Характер, цел и задачи на съвременното обучение по литература, четене 1 – 4 клас


Категория на документа: Литература



Характер, цел и задачи на съвременното обучение по литература /четене/ - 1 - 4 клас

1. Характеристика на съвременното обучение по литература /четене/.
2. Цел и задачи на съвременното литературно обучение в 1 - 4 клас.

1. Характеристика на съвременното обучение по литература /четене/

Най-съществената особеност на съвременното обучение по литература
(четене) в началните класове през последните двадесет години е неговата литературно-естетическа насоченост. Концепцията за литературно-естетическа насоченост на обучението се основава на първостепенната роля на естетическата функция, която е иманентно присъща на литературата като изкуство. Тази функция на литературата създава условия за възпитателно въздействие върху личността на ученика.

В системата на родноезиковото обучение в 1 - 4 клас приобщаването на учениците към литературата като вид изкуство се основава на естетическия опит, придобит от тях на практика в предучилищна възраст. В началните класове обучението по литература има преднамерен характер и е част от общообразователния модел на литературното образование. Съвременното обучение по литература (четене) предполага овладяването му като тип рецептивна художествено-творческа дейност. Тя формира в начална степен естетическото отношение на ученика-читател към действителността, стимулира речевата му дейност чрез достъпни за възрастта средства на словесното изкуство. Литературно-естетическата насоченост на съвременното обучение по литература /четене/ в 1 - 4 клас осигурява реализация на адекватно, художествено възприемане на художественото произведение в урока по четене. Надживява се опростеното интерпретиране, грубото и директно извеждане на "чертите", на поуката, на идеята. Художествената творба се възприема като единство на конкретно-образно и идейно-емоционално съдържание. Предоставя се възможност за непосредствен допир с творбата, за пораждане на ярки образни представи, за съпреживяване. Учениците с посредничеството на учителя навлизат в образната тъкан на художественото произведение, "потапят" се в творбата, откликват емоционално и на тази основа осмислят идейното съдържание на произведението, т. е. не директно, а чрез система от образи, картини. Едновременно с това литературно-естетическата насоченост на обучението по четене в 1 - 4 клас предполага докосване до естетическата същност на идеята - до непреходните човешки ценности; вълнуват се от красивото в поведението на героите, от красотата на описаните картини, на художественото слово /в достъпна за възрастта проблематика, във възможна степен и форма/. По този начин се създават реални предпоставки не само за нравствено формиране на детето, но и се реализира насоченост за развитие на естетическа възприемчивост на детето към света.

Съвременните образователни идеи в обучението по литература произтичат от познаване същността на художествената литература като изкуство, чиято цел е социализацията на личността. Пълноценното общуване с художествената литература в процеса на обучението зависи от възприемането в единство на всички социални функции на литературното художествено произведение - познавателно-евристична /особено познание за човешките измерения на света - познати и непознати/; художествено-концептуална /интерпретация на света чрез проблематизация на битието/, възпитателна /средство за въздействие върху личността, формиране на социални възгледи/, знаково-информационна /смислово съобщение, закодирано в структурата на текста, носещо информация с културно значение/, хедонистична /дълбоко духовно удоволствие и наслаждение/, естетическа /средство за формиране на творческа активност, на ценностната ориентация на човека, на неговия естетически идеал, вкус, потребности/, комуникативна /общуване между автор и възприемател посредством езика на художествения образ/.

В съвременното българско училище чрез литературното обучение се цели изграждането на обучаваните като самостоятелни читатели, които изпитват потребност да общуват с художествени произведения. Затова в литературнообразователния модел от 1990 г. на преден план заедно с естетическата функция на литературата се извежда и комуникативната. Тази функция благоприятства развитието на творческата самостоятелност и формирането на ценностната система на ученика при общуването му с художествени произведения.

Както подчертава Н. Матеева (Книга за учителя по литература за 4 клас, 1993:6) "Обучението по литература е специфична ддиактически ориентирана комуникативна дейност, в процеса на която учениците овладяват художествено-рецептивен, социокултурен и нравствен опит, както и нагласа, мотиви и умения за самостоятелно общуване с художествения текст. Отличителна особеност на тази комуникативна дейност е, че че в нея се осъществява предаване не само и не главно на информация, но и на методи за самостоятелна комуникативна дейност". На тази основа литературното обучение може да се разглежда като взаимодействие между относително самостоятелни и условно отдиференцирани системи - социалнопсихологически тип общуване, естетически и социокултурен тип общуване. В учебния процес те действат в единство.

