Философски и естетически възгледи в романа „Монахинята” от Дидро


Категория на документа: Литература


Югозападен университет „Неофит Рилски”
Благоевград
Филологически факултет
Катедра по литература

КУРСОВА РАБОТА

ТЕМА:

Философски и естетически възгледи в романа „Монахинята” от Дидро

Изготвил: Проверил: ..............
Иванка Пискулийска /Гл.ас.д-р Б.Илиева/
Фак.№ 0939004
Специалност: ПОБЕЧЕ
II курс, редовно обучение

Дени Дидро е един от най-крупните френски философи материалисти от ХIII век., под чието ръководство в продължение на 30 години е била издавана забележителната 35-томна „Енциклопедия на науките,изкуствата и занаятите”, изиграла голяма роля в борбата против феодалния абсолютизъм и католическата реакция.Дени Дидро е роден на 5 октомври 1713г.в Лангре /Шампан/ в семейството на ножар. Той е философ, хуманист и художествен критик. Образованието си получава в йезуитския колеж в Лангре,впоследствие вероятно учи в Парижкия колеж Акур. Отказва се от църковната кариера. Сам работи за прехраната си –дава частни уроци,пише статии за различни издания и не малко пари получава от съчиняването на проповеди.
Кръгът на неговите приятели през този период е изпълнен с бедни и нищожни интелектуалци,сред които Дидро има огромен авторитет. Под перото му излизат редица философски произведения, по-значителни от които са: „Философски мисии”, „Писмо до слепите за назидание на зрящите”, ”Мисли за обяснение на природата”, „Философски принципи” и други. Дидро разработва и отстоява последователно философския принцип за материалността на света в борба против идеалистическия и религиозен възглед за дуализма на душата и тялото.Той е творил не по- малко успешно и в областта на изкуството ,продължавайки старата и плодотворна традиция на античните философи.Дидро написва романите „Баща на семейството”, „Нескромните скъпоценности”, „Жак- фаталистът”, „Монахинята”, „Незаконороденият син”,като в същото време отделя значително място и на проблемите на теорията на изкуството. Дени Дидро първоначално учи и се подготвя за свещеник, но след престоя си в Парижкия колеж „Аркур” променя възгледите си. Поради това родителите му го лишават от издръжка. В периода на 1751-1772г. работи върху Енциклопедията. От 1751г. до завършването и издава по един том всяка година.Веднага след излизането на първите два тома Енциклопедията е забранена, но това трае само четири месеца. Литературното наследство на Дидро не се изчерпва само с трудовете му из областта на философията,естетиката и драматургията. Той е автор и на няколко повести и романи. Като художник на словото той има повече успех в художествената проза,отколкото в драматургията. Първоначално той започва като автор на повест,в която продължава традициите на авантюристично-приключенските романи ,но идейно,философски и естетически ги осмисля в духа на Просвещението. Едно от най-крупните реалистически художествени произведения на Дени Дидро е романът „Монахинята”, написан през 60-те години на ХIII в. и публикуван едва след смъртта на автора през 1796г. Романите на Дидро се нареждат сред най-значителните завоевания в европейската проза през ХIII в. „Монахинята” е плод на интересна литературна мистификация, разбулена от писателя в специална публикация ,поместена в списанието „Литературна кореспонденция” на Мелхиор Грим. През Просвещението човекът е човек на действието,който държи съдбата си в свои ръце. Просветителските романи са романи на разума, рационалната нагласа и противници на телеологичното знание. Такъв е и романът на Дени Дидро „Монахинята”.
