Христо Ботев


Категория на документа: Литература


ТГ "Васил Априлов" гр. Червен бряг

ДОКЛАД

на тема:
Христо Ботев
Изгогвил: Полина Цонкова, 11а клас

Личността на Ботев остава все още научно недоразгадана. И все така остава неутолена любознателността ни към този необикновен феномен на Българското възраждане: един младеж, един мъж, философ и поет, хайдушки груб и вълнуващо нежен, жизненолюбив и жертвоготовен, съумял само 28-годишен, да отдаде на родината си толкова цености, колкото не са родили петте робски века преди него. Всъщност те родиха него. И робската магия над българите се разтури завинаги чрез него. Народ, който е откърмил и чул словото на Христо Ботев, който живее с мярката от величавия му подвиг, никого повече не може да се смири в окови.

Дори денят на раждането му е особен: най-големият тогава празник - Коледа, 25 декември. Кръщават го според празника - Христо. Но в душата на родителите му се запалва за цял живот коледната свещица на надеждата, че това първо чедо, със сърце мъжко, дошло на такъв светъл празник ще донесе благодат за дома им. Бащата на Ботев, макар 32-годишен, няма какво да завещае на сина си освен своето строго достойнство и избрания път на учител. Той е беден. Дори своя къща няма. Въпреки това той е църковен певец, сериозен познавач на гръцкия език и един от най-образованите и уважавани учители в Калофер. Майката на Ботев според сведенията е от скромно калоферско семейство. Родителите му имат още осем деца - Ана, Петко, Стефан, Кирил, Тота, Генко, Генко и Боян. Къщата в която Ботев живее първите няколко години от живота си днес е превърната в музей "Христо Ботев".

Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител неговият баща. Там Ботев изучава руски език и обиква класиците на руската литература. В заявление от 15 септември 1862г., писано на руски език, Б. Петков моли руския консул в Пловдив да ходатайствува за отпускане на държавна стипендия на сина му Хр. Ботев, за да учи в московска гимназия. Сам той няма средства да осигури образованието на своя син. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимнази и е изключен на 6 октомври 1865г. за негодувания към условията в гимназията. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. Революционната борба определя целият му личен живот. В името на тази борба той се стреми да се доближи до простите хора от народа, живее строг, аскетичен живот, изпълнен със сурово самоограничение; отказва се от лично щастие и е готов да понесе най-жестоки изпитания. Несъмнено Ботев получава първите подтици за обшествена дейност и постепенно се изгражда като революционер по призвание, с изяснена вече идеология, под влияние на твърде сложни обстоятелства, в резултат на усилията си да намери смисъла и предназначението на своя живот. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".

В края на октомври 1866г. Ботев става учител в българското село Задунаевка. Мисълта да стане учител в някое българско село в Бесарабия, занимава Ботев веднага след напускането на гимназията. Зад скромното и бедно облекло на учителя от Задунаевка още по-ярко изпъкват физическата му и духовна мощ и красота. Всички се възхищавахме от неговите способности и от неговата прекрасна външност. В Задунаевка Ботев учителствува само няколко месеца. В началото на 1867г. той напуска учителското си място и се завръща в Калофер. Поетът диша с упоение родния въздух, наслаждава се на природните красоти на Калофер, които тогава му се виждат по-скъпи и по-близки, вглежда се в живота на народа, в неговите страдания и стремежи. Младият учител не се задоволява само с работата си в училище, а развива по-широка обществена и пропагандна дейност. Сам Ботев три години по-късно преценява своята учителска работа в Калофер като дейност на пропагандист отвъд Дунава. Проповедта на Ботев намира отзвук и около него се образува група от 10-15 младежи. Съставът на групата не бил постоянен, а се менял. За опита на Ботев да даде военна подготовка на младежта говорят и други свидетели на неговия живот в Калофер.

След Русия и кратко завръщане в България Ботев избира съдбата на румънски емигрант.

В Браилар със съдействието на Димитър Паничков, той започва да издава вестник "Дума на българските емигранти", който трябва да замени закритите малко преди това български емигрантски вестници "Свобода" и "Дунавска зора". Вестникът излиза в само пет броя, като основната част от съдържанието им е писана от самия Ботев. В тях излизат някои от основните му публицистични работи: "Наместо програма", "Примери от турското правосъдие", "Народът - вчера, днес и утре", "Смешен плач", "Петрошан", "Решен ли е черковният въпрос?". В "Дума" за пръв път са публикувани и няколко негови стихотворения - "До моето първо либе", посветеното на Мария Горанова "Пристанала" и посветеното на нейния брат Б. Горанов "Борба".

