Историческа поетика


Категория на документа: Литература


ИСТОРИЧЕСКА ПОЕТИКА
Доц. Иван Русков
I.ЗАРАЖДАНЕ НА ИДЕЯТА ЗА ИП II. СТАТУТЪТ НА ИП III. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В ИСТОРИЧЕСКАТА ПОЕТИКА НА ВЕСЕЛОВСКИЙ
Александър Веселовский - родоначалник на историческата поетика. Владее класически езици, като гръцки и латински, както и живите - френски, немски, английски. Чете Библията в оригинал на иврит(еврейски език). Завежда катедра по Всеобща история на литературата. През 1893 г. в статията си " Из въведение в историческата поетика. Въпроси и отговори." дава определение на предмета: еволюция на поетическото съзнание и неговите форми. История на литературата - история на обществената мисъл в образно поетическото изразяване. Индуктивна поетика - методика на литературната история, нарича я историческа поетика. Главната цел е в изясняването същността на поезията в нейната история.
Индукция - резултат от опит, проверка.
Дедукция - формулирана идея и търсене на подкрепа за нея /Хегел/.
При индуктивната поетика има невъзможност - всичко не може да се види и да се прочете.
През 1870 г. Веселовский открива катедрата и изнася лекцията " За метода и задачите на историята на литературата като наука".
"Поетика на сюжетите" - текст, определящ задачите на поетиката / непубликуван/. Задачата на поетиката е да определи ролята и границата на преданието в процеса на личното творчество. Представи за преданието.
Веселовский смята, че в определен първичен момент човешката психика създава някакви форми. Те са носител на зашифровано послание. Има движение на форми като матрици. Историческата поетика трябва да се насочи към преданието, тъй като в него са се формализирали схеми и изрази. Това навлиза в личното творчество. Историческата поетика изучава преданието - първичната форма; фолклорът е доста силен и запазва етнологичния аспект при изследване на личното творчество. Границата на преданието не е краят на личното творчество. Веселовский смята, че всяка поезия е шифър на естествеността на своето начало.
Историческата поетика изучава живота на миналото, на традицията. Всеки поет стъпва в образ на готови поетически слова. За да се определи личното, се проверява историята на това, с което поетът борави в творчеството си. Днес историческата поетика поддържа и борави с теория на литературата и с история на литературата, като ги полага в контекста на история на културата. Поетиката не се интересува от биографични изследвания. ИП изучава произхода и развитието на определени литературни форми или на отделни художествени способи. ИП пресича определени дисциплини , без да преминава през тях, заема от тях редица неща и ги подчинява на себе си. За да се стигне до историческата поетика, трябва да има:
I.ЛИТЕРАТУРА / словесност, художествена литература в историко - културен процес/;
II.МЕТАЛИТЕРАТУРНОСТ (осмисляне на литературата) - / поетика - история на поетиката, теория на литературата - история на теория на литературата; история на литературата - история на история на литературата/;
III.МЕТАИСТОРИЯ (история на науката за литература) - историческа поетика.
NB! Когато се занимаваме с далечна литература, изследването тръгва или от своето към чуждото, или обратно./Веселовский/. В зависимост от това съществуват различни видове поетика: обща; частна; историческа.
В световната литература се насочваме към Гьоте и Шилер като авторитети. Понятието световна литература, а оттам идеята за история на световната литература се свързва с тези две имена. Методологията за изследване на световната литература се назовава ИП.
1Поетика и историческа поетика;
2Антични поетики;
3Поетики на класицизма.
ТЕОРИИ
Митологична теория - Братя Грим/XIX век/. Произходът на нещата се търси в мита. Редуцира се до немската митология. Мит - приказка - литература / базисна за изследването/.
