geracite Elin Pelin


Категория на документа: Литература


Човекът и светът в едно преломно време

в повестта “Гераците” на Елин Пелин

По спомени на съвременници на Елин Пелин, той е приемал като обида, когато са го титулували като “селски писател”. В същото време Елин Пелин неведнъж е споделял убеждението си, че всичко постигнато то него в творчеството му дължи на българското село. Това е парадокс само на пръв поглед. Действително Елинпелиновият художествен свят издава едно изключително дълбоко и многостранно познаване на българското село на прелома на двата последни века. Затова справедливо е честото назоваване на писателя “художник на българското село”. Елин Пелин обаче е в правотата си да смята, че творчеството му далеч не изчерпва само темата за селото.

Повестта “Гераците” (1911 г.) доказва сложната многопосочност на проблемите в Елинпелиновото творчество. Смисловия свят на повестта далеч не се изчерпва с драматичния разказ за разпадането на едно семейство под напора на обществено-икономическите промени в българското село в един преломен момент. Конфликтността в повестта има многобройни културно-исторически и антропологически измерения. В творбата се сблъскват традицията и новото време, старата и новата генерация, градът и селото, моралът и безнравствеността. Така творбата многопланово изгражда удивително богата и сложна картина на човешкото, съчетаваща конкретно-историческото с универсалното.
Заглавието е тематично, доколкото насочва единствено към предмета на говорене в съчинението, без да го обвързва с някакви квалификации или твърдения. В този смисъл онова, за което се очаква да говориш, е в какво отношение застава човекът спрямо другите и света, изхождайки от своето разбиране за същността и валидността на етическите принципи.

Доброто и злото като етически категории винаги предполагат контекста на някаква човешка общност, която ги прави възможни и валидни. Чрез нравствените категории общността санкционира видимите проявления на движенията на “човешката душа”. В този смисъл доброто винаги е свързано с идеята за общност - т.е. то е ценност, която събира, а не разделя. То е благо-дареното съвместно живеене в пределите на общия свят. Тогава злото е нарушаване посягане върху ценностния порядък независимо от неговата форма (род, семейство, държава и пр.). То е отделяне от общия духовен център и отиване в самостоятелния живот. Това означава отказ от приетото за правилно съотношение на ценностите, което предполага любовта към себе си да не е по-голяма от тази към другите.

В такава перспектива човекът винаги е този, който избира доброто или злото според своите разбирания за тяхната същност и мястото им в конкретни междучовешки отношения и по-общо за ролята им в съвместното човешко живеене.Може би споменатото тясно обвързване на името на Елин Пелин с проблема за българското село на пролома на деветнадесети и двадесети век се дължи на многогодишния силно идеологизиран прочит на неговото творчество като цяло и на повестта “Гераците” в частност – прочит, при който най-често се акцентира върху рязкото противопоставяне на патриархалния свят, видят от анализаторите в “розова светлина”, на настъпващия буржоазен строй на село, интерпретиран от тях в плана на негацията. Така в близкото минало най-често повестта “Гераците” – едно от най-силните произведения на Елин Пелин, беше употребявана именно с такива идеологизирани цели.

Един то първите наши литературоведи, който разрушава схематизирания и социално-вулгаризиран прочит на повестта, е Никола Георгиев, на когото дължим един истински проникновен анализ както на идейно естетическото съдържание на творбата, така и на специфичната поетика, с която Елин Пелин изгражда художествения свят на творбата.

