Христо Ботев и Възраждането


Категория на документа: Литература


Ботев и Възраждането

Поезия и живот изтъкават една легенда, нямаща равна на себе си в уникалния бъггарски юнашки фолклор. Личния си живот и творческото си дело Ботев слива в една легендарна поема, която всяко поколение приема като формула за нравствено поведение.Българското възраждане - епохата на чутовен национален подем и драматизъм, ражда и обезсмъртява Христо Ботев. Той се появява в неповторимото време на бунтовност и безумие, на героични подвизи и светли надежди. Всичко възспирано и потискано с векове, се отприщва, избухва с неземна сила в жаждата за свобода. Нейни вдъхновени апостоли стават хора на делото и словото: Раковски, Ботев, Левски, Каравелов, Ангел Кънчев, Бенковски, Каблешков и още много техни съратници, събратя по дух и оръжие. Борбата става тяхно ежедневие. Тя пренарежда личния и интимния живот, трансформира биографията, задава съдбовност и обрича на безсмъртие. Рицарите на българската свобода записват с кръвта си непокорна огнената парола на бунта, искрата на който проблясва още в Паисиевата "История славянобългарская". Сякаш самата епоха, историческият омент и културни процеси се нуждаят от неговата поява, за да даде именно той нови измерения на вече създадената традиция, да я облъхне със собствената си гениалност, да осъществи сложния синтез на двата културни модела на Възраждането - фолклорния културен модел и класическия литературен модел. Литературната еволюция на самия Ботев, интерпретирайки фолклор и поезия, развива качествено нов тип художество, завършващо като етап възрожденската литература. Като предшестващите го възрожденци, будители и водачи, Христо Ботев възприема и използва възможностите на поезията и публицистиката за политическа пропаганда,за трибуна, от която да се противопоставя на бездушното покорство на роба, на апатията на сънародниците си. Ръководен от най-висши духовни и патриотични творчески, революционни и естетически разбирания, той прави от цялостната си литературна дейност художествено и публицистично изражение на историческия дух на времето, на неговите обективни потребности и борбени повели.

Ботев приема и продължава идеята за национална назависимост, извоювана чрез революция, но внася нови моменти в нейната трактовка.

Борецът за свобода, познат като образ от поезията на Чинтулов, придобива личностни изменения. Ботевият герой е представен в процес на своето "ставане" - от "отровената" и "съхнеща" младост, вгорчила съществуването му и оправдаваща порива му към смъртта - потъване и "гниене" в гроба ("Майце си"), към полета му към пространството на заветното "там", на осъществената мечта революция, до екстатичната устременост към смъртта - извисяване и разтваряне във вечността на небитието, Ботевият борец присъства както чрез духовната си монолитност, така и чрез телесната си уязвимост, за разлика от Чинтуловия юнак, населяващ поетическото пространство единствено с императивността на гласа си. Но раненото и разпокъсано тяло на юнака у Ботев, което всъщност представя поставянето под съмнение на узаконената власт и сила на врага, подхранва духа на борбата и пролятата кръв се превръща в необходимото слово-призив за борба.

Категориите: "робство" и "свобода" се актуализират у Ботев, уплътнявайки и разширявайки смисъла си. Докато във възрожденската литература те са актуални преди всичко чрез своята национална семантика, то в творчеството на Ботев те се осмислят едновремнно като национални, социални, екзистенциални и философски категории.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Христо Ботев и Възраждането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.