Историческа поетика


Категория на документа: Литература


1.Понятието историческа поетика се появява в края на 19в. в Петербург,негов автор е Веселовски.Първо нарича дисциплината си петика,а след това я води като историческа поетика ,защото разглежда словестността в исторически аспект,разглежда как се смяна принципа на поетиката във времето.Веселовски е привърженик на индуктивния подход-от фактите към тезата.Винаги започва от архаиката към съвремието.”Из въведение в историческата поетика”.Веселовски дава следното опр.”Поетиката се занимава с еволюцията на поетическото съзнание и неговите форми.” „За метода и задачите на истор.лит. като наука” –уводна лекция четена в Санкт Петербург.Задачи на истор. Литература- да се проследи по какъв начин в новото съдържание на живота ,елементът на свободата ,преминава в старите образи ,които са ф-ма на необходимостта.”Поетика на сюжетите”Задачата на истор. Поетика е да определи ролята и границата на преданието в процеса на лично творчество.Формализираната основа се възпроизвеждакато матрица-Юн.Според Веселовски психиката на човека била естествена и примитивна –изначална.Тя е породила ф-те на поезията Поетиката трябва да се съсредоточи в изучаването на преданието.Тя има фолклорен рекурс.Границата на преданието не е край на личното творчество. Всели поет стъпва в обл. на готови слова .Важни са следните координати- историята на кулурата към която има отношение ИП ; словото принцип на словестността.Поетиката се отаняся към всички нива на словото.

2.Разбирането на Веселовски за генезиса на лит.. Веселовски под синкретизъм има предвид архаиката ,съдържаща неразличимо цяло.Начин на изпълнение на изкуството е колективно ,има хор и го наричат песенна игра.Играе се напразници.Появява се първи тип циклизация в епоса –естествена –за едно и също явление се появяват няколко текста ;генелогическа; художествена –свободна комбинация м/у първите два във времето.В един омент в хора се появява корифей .Той започва да създава предания ,защото редуцира импровизацията и в същото време претижава личен талант.Корифеят има свои песни ,лично творчество.Когато корифеят се заменя с певеца ,той вече е отделен от хора ,изразява самосъзнание на личността. Е. Мелетински „Митът и истор. Поетика на фолклора. За материален носител на синкретизма Веселовски смята религиозно-обредните игри.Мит и ритуал могат да се тълкуват в словесен и действен аспект на един и същи феномен.

3.Библия и литература –За дълъг период от време Библията се възприема като израз на Божествена мъдрост,знание. В момента ,в който на нея се гледа като текст ,набор от сюжети ,тя се превръща в лит. Библията се състои от стар и нов завет –договор м/у Бог и човечеството.Новият завет е свързан с Христос –любовта да е водещо начало.Новият завет има 4 евангелия –Матей.Лука , Марко и Йоан. Много от тях са озаглавени –Деяния ,Послания ...Сатрият завет се състои от петокнижие .Някои от книгите се наричат Притчи или Премъдрости.Еклисиаст е песимиста в Библията.
Митът за сътворението-Адам озн. –човек = на земя.Втората точка е срамът –голотата е срамна сама по себе си;те не знаят какво е срам.Човешката история тръгва от нарушаването на табуто.Първи диалог- жена –змия .Змията е първият тълувател на Божието слово.Адам е първият пророк.През Възраждането става патриархално подреждане –Бог-цар-баща.След кръга ‘Мисъл” влизат библейските мотиви.

4.Мит и фолклор. Превръщането от хаос в космос е осн. мисъл в митологията.Основна черта на мита е свеждане на същността на вещите до техния произход.Митът дава инф. От времето на първотворението-първи огън.Митичният човек е живеел с представата за циклично време.Етилогични мотиви-начала; Есхатос- край.Дуална екзогамия –забрана на бракове от един и същи пол; инцест-забрана на кръвосмешение.Нарушаване на двете забрани озн. нарушаване на ритуалната тишина. Така се обясняват природните бедствия.Хаосът се конкретизира със знаците на мрака и нощта,свързва се с демоничните същества. Хаос- космос; тъмнина –светлина ; вода към сушата;пустота към вещество и разрушение към съзидание.Зевс е свързан със свещение дъб.Със световното дърво-ясен или дъб и имат зооморфни свойства –на върха има птица –феникс или орел ,под корена на дървото има змей,на следващото ниво има тревоядни животни- коза ,елен.
Хоризонтален космически модел-север=долу; юг= горе,небе.Злите духове могат да бъдат локализирани на края на земята –север или изток.Веднага след хаосът идва митът за изгубения рай.
Митът за сушата-Египетска митология
Старогръцка митология –Хезиод представя 5-те века като регрес-от златен към железен век.Митове и обреди на прехода са раждане ,кръщаване ,инициация, брак,посвещаване в шаманството ,смърт.Значението на приказките може да се интерпретира чрез митичното.Отслабва строгата вяра в истинността на мит. Събитие ,загубва се етнографска конкретност,замяна на мит. герой с хора ,времето се сменя с приказно , пренася се вниманието от колектовно към индивидуално.