„Монахинята” е безкомпромисно изобличаване на фалшивия и противоестествен религиозен морал. Романът е изграден въз основа на конкретен жизнен материал, с очертани характери, единна сюжетна и идейна линия. Отличава се с лаконичния си стил,сбито изложение, вярна характеристика на персонажа,тънкия психологически анализ. Темата не е нова,идейният замисъл също така не е нов. Отнася се до изобличаването на католицизма, покварата на католическото духовенство, неговото лицемерие и йезуитщина, които обезличават човешката личност - изобщо отнася се до изобразяване на същността на католицизма. Всичко до най-малките подробности говори за едно художествено произведение, което отразява живота на католическото духовенство именно във Франция, а не другаде , през ХIII в., а не през друга епоха. Манастирът е френски, убийствено-задушаващата атмосфера в него е френска,калугерките и калугерите са французи, покварата, лицемерието, тайните, които крие манастирският живот са колоритно оцветени с френски багри. Онези редки и чудесни обстоятелства, за които Дидро говори при излагане на своята естетическа система, приложени в романа му, говорят, че авторът се стреми към създаване на типични образи, отразяващи типични явления и в същото време ярко индивидуализирани. Тук няма преднамерени тези, предварително изработени схеми , има живи характери с техните лични страсти,чувства,мисли и драми. В романа е разказана печалната и в същото време страшна трагедия на девойката Сюзана Симонен , която има свои разбирания за живота, свои мечти е желания, но по чужда воля я изпращат в манастир. Тук тя попада в такава среда, обкръжена е с такива хора, натъква се на такива неща, които разтърсват цялата и душа. Романът представлява първолична изповед на монахинята Сюзан Симонен. Нейното детство и живот далеч не са леки. От малка отритната от своите родители и сестри тя живее в неведение за причините за поведението на роднините си. След постъпването си в манастира майка и и разкрива ужасната тайна белязала младините и. Сюзан разбира че е плод на изневярата на майка и,а баща и е категоричен в решението си да я изпрати в манастира,за да не отнема от зестрата на сестрите си. Майка и я обвинява,а баща и я мрази. Тя е сочена като нежелана и не обичана грешка. Така попада в манастира Сент – Мари. Там Сюзан непрекъснато се бунтува и иска да излезе. Накрая успява да излезе,но не за дълго. След броени дни тя пак е пратена в манастир, но този път в Лоншан. Оказва се, че манастирът привидно най-религиозното място е институция, в която се потулват престъпления и срамни тайни. Институция основана на диктаторство и насилие. Там се сблъсква с много различни проблеми. Подлагат на изпитание не само моралната и устойчивост, но и разбиранията и за морална почтеност. Може би най-важното е, че тези проблеми и изпитания оформят нейния характер. Тя разбира, че хората са привидно добри и с привидно чисти помисли. Зад религиозната и честолюбива маска Сюзан открива хора, които са егоистични, порочни, лоши и ни най-малко състрадателни. В манастира всичко я отвращава, от всичко е потресено нейното чисто и здраво човешко сърце. Отвращава я набожното лицемерие, което се манифестира на всяка крачка – от ранна утрин до късна вечер, проповедите за смирение, покорство, аскетично отричане от земните радости. Отвратена е от интригите,от завистта, които са обикновено всекидневие. Стонове на ужас и на погнуса предизвикват онези страници, в които Сюзана разказва за опитите на игуменката за противоестественото,гнусно, неморално съжителство с младата и хубава монахиня /Сюзана/. Лицемерни проповеди,тънко прикрити с набожни слова и въздишки,се преплитат с патологични страсти, с любовно – еротични изстъпления. Сюзана не издържа. Нейната физически здрава и нормално развита природа, нейните разбирания за естествен, нормален човешки живот я карат да се ужасява от всичко, което вижда, от всичко, което е принудена да изпита. Тя бяга от манастира, примирява се да върши тежката физическа работа на перачка. Но ужасите, които е преживяла, не я напускат и макар под чуждо име, тя трепери да не я открият и върнат обратно в същия манастир. Такава е тъжната история на Сюзана Симонен хубава, умна, чувствителна френска девойка. Когато Дидро разказва тази история, в същото време той рисува тъжната история на десетки хиляди девойки, изтръгнати от недрата на френския народ и изпратени да изплакват своята нерадостна съдба зад манастирските огради. Той не проповядва натрапени и преднамерени тези, той рисува жив, ярък и точен образ. Сюзана се отличава със своята лична индивидуалност, със своите духовни и телесни присъщи само на нея качества. Сюзана не е пасивна и примирена със своята участ девойка. Тя е дейна,енергична,бунтуваща се личност. На всяка цена тя иска да се освободи