Историческата тема в българската книга и книгоиздаване


Категория на документа: Литература


Историческата тема в българската книга и книгоиздаване

Изданията в този жанр може условно да се раздели в няколко направления
1.Художествена литература, предзначена за широка читателска аудитория, разпределена в:
1.1. белетристика (сборници с исторически и разказа, повести, романи, романи-трилогии, исторически поеми);
1.2. художествено-публицистични книги (документални очерци, исторически пътеписи)
1.3. мемоарно-документалната книжнина (документалната книжнина, като спомени, летописни бележки, записки и очерци с мемоарен характер)
2. Второто направление в родното книгоиздаване в този жанр е научната ритература с исторически и историографски характер – монографии, студии, разнообразни сбоорници и самостоятелни книги на български език или в превод от чужд език.
3. Значимо място е отредено на учебната литература с този характер – учебници, помагала, христоматии за началния и среден курс на обучение, исторически карти и атласи; тук се вкючват учебниците по обучение на студентите по история – антична, средновековна българска, възрожденска, нова и най-нова история, в които влизат още обща европейска или световна история от всички познати на човечеството епохи. Помагала по етнография, археология и др.
4. Справочната и библиографска книжнина с историческа насоченост, която излиза в малки тиражи в този жанр влизат анотираните библиографски указатели, справочници, енциклопедии, библиографии за историческите периоди като наприме многотомната библиография на БАН оот средата на 70 г. на 20 век и много други.
5. Краеведската книжнина, която е изключително богата на заглавия и теми и е характерна за селищните монографии, историко-краеведските очерци, местни регионални сборници и проучвания.
Издателство на ОФ издава най-много книги с историческа пробелематика. Тук се издават поредиците „Роден край” за историко-краеведска проблематика, „Бележити българи” и „Бележити политически дейци” от 70 г. на 20 век. През 1962 г. в „Библиотека за жената” Николай Хайтов включва книгата си с „Жени-хайдутки”. Успешна поредица ос исторически характер е „Бащино огнище”. Тя включва книгите на редица български писатели от този период като Фани Мутафова, Димитър Мантов, Васил Стефанов и др. Впечатляваща е поредицата „Героична летопис” (1960). Тя включва в себе си значими заглавия като „Богомили” и „Ивайло” на Димитър Ангелов, „Героична летопис – „Победата на Калоян над латините” от Георги Дилчовски през 1960 г. През 1962 г. в тази поредица са впечатляващите издания „Кърджалийско време” на Вера Мутафчиева и „Иван Асен Втори” от Димитър Ангелов и Евгини Константинов; „Кон до коня, юнак до юнака” от Димитър Мантов и др.
В репертоара на издателството на ОФ, макар и рядко се забелязват тенденции за публикуване на кратки белетристични творби с исторически харрактер, като „Греховната любов на Зографа Захария” от Павел Спасов и др. Родната историческа проза намира място тук в поредицата „Български исторически романи” – „Лудите глави” – Д. Мантов, „Залезът на Иванко” – Слав Караславов, „Хан Крум” от Д. Мантов и др.
Издателство „Народна младеж” също е съпричастно към съвременната българска белетристика с историческа тема. Още през 60 те години на 20 век е създадена „Малка историческа библиотека” където през 1967 излиза книгата „Велики сенки. Разкази от нашето Възраждане” на Фани Мутафова.Интерес тя поражда с вътрешните фронтосписни рисунки – рисунки на героите от разказите – Ботев, Левски, Сирма воевода, Раковски, Пайсии Хилендарски, Георги Измерлиев и др. са съразмерно разположени на нечетна страница в изданието и художникът им е уловил най-добрите тяхни черти от характерите им. Книгата се издава в джобен формат, с твърда подвързия – една не много често срещана в онова време издателска практика. През 1970 г. издателство „Христо Г. Данов” осъществява ново издаване на „Велики сенки” с твърда подвързия и обложка, а та контратитулната страниза художникът Здравко Захариев разполага фронтоспис коренспондиращ с шрифтовото рисувано заглавие, което е в черен цвят. Книгата е в впечатляващ тираж от над 50000. Друго подобно издание с такъв дори още по-голям тираж е „Дъщерята на Калояна” – 1985 г., излиза н 65100 броя. Тя е с твърда подвързия и формат 84х108/32. Издателство „Народна младеж” се включва в националната издателска поредица „Българска историческа проза”, като реализира няколко свои издания – „За свободата” (1980) в две части с автор Стефан Дичев; „Под игото” и „Иван Александър – Светослав Тертер” на Вазов, „Железния светилник” на Димитър Талев, „Хайдушка кръв” от Димитър Мантов и др.