9.От раждане до смъртта на автора.Типологични етапи-архаически- устна и архаична худ. словестност;нормативен- Средновековно възраждане Барок; исторически-индивидуално творчески-романтизъм, реализъм,символизъм до постмодернизъм.Границите се определят от 2 важни събития: 4-5 в.пр.н.е.-осево време на древността. В края на 8-ми в. –индустриална епоха.В 1-я период художественото съзнание се нарича митопоетика.Словестното изкуство се изразява в архаичния фолклорен мит.Културата от този период е синкретична –слово-ритуал.Риториката се състои от риторически формули.При прехода от фолкор към лит. Текстове ,започват да се свързват с някакво име ,но не е автор.Жанровата особеност не е извън лит. явление.За архаичната лит. е характерна тендензията за формиране на т.нар. синкретични сводове.Втори период –поетика на стила /жанр/ Понятията традиция,образец и норма се развиват в риториката.Правилото на конкретното и идеалнот. Излизат нормативните категории-стил и жанр.Повратна точка е епохата на Възраждането –сменя се словестната организация на текста –водеща е темата и стилът. Канонизира се стихът и тропиката.Имената стават символични.През Възраждането се забелязва плавна смяна на религиозното със светското.Словото се свива в социалността.За първи път се явява соц. определеност.
Риториката-инвенцио- намиране на материал,парадигматичен избор .Диспозицио –разгръщане,нареждане на частите на речта.Елокуцио-организиране на детайла.Алцио –изказване на речта,как да се каже. Меморио- запомняне. 3 етап- индивидулно творческо съзнание .На първо място вече е романът. Поетика почти няма,замества се с естетика.Никой не се интересува от готовото слово.Извършва се преход към читателя- събеседник.От 8-ми в. предпочитани стават личностните жанрове,настъпва лиризиране на драмата и романа.
‘Смъртта на автора’ -1968г. Роланд Барт (статия) Текстът е тъкан от цитати.Маларме-‘Езикът е този ,който говори,а не авторът.’Сосюр-„Авторът не е нищо повече от
този,който пише знак.’Модерният пишещ се ражда едновременно със своя текст.”Раждането на читателя трябва да се заплати със смъртта на автора.”

8..Разбиране на интертексуалността.Мисълта на Барт –при писането се заличава личността на автора и акустта се примества в/у текста като мрежа ,множество от цитати ,скрити и открити като една диалогична с-ма.Частно идеите са му изразени от Бахтин –езикът не е ничие конкретно притежание,а винаги изразява гледна точка на адерсат и адресант.Интертекстуалност озн. междутекстовост.Транстекстуалност- без граници. Палимтекст- присъствието на един текст в др. Под ф-та на цитат ,плагиат или алюзия.Метатекст- текст анализиращ ,тълкуващ др. текст.

10..Имплицитен автор- Той е абстрактен ,не е въплътен е текста като персонаж ,разказвач,а се създава от читателя в процеса на четене. С.Чъкман предлага разсъждения за различията м/у повествователя в 3 л. и имплицитния автор.Нормите на повествование нямат ценностен или нравствен хар. ,писателят не носи отговорност за своите възгледи.
Експлицитен автор –изявен , видим.Фиктивен- не съвпада с автора като живо лице ,а е фигура в текста .Води повествованието от свое лице .Такъв автор се среща в ‘Крадецът на праскови’,”Хайка за вълци”Принцип на движението отаражение-смята се ,че земния свят е оражение на небесния ,невидимото.Литературата отразява не просто земния сят ,а представя отражение на отражението.Официални текстове- жития , похвални слова,
хроники, летописи,романи. Неофициални текстове- забранени повести и разкази, гадателни книги,неофициални летописи и апокрифи.

11..Типологоя на лир. герой- Лириката бива с и без худ. условност.40-те г. са години ,в които лириката е без худ. условност.Текстовете са писани по конкретен повод –възпитателни и поезията като хронография.Лириката с худ. условност няма засачата да прави хронография.Лирическият герой е вид герой ,който говори за нещата ,но и разкрива себе си.Героят може да бъде представен чрез име –собствено или нарицателно,вид професия и чрез местоимение.Аз-героят се разкрива чрез мрежа от отношения .През възраждането Аз-героят е силен ,готов на саможертва.”Заточеници’-Аз-ът е станал-ние-условно,всякаш всички говорят,но не е така.Аз-ът извън родината и родината като копнеж.-„Сън за щастие”.Аз- героят на 20 в.- опит за рефлекция на близкия свят ,веща. При Вапцаров Аз-ът ще е силно постижим и непостижим.При Пенчо Славейков творческата личност е горда ,не е зависима от нищо.Творецът принадлежи на своята същност и дух.Яворов пише това ,което му диктува работникът.Модерната личност е раздвоена,която се губи в мн пътища и безпътища-Славейков.