Културно - историческа школа - школа на т.нар. "бродещи сюжети". Веселовский смята, че сюжетите могат да възникнат самостоятелно при сходни условия на живот. Сюжетите възникват и в резултат на контактология между литературите. Мотивът е едночленна система, а сюжетът е набор от мотиви. Ако един сюжет се състои от по-малко мотиви, се допускат самовъзникналите на подобен сюжет. При по-голям брой възможността за самовъзникване е минимална. Самозараждат ли се или не се самозараждат сюжетите? Отдалечени една от друга култури могат да се определят като близки, заради контакт или влияние. Контактът може да е от случаен емигрант, но важното е да има контакт. Открива се връзка между тези култури чрез определени сюжети. Влиянието на една култура върху друга култура в частен аспект е литературата. Контактология - влияние на една по-развита към друга - по-малко развита култура. Контактология и влияние - систематизиране на отделни контакти. Типология - самозараждане. Веселовский говори за насрещна необходимост. Предполага се автономност на културите, а не асимилация на една култура от друга. Предполага се идеята за избор. Идеята на Веселовский е път към съвременното. Влиянието е срещу насрещната необходимост. Стилът/ вкусът са към насрещната необходимост. Изборът е автономност, стил/вкус.
ВЪПРОСЪТ ЗА СИНКРЕТИЗМА/ЗЛАТНАТА СРЕДА
Синкретизъм - идеята за някогашното състояние на словесността/архаичен фолклор,мит/. Отделните видове изкуства не са съществували самостоятелно, а в едно. Съществували са в универсално игрово действие.
Първичен синкретизъм - създаване на словесен архив чрез определени обичаи, традиции. Той се изпълнява колективно;има универсален принцип, познат е на всички в едно племе. Състои се от три водещи момента: ритъм - танц; песен - музика; елементът на словото. Символно означение - трите лъча на мерцедес - "Ние сме по суша, въздух и вода". При първичния синкретизъм най-важна е ролята на ритъм - танц, след това на песен - музика и най-накрая на елемента на словото. От елемента на словото възниква литературата - родовете, видовете, жанровете. При първичния синкретизъм водеща е ролята на хора - колективното начало и на корифея - изразява общите начала. Минава се от певеца към поета. Първичният синкретизъм не е синтез, а неразчленимо изначално единство на ритъм, песен, слово. Синтез има в киното, операта, балета.
Формален синкретизъм - при него имаме ритуал, без нужда да обясним словесно. Формален е защото подценява словото. Ритуалът и митът са две
страни на едно и също явление или по-точно казано: МИТЪТ=РИТУАЛ+СЛОВО.
Златна среда - невъзможното за осъществяване на един замисъл. Веселовский се пита доколко един човек може да използва това. Той пита: само Петрарка, Бокачо и Шекспир ли? Не трябва ли да са всички? Златната среда е спасението, защото няма как да се говори за всеки и за всичко. Има гъвкаво отношение на артефакти. Трябва да се взимат проби от всички моменти - от главните до низшите фигури, от маргиналните явления, от низините. Търси се оптималният избор от високия и ниския клас. Веселовский е позитивист.
Геният/талантът сп. Веселовский - геният предпоставя и открива света, той е продукт на дадена общност./Вазов има този модел/.
IV. БИБЛИЯ И ЛИТЕРАТУРА
Как се гледа на Библията от погледа на вярващия? За вярващия Библията е Свещеното Писание, не литература. Текстът е поле за интерпретация. Какъв е съвременният поглед на Библията? Гледаме Библията като конгломерат от митове. Основополагаща е идеята за вяра. Бог не може да бъде видян без вяра. Монотеизъм - вярата в Светата Троица/ една личност с три ипостаси - Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Свети Дух/. Монотеизмът е вярата в едно божество. Автократизъм - демократизъм. Религията от гледище на "чистия разум" / Кант/. Без вяра не може да има религия.
Библия /от гр. -книжици, книжчици/.