Издателство „Български писател” издава през през 70те години на 20 век редица исторически заглавия като „Ден последен. Исторически ромаан от четиринадесето столетие” (1974); а през 1980 г. излиза книгата „Време разделно” с автор Антон Дончев. Пак от този период на това издателство са книгите „Преспенските камбани” и „Гласовете ви чувам” от Димитър Талев.
Варненското издателство „Георги Бакалов” осъществява цялостното издание на „Самоил. Роман-летопис за края на първата българска държава” (1978) – Димитър Талев и „Антихрист” – на писателя Емилиян Станев.
Столичното издателство на БЗНС също има амбицията да включи авторитетната за литературния период тема на българския исторически роман, като поема в нестандартна посока, опитвайки да извади пред читателската аудитория по-малко познати творби. През 1979 г. е осъществено тритото издание на романа „Морава звезда кървава” с автор Константин Петканов. 1981 г. в книгата „Жътва: хроника за селото” са събрани наколко белетристични творби „Старото време”; „Вятър ечи”; „Хайдути” и др. В изданието са използвани цветна титулна страница в кафяв цвят в кафяво фронтосписна иилюстрация – хайдутин на кон. Тиражът и тук никак не е малък над 36 200 екз. Със силно художествено оформление се отличава романът на К. Петканов „Индже войвода”(1985) – фронтосписни илюстрации са разположени на нечетна страница към водещите заглавия „Равна” и „Инджето”, където оргиналните графични елементи се преплитат с добре подбраните шрифтове.
Други издадени издания в това издателство с историческа проблематика са: „Сказание за времето на Самуила”; „Време разделно”; „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес” – А. Дончев, „Легенда за света София. Празник в Бояна” – Стефан Загорчинов; „Пътят към София” на Стефан Дичев и др. Примери за историческата проза през последните години са книгите – „Вратите на Царевец” на Иван Тренев (2005) на издателство „Световна библиотека”; „Господарят на Черно море” е трилогията на писателя Росен Моллов (2003-2004) издадена в русенското издателство „Парнас” и др.
Издателство на ОФ – поредицата „Дневници и спомени за българската история” включва редица заглавия – „Диарбекирски дневник” на Тоне Крайчов, „Спомени от моето време” – Тома Николов и „Спомени” – Теофана х. Иван Момчева.
След 1989 г. в книгоиздаването на издания с историческа проблематика водеща роля заема Университетското издателство „Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново. Особенно място е отредено на поредици и заглавия, посветени на исторически личности от българското Възраждане – революционери и книжовни дейци. Повечето книжната продукция е с твърда подвързия, зелен книговенил и златно фолио на кориците, с емблемата на издателството. Такива са: „Васил Левски. Две непубликувани биографии”, „Воеводата капитан Петко Киряков”, сборниците „Патриарх Евтимий и неговото време”; „Княз Стефан Богориди” и др. В някои от книжовните поредици, които са в друга проблематика все пак да откриваме заглавия с историческа тема - „ Диоген” книгата „Философия и история” и др. Като самостоятелни издания от 90 г. на 20 век издавани от университетското издателство ярко изпъкват „Курс лекции на Второто българско царство” –проф. Йордан Андреев; „Материалната култура на Второто българско царство” – доц. Тодор Овчаров; „История на немската литература” –проф. Багрелия Борисова, „История на Русия” в две части на доц. Нина Яникова. Учебните издания като „Мюнхенската конференция 29-30.09. 1938 г.” на Емануил Емануилов; „Страници от френската история 18-19 век” на Христо Глушков (2004) и др.
С исторически ракурс към историята на старобългарската, възрожденската, новата и съвременна литература откриваме в „Малка ученическа библиотека” на издателство „Слово” във Велико Търново. Соледен изворов материал е приложен в книгата на акад. Иван Радев „Българското въстание от 1835 г. Велчовата завера. Материали и документи” (2000) и книгата „Спомени” на Добри Ганчев (2005) и др.