За отправна точка при тълкуването на повестта “Гераците” може да ни послужи ясно изразената и в нея, а и в цялото художествено творчество на Елин Пелин концепция за историческото развитие. За Елинпелиновия поглед върху развитието на света е характерна диалектичността. Според писателя в това развитие се редуват дълги периоди на установени социални отношения и ценностна система с моменти на взрив, които променят социалното статукво; променят човешкото съзнание и ценностна ориентация. Това са моменти, които със своя катаклизъм наложително изправят човека пред избор. Особено важно е да се отбележи, че според Елин Пелин разтърсващите промени в тези експлозивни моменти зреят в недрата на дългите периоди на установени отношения. Повестта “Гераците” представя българското село в един такъв взривен момент, но внимателният прочит на творбата кара читателя да види, че семената на взрива са посяти в отминаващия дългогодишен, дори дълговековен период. Елин Пелин обвързва тези промени в българския свят преди всичко с проблема за човека и земята, с проблема за българското село.

Изконно връзката “човек-земя” е формирала определени социални и нравствени ценности; определени психологически настройки на съзнанието на селския човек. Домът е не само основна социална клетка в родовия свят, но и основна ценност, а трудът върху земята определя битието на селския човек. Затова и сюжетното повествование на “Гераците” започва с образа на дома и завършва с образа на дома. Всъщност чрез разрушаването на дома на Гераците Елин Пелин е предал един взривен момент на прелом в човешкото битие.

В повестта е особено важен начинът, по който се разгръща художественото пространство и време. Ту социалният хронотоп е семейството. И в семейните отношения на Гераците е програмиран сложния и многообхватен проблем за съдбата на социума и човека в един екстатичен момент. Сложни са отношенията между пространството и времето в творбата. Налице е една особена отнесеност на времето към пространството. Именно протичащото време разрушава пространството, което от векове е било монолитно, консолидирано. С известна доза условност в “Гераците” можем да открием близост с приказния модел на протичане на времето. Обикновено в този модел текстовете започват с трайно установена стабилност в битието на героите с една повтаряща се цикличност в това битие. След това идва същинската част, в която героите са изправени пред изпитания. Художествените персонажи преодоляват тези изпитания за да завърши накрая текстът с нов период на стабилно състояние.

Родовата драма на гераците е разкрита чрез проста и стремителна композиция, така характерна за поетиката на Елин Пелин. Експозицията сбито представя родовата идилия, постигната с трудова задружност и патриархално-нравствени добродетели. Същинската част на творбата е повествование за вътрешните противоречия и конфликти възникнали в сговорния чорбаджийски дом, за задушаващата атмосфера на взаимно дебнене и омраза, която отравя живота в него. В епилога писателят съвсем лаконично описва по-нататъшната съдба на героите.

Смисловото и повествователното развитие на творбата я разчленява на три основни дяла, почти сливащи се по-композиционен обем и рязко асиметрични по обема на обхванатото време. Първият дял обхваща времето от незапомнените прадеди до старините на Йордан Герака. Вторият дял описва броените дни на една войнишка отпуска, а третият обгръща дългогодишен период и подсказва по-нататъшното развитие. Така в последният дял ускорено Елка умира, Петър повежда Захаринчо към града, Божан, Петър и Павел поемат по дълбоко очертания им в творбата път, установява се равновесие, което твърде много прилича на началото. В цялата повест композицията разкрива как топлотата на отношенията, съзидателният труд, родовите ценности безжалостно рухват.

Нека се върнем към проблема за времето и пространството в творбата в един съдържателен план. Повестта “Гераците внушава виждането на писателя, че катаклизмите в човешкото битие имат своите корени в отминалите периоди на равновесна уталоженост на това битие. В този смисъл често при прочита на творбата се извежда генерационният проблем – противопоставянето на новото поколение чрез художествените персонажи на Божан, Петър и Павел на старото поколение, въплътено в образите Йордан Герака и на баба Марга. Наистина такова противопоставяне можем да открием в художествения свят на “Гераците”, но би било твърде повърхностно, ако спрем само до елементарното твърдение, че всяка нова генерация се противопоставя на предходната. В изследването си Никола Георгиев задълбочено се занимава с различията между поколенията, но акцентира преди всичко върху заложените от старите в предходния момент семена, които избуяват катастрофално в остри различия между поколенията в момента на взрива. Едно сравнение между стария Герак и баба Марга - от една страна – и техния син Божан – от друга – може би най-релефно би откроило тази диалектична връзка между поколенията. В експозицията на повестта Елин Пелин изгражда визията на дома на Гераците, представя дядо Йордан и разказва за баба Марга като за два последни стълба, върху които се е крепяло благополучието на рода. Веднага обаче трябва да се отбележи сложната противоречивост, заложена в тези два образа. Авторът специално подчертава изключителното трудолюбие, мъдрост и предприемчивост на Герака; сръчността, бързината и веселието на баба Марга; подчертава как тези художествени персонажи създават крепостта на дома и семейството. Тези двама герой са в основата и на труда върху земята, който прави Гераците “царе на полето”.