Структура - най-старите книги в Библията са от XII - XIII век пр.Хр. до към II век сл. Хр. Към днешно време Православната библия се състои от 77 книги/ 50-в Стария Завет и 27 - в Новия Завет/; Католическата библия се състои от 73 книги/ 46 в СЗ и 27 в НЗ/; Протестантската библия се състои от 66 книги/ 39 в СЗ и 27 в НЗ/. В Протестантската библия са включени само каноничните книги, определени от църковния канон. Тя е репрезентираща канона. Католическата и Православната библии разширяват канона с книги, които не му противоречат. Православната е най-разкрепостена, най-близка е до нашето мислене. Дава се по-голяма свобода на вярващия. Книгите от СЗ са съставяни от XIII пр. Хр. до I век сл. Хр. Старият Завет съдържа 3 основни части: Тора - това са 5-те Моисееви книги/ Петокнижието/ - Битие; Изход; Левит; Числа; Второзаконие/; Невиим - книгите на пророците; Кетувим - писания, псалми. Стар Завет се назовава по смисъл на
възникването му като по-ранен. Старият Завет е договор, конвенция, пакт. Договор между Бог и Неговия народ или човек от народа. Старият Завет е завет, в който има думи като Бог, Отец, Патер, Цар, Баща. Това, което е на небето се дублира от царя и монархията на земята. Земното царство е отражение на небесното. В СЗ жената е утробата. СЗ е книга за властта на мъжкото начало./патернализъм, логоцентризъм, традиционализъм, инструктивизъм, фалоцентризъм/. Сперма/от гр. на бълг. - семе/.
Новият Завет - написването му започва 30 г. сл.Хр. и завършва 90г. сл. Хр. Съдържа също три основни части: Евангелия; Послания; Откровение. Новият Завет е договорът, който се сключва посредством Иисус. Христос отново ще се върне на земята и това ще бъде времето на Страшния Съд.
Евангелия - четири евангелия : Матей, Марко, Лука /по-рано написани - синоптични( сравнителни)/ , Йоан (Богослов) - четвъртото евангелие и Откровението са написани от него.
Послания и деяния на апостолите - от тях най-популярни са посланията на апостол Павел. Павел е специфичен тълкувател на Библията, един от стълбовете на християнското семейство.
Откровение - написано от Йоан Богослов. Представя негово видение - апокалиптична картина за свършека на света и Второто пришествие.
Смята се, че в Библията всичко е глас на Бога. Проповедниците имат профетично говорене - говорене, подсказано свише/пророчество/. Словата са на ученици и свидетели. Пророците не са свидетели, на тях Бог им е свидетел. На пророците се вярва, освен ако не са обявени за лъжепророци.
МИТЪТ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО
Въпросът за Сътворението е основополагащ и в частен аспект.
Митът за Сътворението - създаването на мъжа и жената и как сътвореното изневерява на своя Творец. Става дума за първородния грях.
Създаването на човека - Битие 1:27 - " И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори." / Това е най-мъртвият стих за свещениците/.Битие 2:7 - " И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа." Тук разказът се променя, не отменя първия, но е различен / Бог дава дихание на човека/. По-късно Бог насажда Рай в Едемската градина. Създава Дървото на Живота;Дървото на Познанието на Добро и Зло и други дървета. На човека е
заръчано да обработва и пази градината, разрешено му е да яде от всички дървета, само не и от Дървото на Познанието. Веднага след забраната Бог казва, че не е добре за човека да е сам. Създава му помощник, подобен на него. NB! Бог не бърза със създаване на подобие на подобието. Животните са създадени преди подобието на човека/т.е. жената/. Името, което Адам дава на жената, в буквален превод означава Човечица. Веднага след като я вижда, той я нарича Човечица/ на иврит - ишша - жена; иш - човек/. В предвиждането на Адам се очертава картина на човешки взаимоотношения. Думата човек се отнася към мъжа и това именно е Адам. Адам в превод означава пръст, кал, земя. Според някои изследователи, името е нарицателно, а не собствено. Най-просто казано , би било Земното същество - в превод. Утвърдено до ден-днешен е едно мислене, което е грешно - че жената е второ качество човек. Срамът - и двамата са голи, но не се срамуват. Доколко осъзнават голотата си и съответно срама? Те все още не осъзнават различията между половете. Били са в равноправни взаимоотношения с Бог. Бог е направил Адам и Ева господари на всички твари. Те, двамата, се различават от другите твари и само те са по образ и подобие Божие. Човешката история започва с нарушаване на Божията забрана да се яде от Дървото на Познанието. Мъжът и жената са нарушили заповедта. Има две версии относно Сътворението - мъжко-женски Бог, което е по-ранна версия - на Платон в трактата му "Пир" . Легендата разказва за същества, наречени андрогини, които са били с две половини - мъжка и женска/ андро - мъж и гин - жена/. Поради грешната си природа тези същества разгневили Зевс и той изпратил Аполон да ги раздели - всяка половина е била отделена от другата и пръсната по света. Оттогава двойките се търсят/вид наказание на боговете/ . Втората версия е християнската версия - мъжки Бог - тази версия налага Бог като мъж, творец, постигащ всичко.