13..Типология на повествователя- Повествователят е различен от автора,т.е. инстанция в текста.Това е инстанцията ,която представя събитията .Аз-ът героя разказва за др. Повествователят не е равен на герой в текста.,различен е от герой –разказвач.Повествованието може да се води от 1 или 3 л. и рядко от 2л.
Визия след повествовател-повествователят сякаш върви след героя,след събитията.
Визия с повествователя- Повествователя вижда и знае по едно и също време с героя.Сякаш е с него .Визия преди повествователя –този ,който трупа опит и познания е повествователя , и ако не се намеси разказвачът ,повествователят нищо не знае.През Възраждането повествователя знае повече от героя. Фигурата на разказвача играе ролята на всевиждащия повествовател- ‘Драски и шарки’-Вазов.Драстично се сменят гледните точки при ‘Хоро” на Антон Страшимиров,а при Ем. Станев почти не съществува разказвачът.

15..Типологоя на време и пространство- Времето в съвременото разбиране се ражда през 6-5 в. пр.н.е. Това време се нарича осово време(истор. Време)Преди н. е. Един гръцки философ смята ,че не земята , алънцето е център на космоса.В последствие с теорията на Н.Коперник и Галилей в единия вариант се открива ,че слънцето е центъра на Вселената .През 20 в. Айнщайн дава още по- добри представи –точка на относителността.През 20 в . се смята ,че времето е пространствено. Хайдигер-„Битие и време”Съществуват 3 парадигми :времето и прсостранството като физическа даденост –реалност. Времето и пространството служещо да се разберем (понятийно или концептуално)Времето тече субективно :индивидуално или психологическо. Времето и пространството в ли. –реално ,концептуално и субективно.

16..Типологоя на конструирането на времепрстранството в Б. Л-ра. В лит. местата се задават с житието на героя. Мястото от където е.То доказва правостта и светостта на светеца.Опасните места са горите, местата населявани от неверници ,езичници. Преобладаващо във Възрожденската лит. е патриархалността- домът. Възрожденската лит. мисли времето като славно –миналото време;като изгубено време е настоящето. Домът е =на родината. Избягва се частното пространство. Общо патриархални места са –къщата, кръчмата ,кафенето, полето.Къщата-родово пространство,лично.Кръчмата- публично пространство.Нивата- пространство за прехраната.В града е чершията.Модерната лит. се питва да представи субективно,индивидуално време и се получава хипертрофинирана визия . Модерната лит. борави и с отопията.В Средновековието пространството и времето са сакрални и несакрални.Сакрални са църквата,храмът.Най-сакралното не е на земята ,а на небето.Земното е огледално на небесното.Времето е строго рамкирано спрямо литургичния цикъл.Най- ценни са дните на празника ,защото сме най- близко до Бога.

17..Отношението л-ра:историята като обект на историческата поетика –проблемът за ‘субектът на историята’ и образецът на истор. събития в Б.Л.
Средновековната лит. няма отношение към историята,за това тогава е имало хроники.Те минават към светската лит. Възрожденската лит е = на история и идентичност. Лит. на Възраждането се оглежда в средновековното ни минало,за да раберем ,че сме българи. Ботев не се инересува от миналото-гледа към бъдещето. Човекът съществува във ф-та на борба,важни са днес и утре;тук и там.Следосвобожденската лит. има нов подход –насочва се в близкото минало.Боян Ничев говори за ‘историческо трихълмие’1876г. е модел за близкото минало. –саможертвеният характер.Лит. трябва да бъде възпистателна .

18..Класически и нац. Модели на природата и пейзажа. От Омир до по- късните поети възприемат красивата природа за блаженство –цветния килим ,логос амемос(дърво, извор . поляна ,природен кът),вечната пролет. Лит . до Средновековието има 2 типа идеален пейзаж-с,есената гора и логос амемос.В философките текстове до 12 в. се интегрира логос амемос. Разгръща се представата за земния рай (митологиите:’Вълшебен о-в’ ,’Рай”,’Вечната проелт”)Схемата за логос амемос се утвърждава у нас в ‘Госрки пътник’ на Раковкси. Д.Войников през 1874г. в своето ръководство представя същото явление.Вижда се цяла България като идеално място.
Славейков-„Изворът на Белоногата”-Гергана живее в логос амемос .Промяната на едно води до разпадане на цялото-извор>чешма. Трансформацията на един лемент води до деградация.Сянката на Гергана е в чешмата и остава само споменът.При Ботев мястото е идеално въпреки течащата кръв и хищмите животни.Специална среща с фолклорно митологичната среда. Лит. от 70-тег. Предпочита класическия вариант на логос амемос.Гората- трети тип идеално място. След Славейков мястото вече става илюзия ,все повече се отдалечава от панорамните картини.”Еделайд”1915г. Емануил Попдимитров –срещаме пясъци,лагуни,застинал вулкан, бели слаки, над които се издига дъга ;безцветна и безплодна земя.

