Жертвените фигури на страданието в поемата на Смирненски "Зимни вечери"


Категория на документа: Литература


Ива Г.Улева
8а клас;№12
ГПЧЕ"Екзарх Йосиф"

Жертвени фигури на страданието в поемата на Христо Смирненски-"Зимни Вечери"
Литературно-интерпретативно съчинение

Цикълът "Зимни вечери е сред най-големите поетически постижения на Смирненски.В стилистично отношение той е сруктуриран с рядко майсторство,като тук особено изразително самата форма(редуването на два основни типа изказ)излъчва художествени значения.Освен че "Зимни вечери"е творчески връх в лириката на Христо Смирненски,в него виртуозът на мерената реч и на благозвучното слово достига завидно единство между мисъл и чувство,изобразителност и изразителност,физическо и психологическо състояние на своите герои,външна и вътрешна атмосфера,лирически обект и субект.

За жанровата специфика на " Зимни вечери" в литературната наука съществуват две понятия-цикъл и поема.И двете са еднакво убедителни и задълбочено основани.Всяка от седемте части може да съществува самостоятелно като художествено завършена цялост.Това е достатъчно основание творбата да се определи като поетичен цикъл.От друга страна-тематичното единство и присъсвието на лирическия "аз" обединяват детайлите на мозайката в разказ за жестоките фигури на страданието в града.Някъде в надтекстуалните сцепления на текста се оформя единното смислово и емоционално,интонационно звучене на творбата и отделните и части се възприемат като фрагменти от завършена поема.

Символният смисъл на студ и смърт е заложен още в заглавието "Зимни вечери".В самото начало са поставени и основните чувства на творбата-безнадежност,отчаяние,студ,самота,тъга.Тия мрачни и тягосни настроения се превръщат в конкретна и зрима представа още в първото двустишие:
Като черна гробница и тая вечер
пуст и мрачен е градът
Алитерацията на "р" в повечето от значещите думи усилва чувството на обреченост.Сякаш ръмженето на някакъв незнаен звяр ни посреща в предверието на това царство на хаоса.А поетът както Дантевия Вергилий,ще ни поведе през страшните кръгове на ада,за да видим и ние през неговите очи мъките на градската беднота.

Великолепният звукопис продължава и във второто двустишие:
тъпо стъпките отекват надалече
и в тъмата се топят
Пълната липса на "р" само подчертава скрития смисъл от засилената му употреба в началото.Вместо него сега читателят възприема едновременно и със съзнанието и със слуха си тия призрачно отдалечаващи се стъпки.В мрака на този полуреален свят бавно изчезва звукът и движението замира.

Втората строфа доуточнява детайлите на пейзажа и усилва усещането за присъствието на злото:
Глъхнат сградите,зловещо гледа всяка
с жълти стъклени очи,
оскрежената топола-призрак сякаш-
в сивата мъгла стърчи

Глаголите не назовават действия,а състояния.Метафорите и сравненията не се нуждаят от усилия,за да бъдат разгадани.Странна и злокобна е метаморфозата на сградите-нещо демонично има в погледа на техните " жълти стъклени очи".Те са навсякъде-живи и зловещо дебнещи.Смирненски е намерил силно въздействащ поетичен образ на тополата.Тайствено и нереално като привидение-"призрак сякаш",самотно то стърчи в "сивата мъгла".Вледена,тополата вече не е онзи многозначен символ-"дървото на живота".Тя би могла да присъства в текста и като фигура на страданието-нейните листа са толкова чувствителни,че потрепват и при най-слабия повей.Но оскрежена,тополата вече не може да оплаква страданията на невинните.Тук тя по-скоро символизира вечната замръзналост на света-безжизненост излъчват нейните клони.Появила се е и мъглата, "сивата мъгла"-вездесъща,плътна и безплътна едновременно.Тя постепенно се изпълва с някакво неясно още съдържание,чийто смисъл е много по-обхватен от известните ни символни значения.

Леден студ е сковал и "изопнатте жици",които доизграждат иреалната картина,като "странни струни са изопнатите жици,посребрени..."Зловещ е техният студен звън и сякаш се чува и в звукоиса на съчетанията на сонорните "р" и "н".

Внушеното от самото начало мрачно и тягостно чувство достига в своя апогей в следващото двустишие.Повторенията на "глъхнат"-"глух" и "зъл"-"зловещ" се допълват от неясния "вопъл" и за пореден път въвеждат странното предчувствие за зло,което дебне в безмълвието на мрака и студа.

В последната строфа няма хора,нито дори звук и движение.Всичко е замръзнало.Даже нежното нощно светило,възпято в народните ни песни като ясен месец,сега е "младата луна",която гасне,обсебена от скръбта.Тънкият "огнен сърп"търси своя път и няма нежда за изход.

Единствено мъглата остава нед света,за да угаси и последния лъч светлина.

Във втория поетичен фрагмент Христо Смирненски открито заявява своето присъствие: "Вървя край смълчаните хижи".Около него не са вече зловещите сгради "с жълти стъклени очи", а "смълчаните хижи".Не е в центъра на големия град,а в бедняшките покрайнини,където са събрани жестоките фигури на страданието.

Вездесъща и потискаща,мъглата е погълнала света.Мрачно и тягостно настроение излъчва картината и няма изход от страшните бездни на "бедност и грижа".Те са "вечни" в този несправедлив свят.В контраст с ярката светлина от ония "жълти стъклени очи" на каменните сгради сега стъклата са "мътни".И хижите гледат,но не "зловещо",а с поглед през сълзи.

Но основният персонаж на интериорната картина във втората част на цикала не е мъглата,а -бащата.Той е въведен с реални социални белези,но с гласови характеристики("пияни слова" и ругатни),които контрастират на представата за обич и грижовност.Социалната заостреност на образа обяснява,но не оправдава грубостта.Чрез силната си обоснованост в изречението посредством тире и чрез инверсионалната си позиция епитетът "безхлебен" получава логическо ударение на фразата,за да подчертае най-страшното несъответствие:бащата,призван да осигури насъщния хляб на семейството го е лишил от него.Рухнала е хармонията на родовия космос,така характерна за българското семейство през Възраждането.Но неведоми за съзнанието на обикновения човечец зли стихии са разрушили порядъка.Останалото е непоносимо страдание.В доказателство на това се явява и плачът,който дифузира от част я част и определя елегизма им:
Децата пищят и се молят,
а вънка,привела глава,
сред своята скръб и неволя
жена проридава едва

В цитираните стихове писъкът,молитвата и риданието стават градивни елементи на страданието.

Непосредствено след тази,идва картината с "черните ковачи".Темата за старите цигани внася и нов ритъм-амфибрахият от предходната част е даменен от дактил,а преходът към стихотворен размер с ударена първа сричка носи отривисто звучене.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Жертвените фигури на страданието в поемата на Смирненски "Зимни вечери" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.