В Битие 3-та глава се провежда разговор между змията и жената/ между изкусител и изкушаван/. Откъде змията знае това, което никой не знае/ че Адам и Ева никак няма да умрат, ако ядат от Дървото на Познанието/ ? Змията първа е прозряла. Тя притежава хитрост. Змията е първият тълкувател на Божието слово. Тя е изключителен манипулатор/Битие 3:5 -"...но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях(плодовете), ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло"/. В познанието има елемент на себепознание!!! В Рая всички същества са говорели един и същ език!!! Какво се случва с жената? Тя е слушател на прозорливостта. Има качества, с които превъзхожда мъжа. Змията - това е изкусителят - Дяволът/прелъстяващ, осъществяващ сексуалната игра, обръщащ щастието на хората в нещастие/. ЕРОС/ФАЛОС - изкусителят във фалическото начало е свързан с маскиране и демаскиране. Историята на човешката голота!!! Съществуването на човека ще бъде преобладаващо, в зависимост от голотата. Някога голотата е била свръхнеморалност. Съвременният свят е по-лицемерен.
Битие 3:21 - " И направи Господ Бог на Адама и жена му кожени дрехи, с които ги облече.". Адам кръщава жена си Ева/ от иврит хавва - живот/. Тя става майка на
всички живеещи. Бог показва загриженост - ушива им дрехи от кожа/ поставя се началото на шивашкото изкуство/. След това ги изпъжда от Рая. Оставя Херувим да пази пътя към Дървото, пътя към Познанието. Битие3:24 - " И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.".
ИЗВОДИ
Адам - първият специфичен пророк. Диалогът жена-змия - първият диалог в Светото Писание. Змията - първият интерпретатор, първият проницателен агент. В Рая елементът на културата се отключва с първата заповед/културата е един непрестанен процес/. Култът към знанието е странен. Употребата на голотата е управление на голотата. Грижа за Духа и тялото/ грижа или не грижа за тялото, грижа за духа или грижа за тялото/. Подчинеността на жената е свързана с идеята за майката - майката е свята/ Нов Завет/.
ТИПОЛОГИЯ НА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
В Средновековието Бог е комплексно понятие - добро, истина, красота, сила, доброта, светлина, съвършенство. Основният проблем на човека в Средновековието, огледан в средновековната литература, е въпросът за познание в Бога. Човек трябва да огледа Бога. Да Го познае. Да се възстанови първоначалният статут на отношението човек - Бог/преди изгонването от Рая/. Според християнството Бог е непознаваем. Има различни прояви на обожествено творчество. Индивидуалното спасение на душата е познанието на Бога. Това е крайната цел. Един от най-сигурните начини за Богопознанието е познанието на Библията. Библията е общуването с Бог.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Историческа поетика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.