19..Руинният код на лит. Пейзажът на руината :рефлекси за метафизичното.Руината винаги е културно-исторически цитат от миналото. Вид обект ,впечатляващ със своята амбивалентност .Руината съдържа идеята за нетрайното и несигурното в материалния живот .Руината е виртуален мост във времето. Единият и край е вечно променящото се ,а в др. край е краят на предците.Тя се опирва да обясни хода на историята ,опитва се да съхрани духовната архитектура.Руината показва не само залеза на обектите ,които все още са налични.Руината е амбивалентен знак,основа на метафори за рождество и апокалипсис на нещата. В българското възраждане руинният мотив се исползва преди всичко за елегии и меланхолични текстове.В тях авторите се опитват да открият следата на миналото и да възстановят някаква мин. история.Пейзажният макротекст на България е духовна цялост ,неразрушима във времето .Триумф на духа над пространството.

21..Генеологоя и структурни особености на бълг. Стих.Езикова доктрина.Рима и бял стих.Стихознание:видиве стихосложения ,силабични размери.Езичната доктрина е вид защита на родния ез. и особено характерна за 80-те г. на бълг. лит..Стихът възниква като различен от фолклора . В по- ново време се налага идеята стихът да се налага като вид изказване. За да има край,трябва да има край на фразата.В теорията се говори за метрика ,рима,фиксирани ф-ми.И трите са подчинени на ритъма ,повторението.Метриката е елементът ,който се повтаря ,който е свързан с ударението и квантитета(дължината).Три лингвистични фактора:сричка,ударение,квантитет.Три вида метрика:силабична ,тонична и квантитативна.Цезура- т.нар. пауза,която разделя стиха на две полустишия.Ажанбанд- несъвпадение м/у метрична и вербална пауза.Метрика означава правилно проследяване на ударени и неударени срички.Видове рими:асонанси-при тях ударената гласна е една и съща.Бедни рими- ударената гласна е една и съща ,но следващата не е съгласна.Достатъчна- ударената и следващата съгласна не са идентични.Богати- достатъчни с предходна съгласна;лъвски и графични –повтарят се буквите ,а не звуковете.
Римни завършеци-клаузули-мъжки- ударението е на последната сричка.Женски- ударението е на предпоследната сричка;дактилни- на третата сричка отзад, напред.Хипердактичлни-четвъртата гласна.
Според отношението ,което римите имат с др. елементи на изказването ,различаваме:граматични рими- редуват се еднакви граматични ф-ми.Антиграматични рими- редуват се различни граматич. ф-ми.Семантични- звуковата близостпровокира впечатлението за семантична близост .Антисемантични- звуковата близост провокира констраст.
Строфа- последователност от стихове ,най-малко от 2 стиха.Едната строфа е изометрична ,ако стиховете ,които я съставят имат еднакъв бр. Стъпки.В обратен случай строфата я нар. Хетерометрична.Ако една от строфите се повтаря повече пъти в стихотворението се нарича рефрен.Рондо- две рими и един рефрен.Балада- три изометрични строфи с еднаква рима.Сонет – от 4 стиха ,разделена на -4,4,3,3 или -4,4,2.В българския език съществуват 3 главни стохосложения- силабическо-еднакъв бр. Срички,постоянно място на цезурата и постоянно ударение в стиховете.Тоническо- съизмеримост на стиха по бр. на ударенията.

25..Романът-се ражда последством структорни модели на юнашкия и хайдушкия епос.1881г. романът-„Десет дневно царство”-Ат. Шопов
1885г.”Жертви на предрасъдъка’Ат.Горанов.
1888г.”Борба за самостоятелност”Д.Ганчев.
„Отмъщение”;”Тука ли е краят”;”Под наслов”;”Маминото детенце”-Л.Каравелов
„Казаларската царица”-роман мелодрама.Жените извън дома.Жената-учител.Изкуплението на греха.Въпросът за генезисът на българския роман-фолклорно-епическа концепция.Българският роман възниква от фолклора.Примемаме тезата ,че бълг.роман се появява посредством матрица-фолклор-анекдот-роман .До романа се стига чрез преобразуването на структури и семантиката на фолклорно-епическите цикли.Българският роман копира чуждите романи до 70-те год.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Историческа поетика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.