През септември 1868 година Ботев отива в Букурещ с любителската театрална трупа на Добри Войников и решава да остане там. Намерението му е да си намери работа като учител, но това се оказва невъзможно, поради лошото му познаване на румънския език. Записва се в букурещкото медицинско училище, може би за да живее в пансиона му, но през октомври го напуска. Останал без никакви средства, той изпада в отчаяно положение и решава да се върне в България, за да стане учител там, но няма пари за пътуването. От тези години е и бележитото му стихотворение "На прощаване" (1868). През същата година се запознава и с Апостола на свободата - Васил Левски, с когото заедно преживяват много лишения.

През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Заемайки се с издаването на "Знаме", Ботев напуска работата си като учител, а мястото му е заето от брат му Стефан.

През март 1875 година Каравелов и Ботев влизат в публичен конфликт, като Каравелов конфискува за дългове последния брой на "Знаме". Двамата си отправят взаимни нападки в печата и в кореспонденцията си, като предизвикват вълнения сред българската емиграция и поставят под съмнение ефективността на БРЦК. През юни Ботев успява да купи своя печатница, използвана по-рано за издаването на вестник "Отечество", и продължава да издава "Знаме".

На 30 септември той напуска БРЦК и не участва в неговата дейност непосредствено след провала на Старозагорското въстание.

И след напускането на БРЦК Христо Ботев продължава да поддържа частни контакти с някои революционни дейци, като Стефан Стамболов и Стоян Заимов. Междувременно БРЦК не успява да осъществи плановете си за прехвърляне на чети в България и през есента на 1875 година дейността му замира.

Преломният момент в неговия живот е научаването за избухването на Априлското въстание през 1876 г. Решен да помогне, организира чета сам. На 16 май същата година се качва на кораба "Радецки" от Гюргево, заедно с останалите мъже от четата, предрешени като градинари. Вдигайки бунт на кораба, успяват да слязат на Дунав. Отправят се към Балкана, но по пътя малцина ги последват. Смъртта е неизбежна. След няколко сражения с турските потери, решителната битка е в подножието на Врачанския балкан. Ботев е пронизан от куршум, останалите четници също загиват.

Кои са жените, изиграли роля в живота на Христо Ботев? Знае ли се кое е "първото либе" в краткия му 28-годишен живот? За това историята мълчи, официални факти почти липсват, но пък легендите говорят.
Най-важната жена, оказала огромна роля в развитието на поета, е майка му Иванка Стайкова, разбира се. Била известна със своята гордост и силен дух. От духовната връзка между сина и майката се ражда по-късно един от най-богатите и вълнуващи образи на майката довереница на бореца за свобода в поезията ни. От нея Ботев е наследил и едно живо артистично качество - дарбата да пее.

Другата важна жена в живота на Ботев е неговата съпруга. Любовта между Венета и Христо Ботев е сред най-красивите и тъжни приказки в нашата история. Взаимоотношенията им са изправени пред различни външни конфликти - неодобрение, неприемане и накрая... смъртта на Ботев. Съдбата на жената до революционера е изключително интересна. Венета е родена през 1847 г. във Велико Търново и е дъщеря на заможния търговец Стоян Везирев. Омъжена от баща си за богат търновски сарафин, тя се чувства задушена в брака от пренебрежителното отношение на съпруга си. Дълго време у младата жена се борят различни чувства, желае раздяла, но патриархалният дух, в който е възпитана, я призовава да търпи. След време, Венета взема дръзкото за онези времена решение - развод. Младата жена заминава за Букурещ, където среща Христо Ботев, който току-що е започнал работа като учител в българското училище. За това как протичат първите срещи на Венета и Ботев съществуват само легенди, коя от коя по-красиви и романтични - за искрата на любовта от пръв поглед, за това как Христо направил всичко възможно, за да спечели младата жена. Любовта й с Ботев обаче се оказва неразбрана от околните. Близките на Венета критикуват решението й да избере бедността пред добре уредения живот. А познатите на Ботев, все хъшове и революционери, трудно приемат жена от богатите среди.

В творчеството на Хр. Ботев основният мотив е робството и идеята за свобода основна ценност която осмисля човешкия живот, нравствен избор и пътищата на спасение.

В Ботевата поезия се съчетават библейски сюжети и образи, култът към идеята за свобода и легендарната образност.
Стихотворения:
* Майце си
* Към брата си
* Елегия
* Делба
* До моето първо либе
* На прощаване в 1868 г.
* Хайдути (Баща и син)
* Пристанала
* Борба
* Странник



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Христо Ботев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.