Житието на Света Петка


Категория на документа: Литература


Житието на Света петка (Параскева) Търновска от Патриарх Евтимий

Параскева (Петка Епиватска),наричана по-късно Търновска,произхожда от селището Епиват в околностите на Каликратия.Живяла е през втората половина на 10в.,преданията за отшелническите й подвизи оформят местен култ към нея,който се разпространява ии по-широко и вероятно от 12в.получава и литературни изяви.След Клокотнишката битка на Иван-Асен 2 пренася мощите на светицата в своя престолен град през 1231г.Петка Търновска започва да се почита като закрилница на Търново и на династията Асеневци.По желание на царя Патриарх Евтимий пише "Пространно житие на Св.Петка",предназначено да се произнесе пред владетеля в църквата,където се пазят мощите на светиите.Житието е най-поетичното на ПЕ.Тя е пример за усет към авторовата творба,както и за изящната словестност характерна за най-добрите византийски образци.Разказът за живота на героинята е беден откъм факти.В биографичната част на житието се описва са само семейството й.Освен благочестиви майка и баща Петка има и брат Евтимий,който също е Божий избраник.Образът на преподобната се изгражда в/у семантиката "жених-невеста".При посрещането на светицата,авторът произнася реч приветствие към нея,което напълно прилича на отказ от похвала.Точно в този момент от текста ПЕ обособява панагирически моменти в размките на житието,моменти,които звучат като похвално слово.Житието на Петка Епиватска разкрива моменти от духовното биетие на своя създател.В житието е отразен идеала на исихастите за приближаването на героя до Бога,чрез "видението".Подръжавайки на живота на благовидеца Илия и на живота на кръстителя,светицата се отдава на духовен и ангелски живот в пустинята.Само по този начин Петка ще усъвършенства душата си,ще постигне "нравствено очищение",ще се пребори с пороците,изкушенията и благодарение на смирението и овладяването на добродетелите ще бъде готова "за присъдата на бъдещия съд,за срещата с жениха".Животът в пустинята,където "дяволът не престана да я изкушава" е основополагащ момент,който чрез добродетелите си тя вижда божественото видение.Точно тези видения и предсказания оформят апотолския образ.Други нейни названия в текста,които кореспондират в библейските текстове са:почитателка на благия жених,съпруга на небесния жених,добра и чиста гълъбица Христова,мъдра Дева,духовната майка,преподобна майка,чедолюбива майка.Всички тези определения оформят личностната й характеристика и изграждат образа й на свята,достойна и богоизбрана жена,която се отличава с "мъжки разум".Важна част от произведението е пренасянето на мощите на Петка.Тук Евтимий Търновски възхвалява победите на българското оръжие,величието на престолния град и богоизбранността на българските владетели.Със средствата на ораторската проза книжовникът подчертава,че светицата е именно в Търново,тя е притежание на българската столица и закриля българския народ.Именно с разказа за пренасянето на мощите й в Търново Евтимий автоматично я припознава като българска светица,която закриля и помага на българите.Самият акт на съпровождане на "ковчега на преподобната до славния и царстващ град Търново",е представен като невиждан празник,в който участват всички жители на града дори "благочестивият цар Иван-Асен излезе из града със своята майка царица Елена,със своята царица Ана и всички свои велможи".В кръга на предпочитаните библейски теми се преплитат евангелския разказа за 10-те девици и цитати от "Песен над песните"Кулминацията в психологическа обрисовка на героинята е риторична и лирична молитва към Богородица,имаща стойност на самостоятелна поетична творба.Тук ПЕ доказва увлечението си по красивата фраза и най-точно описва религиозния си мироглед.Но тази финална молитва за омиротворението на света и за запазване на царя и народа звучи като предчувствие за бедата надвиснала над българската държава.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Житието на Света Петка 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.