Впечатляваща е историческата библиотека „Орис” на издателство „Пик” във Велико Търново. Значение има историческата тема в книгите издавани от великотърновското издателство „Абагар” – „Любовните истории в Българското средновековие”; „България и световната история”; „Българските ханове и царе от хан Кубрат до Борис Трети” на проф. Й. Андреев; „Търновските царици 12-14 век” на доц. Пл. Павлов; „Съвременна история на модерния свят” на Йордан Митев и Филип Узунов и др.
Софийското издателство „Захарий Стоянов” след 1997 г. създаде великолепни оформителски издания от поридиците „Българска класика”; „Многотомни издания”; „Съвременна българска поезия” и др., в които откриваме и акценти от историческата тема в добре поднесената на читателя книга.
Издателство „Български художник” включва в книжовния си репертоар издания, свързани с художественото наследство. В библиотека „Майстори на изкуството”, книги за Стоян Венев, Владимир Димитров – Майстора,, Цанко Лавренов и др. започнала да излиза през 1955 г. и продължила с монографии и албуми през следващите десетилетия. През 1965 г. излиза забележителната монография а Васил Йончев – „ Шрифтът през вековете” – библиотека „Нашето наследство”. Две години по-рано, в библиотека „Паметниците на старата българска живопис” видния наш историк Иван Дуйчев издава впечатляващата си книга „Миниатюрите на Манасиевата летопис”. В библиотека „Паметници на културата” изризат през този период редките албумни издания за паметника на освободителите в София, за Бачковската костница, за паметника Шипка и др. пак през тези години се отнасят библиотечните поредици, които издателството издава – „Старите селища в България”; „Шедьоври на старото изкуство”; „Световни центрове на изкуството, включващи както албумите „Саробългарски миниатюри” и „Старобългарски икони” (1968). В библиотека „Майстори на българското възраждане” интерес представляват книгите на Васил Захариев и др. поредици.
Пловдивското издателство „Хермес”, наред с преводните заглавия „История на Балканите 14-20” от жорж Кастелан, „Светата кръв и свещеният Граал” и „Мексиканското наследство от Майкъл Беджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн до българските автори, като „Руска литература 19-20 век” – Румяна Евтимова и „От разказа към мита” на Дияна Николова. Тук можем да добавим и детската енциклопедична серия „Ранни цивилизации”, включващи брошурни, добре илюстровани издания от 32 страници, със заглавия като: „Древните гърци”; „Древните китайци”, „Ацтеките”; „ Викингите”; „Древните римляни”; „Инките”; „Древните египтени” . Книгите се отличават със заавидно художествено оформление на корицата, впечатляващ графичен дизайн, многоцветни илюстрации, колажи и полутонове. Издателството предлага многобройни издания като учебници и учебни помагала по история за учениците и студентите.
Издателство „Наука и изкуство”, по-късно известно като УИ „Св. Климент Охридски”. Впечатляваща е поредицатта „Учители-будители”, която влючва издания под формата на кратки исторически очерци за едни от най-изтъкнатите дейци на националноосвободителното движение и просветно дело у нас през Възраждането. По повод 1300 години от основаването на България излизат редица исторически заглавия, които надхвърлят 20000 тираж.
Примерите, дадени дотук, са по-скоро илюстрация, отколкото цялящи да изчерпат този дискусионен проблем за съвременните аспекти на историческата тема в българската книга. Все пак изданията, на които се спряхме, показват, че колкото и разнообразни и привидно различни да бъдат в различните области откриваме една високоотворена творческа нагласа на българските автори. Темата за Българското Възраждане и освободителните борби заемат силни позиции и дори в условията на социалиизма, превръща изданията като отдушник и отмества злободневните, социални и политически проблеми на деня. Много учени, писатели и специалисти се насочват към историческата проблематика с цел да открият онези големи идеали и високи ценности, върховните стремежи и устреми на будния български народ в трудните дни, изпълнени с изпитания. От друга страна историческата книга носи нови научни и литературни открития, постижения, създават се значими произведения с трайно място в българското литература и книижовност. С казаното дотук следва да отбележим, че мястото на българската историческа книга ще продължава да се цени не само в миналото, но в настоящето и бъдещето, защото винаги ще е обект на изследователски и издателски процеси и като такава, на фона на забързания, изпълнен с нови технолии свят, тя ще се явява един духовен и неостаряващ наставник на историческото ни минало, на висок дух и ценности.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Историческата тема в българската книга и книгоиздаване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.