Социалнопсихологическият тип общуване е характерен за учебно-възпитателния процес по всички учебни предмети. Определя се от отношенията между учителя и учениците. Тези отношения зависят от психическите качества и особености на учителя и обучаваните. При реализирането на този тип общуване е от значение проявата на добронамереност, доброжелателност, създаването на естествен контакт с класа, проявата на такт и внимание, зачитането на учениковата личност от страна на учителя. От значение е и отношението на учениците към учителя, дали е проява на довереие, уважение, обич. Ако общуването между отделните страни в учебния процес се осъществява в синхрон, реализирането на останалите типове общуване се благоприятства.

Естетическият тип общуване е характерна особеност на литературното обучение. Това е художествено-комуникативен процес. При този тип общуване се осъществява взаимовръзка между автора на произведението и възприемателя (реципиента). Художествената информация изразява определено отношение към действителността и при възприемането й ученикът стимулира интелектуалната и творческата си дейност. Естетическата комуникация се реализира чрез две паралелни вериги: ученик - литер. произведение - автор;

учител - литер. произведение, автор.

В условията на урока по литература (четене) водеща роля има действието на първата подсистема. За да се реализира естетическо общуване по време на урока и за да бъде максимално резултатно възприемането на определено литер. произведение, учителят е факторът, който ще активизира творческото въображение, емоционалната отзивчивост, представите на читателя - ученик във връзка с втората подсистема. Активизирането на естетическия тип общуване в обучението по литература се осъществява и като умело се използват при възприемането на определена художествена творба произведения на близки изкуства - музика, изобразително изкуство, фотография... Това са илюстрации, картини, фотоси, склуптури, кадри от филми, откъси от музикални произведения и др.

В методическата практика се наблюдава неотговарящо на съвременната концепция естетическо общуване. То се изразява, че още при първия контакт с художественото произведение учителят съзнателно или не се стреми да постигне съответствие между своето възприемане и това на ученика, като се стреми да го наложи. По този начин обучаваните се поставят в пасивна комуникативна позиция, потиска се индивидуалността им при възприемане и осмисляне на съответното художествено произведение. За да се преодолеят тези слабости, естетическото възприемане при първата подсистема трябва да е в съобразено със следните условия: естетическите възможности на творбата за възприемане, жанровиге й особености, възрастовите особености на учениците, спонтанно възникващият и провокиран интерес към четенето и мотивация за участие в естетическо общуване.

Социокултурният тип общуване съдейства за "обогатяване и задълбочаване на художественото възприемане на учениците"(Матеева, Обучението по литература като взаимодействие на различни типове общуване, БЕЛ, 1992, №11 с. 278-36). Този тип общуване се реализира чрез комуникативните подсистеми: учител - литер. произведение - ученици; ученици - литер. произведение - ученици; учител - общество (обществени ценностни ориентации); ученици - общество (обществени ценностни ориентации). Общуването в първата подсистема с оглед разбирането на идейно-естетическото съдържание на оппределен художествен текст има две посоки - осмисляне на конкретната творба и овладяване на умения, които дават възможност за самостоятелна художествена комуникация. В обучението по литература разбирането на худ . текст се осъществява чрез система от учебни задачи и дейности, достъпни за ученицине, които се означавт с термина литературен анализ. Отговорна е ролята на учителя като организатор и партньор в процеса на общуване с конкретното худ. произведение. В уроците по литература (четене) взаимодействието между отделните звена на първата комуникативна система трябва да се реализира във форма, близка до естествената социална практика между хората при общуване с худ. текстове. Това означава да се стимулира свободната читателска изява на ученика - предпочитания, оценки, свободно изказани мнения, желание да се споделят впечатленията от прочетеното с други читатели. Тези условия са благоприятни за социокултурния тип общуванев обучение, което съдържа реални предпоставки за естетическо развитие на учениците от началния етап на основната образователна степен.

В заключение, разбирането за литературното обучение като взаимодействие на различни типове общуване разкрива възможности да се диференцират актуални характеристики на съвременното обучение по литература (четене) в 1 - 4 клас, които се отнасят до учебни технологии, до целите и и съдържанието на учебния процес.

