История славянобългарска - анализ


Категория на документа: Литература


"История Славянобългарска" е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ - език - отечество.
В този смисъл творбата на монаха се превръща в превръща в своеобразна програма на Българското възраждане. Адресирана към настоящето, тя търси ценностни опори в миналото, за да очертае контурите на една оптимистична
визия за бъдещето на народа ни. Защото народ, който е наследник на храбри и достойни предходници не може да погине. Не могат да изтлеят в безпаметството на робството онези, чиито деди "не били научени да се покоряват на царе, а били свирепи и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове".
Въпреки чуждото иго, перспективата на бъдещето е открита за българите, ако успеят да се вгледат в себе си и прозрат историческата си мисия чрез уроците на миналото.
"Историята" на Паисий се появява във време, когато чуждото владичество отдавна се е превърнало в даденост, навик, инерция. Поколенията наред са родени и живели в робство, без да знаят кои са, от къде са дошли, кои са
били техните прадеди, далечните им предходници. В западна Европа са отшумели
културни епохи като Ренесанса и Класицизма, вече залязва Просвещението, а
Романтизма набира скорост. А българските земи сякаш още са в
средновековието. Спокойствието обаче е само привидно и родината ни е на
прага на Голямата промяна, на прага на своята културна Революция. Настъпил е
момента българите да се осъзнаят като колектив консолидиран от общите
територия, език, култура, история.
Творбата на светогорският монах въздейства преди всичко с вторият увод в
който звучи искреното и будителско слово на един загрижен за българщината
човек. Ако в първото встъпление, наречено в последствие "Ползата от
историята", Паисий преповтаря идеите за силата на разума и познанието, за
изменчивостта и превратностите на съдбата, то в "Предисловие към ония, които
желаят да прочетат и чуят написаното в тая история", се открояват
оригиналните прозрения на твореца които го правят възрожденец. Именно тук
Паисий манифестира идеите си - просветителски, романтични, но винаги искрени
и подчертано родолюбиви.
Интересно е композиционното хрумване заглавието на произведението да е след
първия увод. Очевидно е желанието на твореца да открой своето изстрадано
слово от чуждото, което е полезно но не идва от сърцето. Така още в
заглавието заговаря самият Паисий, за да сподели с аудиторията си не само
вълнуващата го проблематика, но и простичко и искрено да каже нещо за себе
си. Оттук - нататък авторовата личност ще присъства все по - ярко и
настойчиво в текста с всичките си болки и тревоги, пристрастия и огорчения.
Заглавието на вторият увод следва непосредствено след това на книгата и
посочва конкретния адресат на авторовото послание. Потенциалната публика,
пред която "се изправя" Паисий, включва не само образованите читатели, но и
неуките слушатели. Към тази аудитория писателят се обръща с любов и
разбиране, но и с цяла поредица от императиви, открояващи категоричността на
неговото слово: "Внимавайте...", "Четете и знайте...", "Преписвайте тая
историица и платете, нека ви я препишат... и пазете я да не изчезне!".
Така още в началото на книгата очертава основното в реторическата и
стратегия - диалогичността. Текстът е отворен към хората и в него Паисий
спори, укорява, заклемява, поучава. Първите думи на автора обаче са насочени
не към всичките му съотечественици, а само към онези който, като него са
открили гордостта от българското си има. Те са жадни да научат още за своя
"род и език" и Паисий е този, който ще им даде познанието. Той е осъзнал, че
"диалогът между поколенията" е прекъснат и съвременниците му не знаят за
делата на своите предходници. Настоящето е безвремее и безпаметство. На тези
негативи на робството Паисий ще противопостави историческата памет за едно
изпълнено с ценности и събития време. Така ще върне към своите събратя
гордостта и усещането за общност и ще ги направи съпричастни към развитието
и напредъка на останалите народи. Чрез идеята за националното себеопознание
възрожденецът ратува не само за духовното издигане на "своите", но и за
достойното им място сред, "другите", което им принадлежи заради великите
дела на техните деди в полето на историята. В този смисъл още в началото на
произведението се откроява и основната опозиция, около която се надграждат



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История славянобългарска - анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.