В същото време обаче с много усет за човешката противоречивост Елин Пелин е заложил в образите на Йордан Герака и баба Марга и “семената на новото” време. Така в художествения текст за стария Герак още в първите редове на повестта четем, че той е “надарен с ум практичен и с търговски способности”, че е “съумял да направи и пари” и в същото време, че Геракът има “меко и добро сърце”. Баба Марга е “усмихната, жизнерадостна”, “със звънлив глас като мома”, но същевременно тя е и “душата на кръчмата”. Именно в тази сложност на персонажите вече е заложена идеята на Елин Пелин, че в отминаващия патриархален свят са посети бурно развиващите се в повествователното действия експлозивни промени.

Едно сравнение между образите на Йордан Герака и неговия син Божан откроява тази диалектична връзка. Йордан Герака умее да прави своите сметки и е “малко скъперник”. Неговият син “цепи косъмът” при правенето на своите сметки и се превръща в “пословичен скъперник”. Геракът е натрупал благосъстояние ( той удвоява и утроява имотите останали от баща му). Божан с неистова алчност и безскруполност удвоява и утроява имота си, грабейки не само чуждите, но и своите. Така в новото време започват да се променят ценностите. Домът и земята – два стълба на патриархалния свят, се разрушават, колективистичното съзнание, взаимното уважение и любовта в семейството отстъпват на безскруполния индивидуализъм, превръщат обичта към земята в страст за притежание; превръщат труда от жизнерадостна опора на цялото селско битие в начин за трупане на пари.

Всъщност повестта “Гераците” е творба за разрушаването на дома като ценност. Повествователното действие започва с описанието на дома на Гераците и завършва с него. В началото на творбата домът е сравнен с крепост и се откроява със своята белота и чистота. Вековният бор в средата на двора става символ на благополучието и дълголетието на рода на Гераците. Последната картина от повестта и идейно и естетически се противопоставя на образа на дома в експозицията й. Натрапваща се е грозотата, обезобразеният разделен двор с хаоса на недовършени постройки, с помийната яма, с отрязаното от Петър вековно дърво.

В конкретно исторически план драматичните промени в битието на Гераците са обвързани с отношението към собствеността. Именно това отношение не само разрушава семейството като основна социална капсула на родовия свят, но и променя морално и психологически героите в повестта. Още в самото навлизане в повествованието се акцентира върху два образа с определено метафоричен смисъл – полето и кръчмата. В експозицията на повестта синовете на стария Герак са представени като “царе на полето”. Полският труд е стихия, особено за Божан, чието лице има “прегорелия цвят на пшеничено зърно”, а душата му гледа “небето, облаците и слънцето с надеждите и тревогите на плодородната земя". В”този дух в началото на повестта Божан е емблематичен герой за връзката “човек-земя” – връзка фундаментална за селското битие.

Характерно за диалектическия поглед на Елин Пелин върху света е и отношението на писателя към собствеността в един моралистичен план. Елин Пелин си служи активно с мита за собствеността, който в творбата е интерпретиран двойнствено. Така в морален план в повестта се налага идеята за добра и лоша собственост. Добрата собственост е земята – тя е благословената майка, “хубава, благородна, мека като душа”. Земята е самата природност на човешкия труд. Тя дава видимост и на душевността на селския човек. Най-общо чрез образа на земята в творбата е изведен мотивът за нейната святост.

