Христо смирненски


Категория на документа: Литература


Христо Смирненски е български поет, ярък представител на постсимволизма в българската литература. Литературната му дейност започва още в гимназиалния курс, когато той пише хумористични стихотворения. Известен е като Христо Смирненски или като Ведбал . Той е трагичният поет на безхлебните, на онеправданите, ''хиляди души разбити'' във жестокия капан на града. В творчеството му се носи уссещане за контраста ден, светлина - мрак, обреченост, смърт.

В поезията на Христо Смирненски човекът е видян и като жертва на грубия и несправедлив свят, и като борец за установяване на новия ред. Затова и героите в творбите на поета са различни разбунтуваните тълпи, човекът,осъзнал своята мисия на съзидател, и малкият човек, над когото витае призракът на обречеността и смъртта. Наред с одите за революционната буря, заляла площадите, в поезията на Смирненски звучат и стихове за човешката мъка, за страданието и болката на обикновените хора. Страданието в стиховете на слънчевото дете на българската поезия е видяно в своята социална предопределеност. Поетът е изпълнен със съчувствие към несретниците, които приема като свои братя. Съпричастен е на нещастието им. Изпитва тревога за съдбата им и гняв срещу света, който ги е осъдил още преди да са се родили.
Децата на града - това са цветарката, уличната жена, братчетата на Гаврош. Сред тях се откроява със своя трагизъм образът на стария музикант от едноименното стихотворение. Основната тема в лириката на поета е тази за страданието и безнадеждността. Поетът създава атмосфера на тревожна напрегнатост. Пустота, мрак, призрачност са основните характеристики на студения град. Описаните зимни картини са признак на социалното страдание. Неговото присъствие води до безнадежността на хората. Сам изпитал мизерията и болката от бедността, поетът рисува картини на човешката неволя, които се запечатват в съзнанието на читателя. Тези ярки картини носят послание- страданието на бедните и състраданието на поета. За Смирненски големият град е бездушен и зловещ. Отчуждение и безнадежност лъхат от този свят. Разрушени са рзбирателството и съпричастието в семейството. Баща, майката и децата очертават кръга на страданието. Един след друг като сенки се появяват безхлебният баща, разплакани жени, слепият старик, старуха, момичето и бедните деца. Познали навреме голямата мъка, децата са отхвърлени от обществото и "дреме в очите им скръб". Жълтите съсухрени ръце на младото момиче говорят за крайна мизерия. Детското нещастие предизвиква болка и състрадание в душата на поета. Сред големия враждебен град броди и смъртта. Тя е незнайна и странна, нейното присъствие е навсякъде. Умират хората, умират техните надежди, доброто и красивото в душите им.

Въпреки, че човекът е жертва и обитава града, който е Ад и е представен като хищник, но именно този човек ще доведе до сътворяването на нов, по-справедлив свят, в който градът, изпепелен от "огнените барикади", ще стане истинско място за живеене, а жените, децата и старците няма да бъдат беззащитни и основите на обществото ще бъдат възстановени. Лирическият Аз на Смирненски искрено вярва, че мракът ще отстъпи пред светлината, че хаосът ще бъде преодолян и в света ще тържествува хармония. Той вижда себе си като част от тълпата, повярвала в силата си, готова да отстоява своите права. Цялото творчество на поета може да бъде осмислено като художествено превъплъщение на обективните, социално- исторически процеси на превръщането на роба в творец на света.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Христо смирненски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.