Йордан Йовков - "Албена" - между етичното и естетичното


Категория на документа: Литература


Йордан Йовков - "Албена"
Между етичното и естетичното

Творчеството на Йордан Йовков няма да загуби никога своята актуалност, защото то винаги ще поражда у читателя дълбоки и тревожни размисли за човека и смисъла на неговия живот, за човешкото щастие и битието на народа в неговото минало и настояще. Йовков изгражда свят, в който под въздействието на красотата и любовта хората се преобразяват. Неговите разкази разкриват специален интерес към вътрешния свят на човека, към неговата психологическа и нравствена вселена.

Основното внушение в "Албена" е, че под естетичното въздействие на женската хубост, хората са способни да пренебрегнат етичните норми. При трогващия вид на Албена селяните да променят разбиранията си за грях и изкупление и почти оневиняват безпомощната красавица. Но в Йовковите разкази съгрешилите винаги плащат за престъпленията си рано или късно.

Хубостта на Албена е всеизвестна. Типично за автора е изграждането на портрета чрез възприятията на хората. Това, че идва "от баира", говори за духовната й висота. Пътят, който изминава, и времето на събитието - Преди Великден, напомнят за пътят към Голгота - към изкуплението на грехове. В типично фолклорен стил тя има "бяло лице", тънки вежди и игривите очи. Но обаянието й е магията, която тя носи със себе си. Смирения и магнетичен поглед на Албена познава всеки мъж, а жените, които допреди малко са я хулели отдалеч, сега просто змлъкват, когато тя е до тях. Това, че моли за опощение и прегръща детето си, което я е предало, я издига още повече духовно и вече всички са готови да й помогнат, оправдавайки я.

Поведението на дядо Власю най-добре показва отношението на селото към красавицата. Той, размахвал по-рано тоягата да я порицае, сега казва "разтреперан" това, което всеки си мисли: "Какво е селото без Албена!" Така става очевидна нуждата от красотата в живота на хората. Героинята е толкова важна за общността, че извършеното от нея убийство почти се приема за незначително: "Грешна беше тая жена, но беше хубава". Тези думи изказват основния конфликт между етичното и естетичното. Красотата й сякаш пречиства осквернената й от греха душа и същевременно преобразява нравствените представи на жителите на селото за правилно и неправилно.

Това опиянение обаче е само един миг, който бива рязко прекъснат от появата на Нягул. Спирането на мелницата е отбелязано като нещо нетипично в живота на селото, каквато е и ситуацията. Преди да се появи Нягул Албена изглежда уязвима, слаба, ранима и това предизвиква естествената жалост и съчувствие на всички. Но когато до грешната жена стои един мъж - рус и хубав, грехът се умножава. Защото освен убийството има и прелюбодеяние, което въпреки че е грешно, е обяснимо. И двамата са с неподходящите за тях хора. Куцар е твърде безличен за хубавата Албена, а Нягулица е описана като "слаба, преди време остаряла, повехнала" - несъвместима с русия и "хубавеляк" Нягул. Вдигнал тоягата си, дядо Власю отново започва да вика: "Кучката, развали още една къща", а жените я "стрелват с очи", пълни с омраза. Хората сякаш проглеждат отново и връщат разсъдъка си, след заслепението си по Албена. Извисяването до красотата е един мигновен порив. Макар и мимолетен, той е все пак тържество на духа.

Естетичното обогатява човешкия живот и радва хората. Но красотата не оправдава морални престъпления. Опоетизирайки хубостта на Албена, Йовков не може да оневини героинята си и ù дава своето възмездие чрез наказанието за извършения грях.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Йордан Йовков - "Албена" - между етичното и естетичното 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.