Истината в "Майстора и Маргарита"


Категория на документа: Литература


СПЕЦИАЛИЗИРАНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

КУРСОВА РАБОТА

ПО

„РУСКА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ ВЕК”

НА ТЕМА:

„ИСТИНАТА В “МАЙСТОРА И МАРГАРИТА””

Увод:

“Майсторът и Маргарита” е роман в романа. Свидетели сме на две паралелно протичащи действия – разделени от времето, но обединени от пространството. Прокарана е мислена линия между Москва на тридесетте години на миналия век и между древен Йерусалим, или както авторът го нарича Йерушалаим, в библейското време на Разпятието. И двете събития се случват през Страстната седмица
По време на изложението ще се опитаме да докажем, чрез цитати, какво разбираме за истината, която е основна част от произведението.
В произведението “Майстора и Маргарита” се разказва за посещението на Сатаната в Москва. Неговото име в романа е Воланд и той, заедно със своята свита организира пролетен бал на пълнолунието. Негови спътници са Коровиев-Фагот, Азазело и Бегемот. Образът на Бегемот е представен като “котарак, огромен като шопар, черен като катран или като гарван и със страхотни кавалерийски мустаци”. Образът на Коровиев е напълно раздърпан, неугледен и отблъскващ. Този герой може да създаде във всеки неприязън, отвращение и съжаление. Последния от спътниците на Сатаната, така наречения Азазело е “дребничък, с огненочервена коса, с щръкнал кучешки зъб” и кривоглед. Воланд не взема участие в техните “похождения” и се намесва единствено в съдбата на Майстора и Маргарита.
Има ги нежните изповеди и забавните моменти. Стои някъде там и ръкописът на един роман, който разказва по различен начин историята за Пилат Понтийски, Иешуа и Иуда. И, разбира се, прекрасният цитат: „Последвай ме, читателю! Кой ти е казал, че на този свят не съществува истинската, вярна, вечна любов!... Последвай ме, читателю мой, само ме последвай и аз ще ти покажа такава любов!” Каква е връзката между всички тези теми, ще се опитаме да разберем, по време на изложението?

Изложение:

Съществува ли добро и зло?
Съществува ли Иисус Христос?
Това произведение ни дава възможност да се запознаем с историята за смъртта на Иисус Христос. Показва ни това, което се е случило между Христос и прокураторът на Иудея Пилат Понтийски.
Действието се развива в съдебната зала в която трябва да се даде присъда на Иисус Христос, който в творбата е под името Иешуа Ха-Ноцри.
По време на разговора между арестувания и прокуратора, арестанта нарича всички хора добри, за него няма лош човек на Земята, всеки, по някакъв собствен начин е добър:
“ – А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!

- Всички – отвърна арестантът, - зли хора на света няма.

- За пръв път чувам такова нещо – усмихна се Пилат, - но навярно не познавам добре живота! Можете вече да не записвате – каза той на секретаря, който и без това нищо не записваше, и пак се обърна към арестанта: - В някоя гръцка книга ли прочете това?

- Не, стигнах до него със собствения си ум.

- И го проповядваш?

- Да.
(Глава 2 “Пилат Понтийски”, стр. 58-59)

Пилат Понтийски не вижда нищо лошо в действията на Иешуа, той не е убиец, крадец или мошеник, той е просто човек, който вярва в нещо и се опитва да покаже на хората, че това в което вярва е добро.
По нататък в разговора между двамата герои става въпрос за истината за властта. Иешуа казва:
“- Между другото казах - отговори арестантът, - че всяка власт е насилие над хората и ще настъпи време, когато няма да съществува нито властта на кесарите, нито каквато и да било друга власт. Човекът ще премине в царството на истината и справедливостта, където поначало ще бъде излишна всяка власт.”
(Глава 2 “Пилат Понтийски”, стр. 58-59)

С тези свои думи Иешуа се опитва да обясни, че тази власт, която се прилага върху хората и която хората притежават е ненужна и грешна, че тази власт кара хората да стават алчни и лоши. И макар, че Иешуа не показва с нищо лошите намерения, които му приписват хората, все пак Пилат Понтийски потвърждава смъртната му присъда. Тъй като денят, в който е дадена присъдата е всеизвестният празник “Пасха”, то един от всички престъпници, които трябва да се екзекутират на този ден, има право да бъде помилван от първосвещеника на Иерушалаим Иосиф Каиафа.
По време на срещата между Пилат Понтийски и първосвещеника, прокураторът на Иудея се опитва да защити Иешуа и да издейства неговото помилване, но първосвещеника е категоричен, че Иешуа е опасен и не заслужава свобода.
Страха на първосвещеника се изразява в това, че ако освободи Иешуа ще настане нова вяра на света и властта с която разполага, ще му бъде отнета.
И така, Иешуа Ха-Ноцри и екзекутиран, и верният му ученик Леви Матей скрива тялото му в една пещера.
Пилат Понтийски така и не успява да си прости, че е помогнал за убиването на Иисус Христос и много години след това душата му не може да намери покой.

До тук малко или много доказахме и показахме истината за смъртта на Иисус Христос, и по-нататък, малко, по-малко ще доказваме още за съществуването му.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Истината в "Майстора и Маргарита" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.