Другият образ със символно значение в повестта “Гераците” е кръчмата. От една страна тя е свързана с духа на реда и благополучието в семейството, но от друга страна тя е мястото, където се укриват парите, което е обвързано с “тъмни слухове”. Така в началото на повестта кръчмата е с “подредени стаи”, с “огън в огнището”, “без кавги и мръсни приказки”. Постепенно обаче от място на благосъстояние, ред и сигурност кръчмата се превръща в негативен двойник на къщата. Тя става мястото на престъплението (открадването на парите на Герака), тя става и един “гроб”на все още живите дядо Йордан и Елка. За кръчмата в текста четем – “по тавана висяха големи паяжини, натежали от праха”, “беше тъмно и непроветрено”.

Проблемът за собствеността има своята социална мотивираност в конкретността на историческия момент, изобразен в повестта. Но проблемът за собствеността Елин Пелин разглежда и в един определено моралистичен план. В повестта Йордан Герака става трагичния говорител на морала. Всъщност разгръщането на този характер в творбата се осъществява чрез ситуации, в които героят непрекъснато се люшка между отчаянието, че светът и хората вече не са същите и надеждата, че това е временно, че човешкият свят отново ще придобие своята морална подреденост.

В един от поредните трудни разговори с Павел, стария Герак прави пределно морализаторско обобщение. В трагичния си размисъл, с простата мъдрост на селски човек героят предава същината на новото време, в което всеки е “зинал като ламя, прибира, мъкне, крие”. В художествения текст, чрез който е предаден този трагичен размисъл на Герака има една дума, която максимално синтезирано обобщава духа на новото време – “своещината”. Нека отворим една скоба и отбележим, че тази дума буди асоциации с книгата “Бай Ганьо” на Алеко Константинов, една творба, в която ключова дума е “келепир”. Не е трудно да се види общото в семантиката на двете лексеми, чрез които свръхпестеливо двамата големи български разказвачи определят същината на преломното време, за което пишат.

В тъжните размисли на Герака откриваме и една друга особеност на поетиката на Елин Пелин – включването на сравнения, които са разгърнати до цялостен малък сюжетен текст. Така Йордан Герака вижда промените в новото време като дело на дяволът, който е отворил бакалница в душите на хората и “търгува с доброто и злото”.

Използването на лексемите “добро” и “зло” открито насочва към нравствено-етичния план на творбата. Изречените от стария Герак горчиви прозрения притъпяват мимолетно покълналите надежди в неговата душа, че “злото не е трайно”, че “доброто - то е господар на човешкото сърце”.

Струва си да отбележим още една особеност на поетиката на Елин Пелин, чрез която се постига многозначността на изобразения свят в повестта “Гераците”. Тази творба удивлява с обратната пропорция между обема на текста й (твърде малък) и богатството от смисли, вложени в него. Един от начините да се постигне това можем да открием в оня метафоричен смисъл, с който Елин Пелин натоварва изображението на вещния свят. По време на изповедта на Герака пред Павел, за която стана дума, дядо Йордан кърпи оглавник – незначителен на пръв поглед детайл, но като че заниманието на героя с тази вещ е събрало в себе си стремежа му да съедини отново разкъсания пръстен на семейния сговор.

Чрез образа на стария Герак Елин Пелин е направил своето послание, че е настъпило едно фундаментално ценностно отместване – връзката на човека с другите е престанала да бъде ценност; ценност е придобило имането, притежанието. Образът на зиналата ламя от изповедта на героя иконизира празнотата на човешкото, което се пълни с фикциите на натрупаното; иконизира един от онези драматични моменти от човешкото битие, в което “имането” измества “бъденето”.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
geracite Elin Pelin 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.