Генеалогична класификация на езиците (езикова генеалогия)


Категория на документа: Литература


ГЕНЕАЛОГИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕЗИЦИТЕ
(ЕЗИКОВА ГЕНЕАЛОГИЯ)

Генеалогичната класификация (родословната делитба) представлява разпределение на езиците в езикови семейства, групи/клонове и (евентуално) подгрупи въз основа на родствените им отношения, на обшия им произход.

Родството на езици като българския, сърбохърватския и руския или като френския, италианския и испанския е очевидно и за неспециалиста. Но родството на езици, които нямат на пръв поглед нищо общо помежду си, като българския и арменския или френския и гръцкия, може да се докаже по неоспорим начин само с помощта на сравнително-историческия (компаративния) метод, който представлява система от изследователски похвати. Сигурен показател за наличието на родство между два или повече езици е установяването на достатъчен брой съответствия (закономерни съотношения на звукове, форми, думи, модели на построяване) между тях. Сравняват се думи (заемките се изключват!), цели категории думи (названия за родство, наименования на части на тялото, на животни и растения, местоимения, числителни), морфологични елементи (падежни и глаголни флексии) при строго съобразяване с фонетичните закони, характерни за съответните езици.

Под езиково семейство (рус. семья язиков, фр. famille de langues, нем. Sprachfamilie, англ. family of languages) се разбира съвкупност от езици (живи и мъртви), произлезли от един и същ праезик, който се е говорел на определена територия.

Така че две първостепенни понятия от сферата на генеалогичната класификация на езиците са 'праезик' и 'прародина'.

Праезик (фр. protolangue, langue mere, idiome primitif. langue commune; нем. Ursprache; англ. parent language, protolanguage) е (обикновено хипотетичният) източник на езици, които днес отнасяме към определена група или семейство. Целесъобразно е да си представяме праезика не като нещо монолитно, а като съвкупност от диалекти . В повечето случаи езикът-източник не ни е пряко известен; щастливо изключение прави групата на романските езици, чиято основа е ясна - народно-латинският. Иначе използваме условни обозначения: праславянски, прагермански, индоевропейски праезик, прасемитски, протобанту и т. н.

Прародина (фр. habitat primitif; нем. Urheimat; англ. original home, homeland) e територията, на която се е говорел съответният праезик. И тук романската група се оказва привилегирована - нейната прародина е безспорна (днешният Рим и неговите околности). За прародината на редица езикови групи или семейства съществуват различни хипотези. Например индоевропейската прародина е била локализирана отначало в Азия, сетне в различни части на Европа, а напоследък някои учени я пренасят в област южно от Кавказ. За прародина на угрофинските езици се приемат областите около Урал (в Източна Европа - районът на р. Кама и средното течение на Волга; в Западен Сибир; на границата между Европа и Азия; и др.). В някои публикации за прародина на банту се сочи южната част на на р. Конго.

Поради различната степен на проучване на езиците, поради извънредно сложната езикова картина на много места по света (особено в Африка и Америка), както и поради оскъдните сведения за редица отмрели езици лингвистите са затруднени в определянето на точния брой и на езиковите семейства. Приема се, че те възлизат на няколко (много?) десетки. Ето някои от тях: индоевропейско езиково семейство; семейство на семито-хамитските езици; семейство на кавказките езици; семейство на угро-финските езици; семейство на тюркските езици; семейство на китайско-тибетските езици; семейство на дравидските езици; семейство на малайско-полинезийските езици и т. н.

Въз основа на географското им разпространение някои езикови семейства се групират в още по-големи обединения: евразийски и северноазиатски езици (уралски, алтайски, палеосибирски езици, корейски, японски, анну), езици в Океания (малайско-полинезийски, меланезийски, австралийски, папуаски езици, тасманийски), американски (америндиански, индиански) езици и др.

В редица случаи на езици от едно и също семейство говорят народи, които се различават рязко по своя антропологичен тип. Например малайците, полинезийците и меланезийските негри говорят на езици, които се отнасят към малайско-полинезийско-то семейство. Не е рядкост и обратното явление, а именно племена и народи, близки по своя антропологичен тип, да си служат с неродствени езици. Такъв е случаят с американските индианци.

Езиковото семейство обикновено се разделя на групи родствени езици. Например в пределите на индоевропейското езиково семейство такива групи са: славянската, балтийската, германската, келтската, италийската, романската, иранската, индийската група. В някои случаи отделни езици са приравнени към групи, напр. гръцкият, арменският, албанският. По-малка класификационна единица представлява подгрупата. Например:

Родството на езиците, включени в дадена група (подгрупа), е много по-близко от родството на същите тези езици с езиците от друга група (подгрупа).

Едно от най-разпространените и най-добре проучени езикови семейства е индоевропейското.

ИНДОЕВРОПЕЙСКО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО

1. СЛАВЯНСКА ГРУПА: а) източна подгрупа - руски, украински, белоруски; б) западна подгрупа - полски, кашубски (?), чешки, словашки, горнолужишки, долнолужишки, полабски (+), словински (+); в) южна подгрупа - старобългарски език, български, сръбски, македонски, хърватски, босненски език, словенски1 .

2. БАЛТИЙСКА ГРУПА: литовски, латвийски (латишки, летонски), старопруски (+).

3. ГЕРМАНСКА ГРУПА: а) източна подгрупа (+) готски, вандалски, бургундски; б) западна подгрупа - немски, английски, нидерландски (холандски), фламандски, африкаанс, фризийски, идиш (?); в) северна (скандинавска) подгрупа - датски, шведски, норвежки, исландски, феройски (фарьорски).

** Често нидерландски се използва като общ термин, включващ холандския и фламандския, третирани като два езика или като варианти.

4. КЕЛТСКА ГРУПА: а) галска подгрупа (+); б) гаелска подгрупа - ирландски, шотландски, манкс/мански (+); в) бритска (бритонска) подгрупа - бретонски, уелски, корнийски/корнуълски(+).

5. ИТАЛИЙСКА ГРУПА: (+)-умбрийски, оскийски, латински.

6. РОМАНСКА (НЕОЛАТИНСКА) ГРУПА (продължение на народнолатинския): а) гало-романска подгрупа - френски, провансалски (окситански), франкопровансалски (?), гасконски (?), каталански; б) иберо-романска подгрупа - испански, португалски, галисийски (?); в) итало-романска подгрупа- италиански, сардински/сардски (?), реторомански (ладински); г) балкано-романска подгрупа - далматински (+), румънски, истророманс-ки/истрорумънски (?), мегленорумънски/мегленитски (?), арумънски (?)

Към романската група се отнася и еврейско-испанският (judeo-espafiol, judeo-espagnol - ладино), който представлява старинен испански диалект, интерферирал с други (напр. балкански) езици.

7. ГРЪЦКА ГРУПА: старогръцки (+), средногръцки или византийски (+), новогръцки.

8. АРМЕНСКИ ЕЗИК

9. АЛБАНСКИ ЕЗИК




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Генеалогична класификация на езиците (езикова генеалогия) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.