излизат и поетичните му сборници "Юлска китка"(1917) и "Люлека ми замириса"(1919),в който Вазов прави равносметка на своя творчески път.През 1920г. с голяма тържественост в цялата страна е отпразнувала 50-годишнината от началото на творческата му дейност и 70-годишнината от рождението му.Излизат множество книги,посветени на неговото писателско дело между които "Иван Вазов.Живот и творчество","Юбелеен сборник Иван Вазов" и мн.др.Увенчан като патриарх на българската литература,Вазов умира на 22 септември 1921г.Погребан е в сърцето на българската държава-до храма "Св.Александър Невски" в София (Приложение 16).

Ще отбелижим,че като отдава на родината чрез творчеството си всичко съкровено,което е имала неговата любеща душа,народният поет на България завещава на човеството един необятен поетичен свят,населен с безсмъртни образци на изкуството.И неговите вдъхновени творби наистина днес съгряват душите на руси и украинци,французи и виетнамци,на италианци,индийци,японци,корейци и др.,за да окриля у всички вярата в светлити идеали на човешкия род,зажаднял и днес,както и в началото на века "за правда,за мир,за щастие".

Поет на националните съдбини

Иван Вазов е поет от възвишения тип на българските възрожденци.
Неговите големи предшественици,преди да бъдат писатели,бяха обществени дейци,патриоти и будители.Той бе първият професионален писател в литературната ни истори,но и за него литературата бе преди всичко изпълнение на патриотичния и социален дълг.Изпълнен с преклонение пред -високата мисия на поезията,той вижда в нея не песен на чучулига,която пее сама за себе си,а камбанен звън-вестител на народната скръб или радост.Той е слял духовния си живот с битието на народа,народната съдба е станала негова поетична участ.Поезията му-това е половинвековната история на нашето отечество,превърнала се в лична биография на поета.

От патетичните предосвобожденски дни,когато в стихотворението "Новонагласената гусла" младият автор провъзгласява своята решимост да бъде певец на народните страдания и борби,до самата си смърт Вазов неотстъпно държи перото и с чуствителността на поетически сеизмограф отбелязва всеки трептежв историческите съдбини на България.Половин век той носи в сърцето си нейните тъги и възторзи,написва поетичната хроника на пет войни,погълнат изцяло от големите общонародни проблеми,той просто се стеснява да занимава обществото с личните си болки и радости и потиска горчивината,че не е разкрил докрай интимния свят на душата си:

Но,родино,за тебе пях!

Ти цяла беше в песента ми,



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Живот и творчески път на Иван Вазов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.