2.Цел и задачи на съвременното литературно обучение в 1 - 4 клас

В контекста на целта и задачите на учебно-възпитателния процес по български език и литература се открояват тези, които конкретно се отнасят до обучението по четене:...""да се осигури оптимално за възрастта развитие...на възможностите им за възприемане на достъпни литературно-художествени творби; да изгради у тях читателски интереси и потребности..." (Учебна програма, 1991). Във връзка с литературно-естетическата насоченост на обучението по литература (четене) в 1 - 4 клас и като се има предвид записаното в Учебната програма можем да допълним, че основната цел на обучението е осигуряването на адекватно, художествено възприемане на литературните произведения (чрез дискретното посредничество на учителя), изграждане на естетическо отношение към худ. творба, естетическо възприемане и опознаване на дейстителността посредством худ. четиво.

Цитираната по-горе цел, според Учебната програма, може да се конкретизира по класове. В първи клас чрез обучението по литература (четене), като се отчита приоритетната задача за формиране на механизъм за четене и качествата на четенето, особено в следбуквения период общуването с достъпни литер. творби трябва да се подчини на целта - провокиране емоционалната отзивчивот на учениците. Затова, когато обмисля даден урок, учителят следва да ангажира сетивната отзивчивост на първокласниците, желанието им да споделят с него или със съучениците онези чувства, мисли, които събужда у тях конкретен литературен текст и по-конкретно чрез наблюдения към компоненти на худ. текст - описание, постъпка на герой, реплика на герой, конкретен епизод, като насочва децата към четене със задача, четене по роли, подборно четене, четене наум и ли на глас.

Във втори клас след като учениците по принцип владеят в определена степен техниката на четене, имат известен социален и читателски опит, акцентът се поставя за формиране на отношение към литературните герои. Тази целева организация на учебния процес може да се изгради чрез достъпни дейности с текста на изучаваното литературно произведение - различните видове четене, словесно рисуване, илюстриране, преразказване, сравнение между поведението на герои, самостоятелен избор и наизустяване на част от текста при осигурена възможност всеки да обоснове избора си.

В трети и особено в четвърти клас целта на литературното обучение се насочва към изразяване на емоционално-оценъчно отношение към литературната творба, което е важна характеристика на литературната и читателска култура, каквато в начална степен следва да се владее на границите с прогимназията. Емоционално-оценъчното отношение към худ. текст като цел на обучението в четвърти клас извежда на преден план не определени творби, а овладяване на умения за осмисляне на идейно-естетическото им съдържание, умения за осмисляне за изразяване и мотивиране на лични читателски предпочитания и оценки. Читателската култура включва преди всичко овладяната четивна техника и качествата - правилност, съзнателност, оптимален темп и изразителност. Тя се проявява още и в уменията за избор на четиво, за разпознаване на основни видове издания, в умение за самостоятелно ориентиране и избор на четиво в библиотека и на книжния пазар. Литературната култура в началните класове се изгражда от начална представа за многообразието на худ. литература - проблеми, конфликти; национална принадлежност на авторите, жанрови форми. На емпирична основа се усвояват важни за литературната култура на обучаваните литер. понятия, които подпомагат възприемането на конкретен худ. текст.

Според целта на съвременното обучение по литература (четене) в 1 - 4 клас се очертават следните основни задачи:
- да се усъвършенства техниката на четене, да продължи развитието на четивните навици до тяхното автоматизиране, да се формират умения за правилно, съзнателно, изразително и бързо четене като предпоставка за художествено-рецептивна и социокомуникационна дейност;
- да се формират начални читателски знания и умения, които допринасят за пълноценно възприемане на достъпни литер. творби и собствено избирателно отношение и оценка към тях;
- да се подхранва у учениците траен интерес към литературата и изкуството като носители на нравствени и духовни ценности, като източник и подтик за самопознание и самоусъвършенстване;
- да се изгражда начална нагласа за съзнателно четене на художествени творби като процес за духовно и естетическо обогатяване на детската личност;
- да се развиват речево-комуникативните умения, словотворчеството на учениците в процеса на художествено-рецептивната е социокултурната им практика.
В съответствие с тези задачи в учебната програма са включени съответни знания - минимум.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характер, цел и задачи на съвременното обучение по литература, четене 1 – 4 клас 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.