Ги дьо Мопасан - "Бел Ами"


Категория на документа: Литература


Ги дьо Мопасан - "Бел Ами " - психоанализа

Романът на Ги дьо Мопасан " Бел ами " е публикуван в подлистника на парижкия вестник " Жил Блаз " през периода от 6.04 до 30.05 1885 год. В отделен том той е издаден през същата година от издателя Авар ( Havard ).

По-късно в обръщението си към критиците на " Бел Ами " авторът споделя , че искал да разкаже живота на един авантюрист и тъй като проектът му изисквал по-голямо пространство , той съсредоточава в епицентъра на един човешки живот всички важни обществени , политически и социални събития .

Поведението на Жорж Дюроа синтезира обществените тенденции от края на 19. век , когато властта във Франция е в ръцете на новоиздигнали се корумпирани политици . Героите на романа въплъщават пълния морален разпад , тоталното нравствено обезценяване . Безскрупулнотта , арогантността , наглостта , хитростта и умението за изнудване са актуалните качества , гарантиращи успеха на кариериста - типичния успяващ човек на епохата .

Един от приятелите на Мопасан , Хари Алис , споделя ,че повечето от персонажите имат прототипове в журналистическите среди . Сред писателските среди се твърди , че в образа на Бел ами може да се открие подофицер , обичан от читателките на вестниците . Имал репутация на използвач , на човек , койт е умеел да използва жените да пишат вместо него . Дали наистина е така и кой всъщност е хубавият приятел " ? Не са ли неговите чар и обаяние , неговото незачитане на жените и техните чувства , просто една автопроекция?

Ги дьо Мопасан в детството си може да се похвали с прекрасно здраве , но каква е семейната му среда ?Майката - високообразована , изтънчена , властна дама , която обаче в същото време е нервна и избухлива , цял живот е страдала от неврози . Баща му е благородникът бохем Густав де Мопасан , който е закупил от гражданския трибунал на град Руан правото да добави в името си приставката Де . Но характерът му никак не е благороден - той е груб, изневерява на съпругата си Лора дьо Поатвен , замесен е непрекъснато в любовни авантюри .

Не може всичко това да не се е отразило на малкия Ги дьо Мопасан и на още по-малкия му брат Ерве . Родителите му се развеждат , когато Ги е на 11 години . Това е тежък удар за него , и дори майка му да посвещава целия си по - нататъшен живот на възпитанието и образованието на двамата си сина , липсата на бащата като фигура казва своята тежка дума .

Юношеството на Ги дьо Мопасан е помрачено от развихрилото се из рода му психическо заболяване . Майка му все повече и повече се предава на пристъпите на тежко умопомрачение , обсебена от мисълта за самоубийство . След това пред атаките на бавно настъпващата фамилна болест отстъпва и братът Ерве , който умира в болница за душевно болни . Самият Ги много по-късно също е разяждан от чести пристъпи на тежко умопомрачение и изпада в трайна психическа депресия . Той се озовава обсаден от безсънници , тревоги и халюцинации , за да се окаже в края на живота си скован от неизлечима парализа и да посрещне края си в частен приют за луди .

Неговите последни думи са : " Тъмнина ! О , тъмнина ! "

При такава впечатляваща за психоанализата биография е трудно да не погледнем на творбите му като сублимация на неговите потискани желания и комплекси .

Той е бил романтичен юноша и е бил готов да дари жените с нежни стихове , изпълнени с любов . Но крехката , млада душа лесно се ранява . Оше 18- годишен той среща в гр . Етрет на морския бряг парижанката Фани де Кл . Той се влюбва в нея и й подарява свои стихове . Но те не биват оценени със своята висота , а по-късно същата вечер Фани ги декламира със смях в градската градинка .

Заради това издевателство Мопасан никога не прощава и на другите жени . Заради страха от подобна подигравка той повече не подарява стихове на жени и не се отдава на една , а на брега на река Сена прекарва своите най - щастливи моменти с различни жени . Ги дьо Мопасан става един от най - изтъкнатите любовници в съвременната френска история .

Той прекарва повечето от времето си в компанията на жени - предимство имали млади графини , посещаващи светските приеми . Жените се хващали на неговите примамки , въпреки че го презирали. По - късно той ги обрисува в разказите си .

И не е ли това прилика с Жорж Дю Роа , любовникът , който обича разнообразна женска компания и не би се задоволил с една ? Не е ли чарът и обаянието на Бел ами наследен от чара на неговия "баща" Ги дьо Мопасан ?

А какво трябва да кажем за кариеризма на Жорж Дюроа , за неговото желание да успее на всяка цена , да се причисли съм благородниците ?

Не че финансовото положение на писателя е било затруднено , че той да се стреми към богатство по всички пътища , подобно на героя си . Неговата литературна дейност му носи слава и богатство - в края на живота си той е притежавал четири вили и две яхти , бил е с годишен доход от 60 000 франка .

Но пред вид състоянието на тогавашното френско общество - 70-те- 80-те години на 19.век е време на новоиздигнали се корумпирани политици и морален разпад , той навярно е срещал много такива безскрупулни кариеристи като Бел ами , издигнали се не благодарение на качества , а на хитрост , пресметливост и продажност . Неслучайно неговият герой много бързо става образец на подражание в тогавашна Европа .

А и колко от мъжете не биха помечтали чрез взаимни облаги и удоволствия с жените да си наредят живота и да направят възходяща кариера...

Жорж Дюроа започва от дъното - обикаля из улиците и мисли как да спечели някакви пари за да пие бира и да се повесели при проститутка . Няма висши житейски идеали , няма ценности...просто една оголена душа на консуматор , лишена от положителни черти - човекът е показан в първичния си вид , като животно . Образът му е зададен в зоната на телесното насищане , на хищничеството .

Той безспорно е едно от най - впечатляващите превъплъщения на класическия прелъстител Дон Жуан , но за разлика от него не притежава нито аристократизъм , нито смелост ( как само трепери по време на дуела ) , нито пък търси естетичното във взаимоотношенията си с женския пол . Любовните му подвизи са продиктувани най - вече от користни подбуди . Героят на Мопасан е убеден , че трябва да използва бързо и максимално изгодно прелъстителния вид , с който го е дарила природата , и да мами всяка своя срещната жертва . Жорж Дюроа се продава съвсем открито и нагло , получавайки срещу ухажване и секс облагите , които предварително си е набелязал като цел .

С този герой Мопасан въвежда в европейските литератури темата за мъжа - проститутка , и то не обикновен жиголо , а опасен тип на особен вид кариерист , за когото завоеванията в леглото се оказват сигурен трамплин за получаването на богатство , власт и успех в кариерата . И тук се засяга продажността като цел и на двата пола - с какво мъжът - проститутка е по-добър от жената , избрала най - древната професия поради ред социални или психологически причини и белязана от обществото с печата на позора ? Мопасан е направил демонстративно сравнение между мъжът и жената проститутка . Още в началните страници на романа той въвежда образа на Рашел от " Мулен руж " , която в много отношения притежава далеч повече благородство , честност и дори джентълменство , отколкото проспериращия вече млад парижки журналист Дюроа . Дори и самият герой не се смущава сам да направи подобна аналогия - разбира се , в своя полза -когато наблюдава край Триумфалната арка бляскавото шествие от ездачи и карети , отиващи към Булонския лес . Той ги гледа с насмешка , с озлобление и донякъде със злорадство , че знае всички тайни на тези елегантни и недосъпни за простолюдието дами и господа . И когато сред множеството каляски минава един разкошен екипаж , управляван от една от най - видните куртизантки на Париж , той й се възхищава , възхищавайки се в същото време и на себе си , че двамата по еднакъв начин са добили своето богатство и слава .

Творчеството на Ги дьо Мопасан се отличава с явен интерес към човека , което предопределя стремежа на писателя към задълбочен и прецизен анализ на човешката природа и човешките взаимоотношения . С това са свързани неговите изключителни наблюдения върху социалните закономерности в обществото , които той очертава предимно откъм техния нравствено - етичен и философски аспект . Мопасан изследва целенасочено социалната действителност , която поражда определен тип човешки характери и модели на социално поведение .

Пътят на Дюроа е показателен за скритите амбиции на хората от определена социална прослойка . Според морала на това общество всичко се продава , важно е само цената да е достатъчно добра и приемлива . Търгува се еднакво добре и със съвестта , и с чувствата , и с физическата красота , и с умствените способности . Бел ами не притежава нищо , освен привлекателна мъжка хубост и след като открива , че това е ключът към успеха , доста умело го използва , за да напредва към поставената цел . Любовта към жените става за него средство за реализиране на личните амбиции , тя никога не се превръща в негова цел .

Жорж Дюроа е съчетал в себе си само отрицателни черти . Неговият стар приятел Шарл Форестие пръв му подава ръка и му дава начален старт в кариерата . Вместо да изпита някаква дори елементарна признателност към него , Дюроа забравя колко много дължи на приятеля си и се разяжда от завист , че Форестие е сравнително богат и има красива и талантлива жена . След смъртта на Шарл, Дюроа се подиграва цинично с покойника - настанява се в неговото брачно легло и заема неговото място в кариерата . Това не е достатъчно за хищническия глад за слава и богатство на Бел ами . Той продължава да се саморазяжда от завист - този път към шефа на вестника господин Валтер . Жестоко , безскупулно и добре обмислено до последния детайл е отмъщанието на Жорж Дюроа спрямо всички , които са му помагали до този момент . Съпругата , която дотогава е била полезна , вече изгубва значението си . Той се освобождава от връзката си с нея по ефективен , но доста подъл начин , с което показва , че нищо не може да го спре по пътя му към върха на обществената пирамида .

Чрез изнудване героят , който вече се е присъединил нагло към аристокрацията и е придобил нов вид на името - Дю Роа , спечелва и съгласието на богатия си тъст , г-н Валтер , който впрочем още преди това разбира , че " далече ще отиде този негодник " .И наистина негодникът отива далеч ...От тук нататък пътят му е отворен към желаните върхове . Осъществил е мечтата си да завладее света : "Жорж , луд от радост , си представяше , че е цар , когото народът идва да поздрави " . Триумфът му е пълен и той демонстративно го показва .

С това Мопасан прави обобщение за продажността на неговия герой и цялото общество ,което въобще не се впечатлява от този порок , а богато го възнаграждава . В произведението си разкрива свят , в който за наглите , безчувствените , продажните , корумпираните всичко авършва с хепиенд . А този свят не е ли твърде много близък до истинския ?



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ги дьо Мопасан - "Бел Ами" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.