от манастира и с големи усилия успява да избяга. Разказът между другото затова е убедителен,силно завладяващ,емоционално раздвижен,защото се предава от една девойка, която е дълбоко чувствителна,силно реагираща на пороците и злините в живота. Самата тя не е освободена от предразсъдъците на обществото и на времето, например самата тя е религиозна, но всичко в живота тя разбира по прос-тому,естествено. И нейната трагедия десетократно става по – жестока, когато нейните прости и нормални разбирания за живота в младата и душа се сблъскват с извращенията на средата,в която попада не по своя воля. Тази естествена и присъща на нея простота определя и характера на изложението. Сюзана разказва, както чувства и разбира ,без умувания, без дълбокомислени тиради, ясно и определено,но винаги вълнуващо. Романът поставя проблема за човешката свобода и право на избор,за волята на човека да отхвърли наложения му отвън императив. Тексът на Дидро е бунт срещу религиозните институции,срещу догматичността и суеверието. Това е причина романът да бъде забранен, тъй като е бил тълкуван като антирелигиозен. „Религиозността”присъства в две вариации : като вяра и като суеверие. Сестра Сюзан и игуменката дьо Мони са вярващите, пред тях бог се открива, те могат да общуват с него чрез вярата си. За монахинята религията е пространство на бягство и утеха,в молитвите тя се „укрива” и изолира, тогава е встрани от колектива. Пространството в романа на Дени Дидро е затворено, изолирано. Затвореното пространство всъщност е умален модел на външния нехармоничен свят, малкият колектив е проекция на социума,в който хората са тълпа,лесно се манипулират, могат да тръгнат след героя, но могат и да го стъпчат, както буквално правят монахините в романа на Дидро. Идейният замисъл на автора далеч надхвърля задачата да разкаже драмата на една монахиня. Той цели да разкрие престъпната и реакционна същност на католическата църква,на йезуитщината в края на краищата на самата религия. Манастирът, където се разиграват тези срамни сцени, е обобщаващ израз на всички манастири във Франция. Критиката се върши от позициите на просветителските идеи, защитата на жертвите на католицизма е в духа на просветителските възгледи за „естествения човек”. Какво е Сюзана, каква са другите монахини,ако не живи човешки същества,свободно родени, които са изскубнати от естественото им състояние и са оковани във вериги, за да се превърнат в роби на обществените предразсъдъци и преди всичко на религията. Дидро е смел,патетично развълнуван хуманист, който, като критикува,същевременно защитава човека и по- специално унизителното положение на жената от народа. Всъщност първопричината на нейните страдания са родителите,които насилствено я пращат в манастир, защото е незаконородена дъщеря и нейното присъствие в дома на почтените буржоа носи според разбиранията им позор на техния дом. Когато четем романа на Дени Дидро „Монахинята”, ние се възхищаваме на художественото майсторство в изграждането на характери от убедително обрисуваните противоречия и борби в средата на вярващите хора, от дълбоките хуманистични идеи на жадуващата свободата Сюзан Симонен. Тук цялото действие се разгръща в обществото на религиозните хора и развиват конфликти,свидетелстващи за различен подход към вярата,за различно отношение към идеята за свръхестественото и божественото. Дидро е много запознат с научните тенденции на своето време.Той е особено очарован от открития в областта на биологическите науки. Знае по-добре от всеки друг дефектите в работата си, счита се че е роден за изкуство,за геометрия.
Сюзан Симонен е образ на свободолюбивата светска жена, която не може да се примири с мрачната и убийствена обстановка в манастира. Тя осъжда остро насилието над религиозната съвест и счита във висша степен за безнравствено поведение на онези, които принуждават вярващия да прекара живота си в пълно отшелничество. Насилието според нея е несъвместимо с истинската вяра и добродетел и затова то неизбежно е раждало лицемерието, лъжата, коварството, жестокостта и всички други пороци. Заедно с това, отстоявайки възгледа за свободата на вярващия, героинята на Дидро подлага на съмнение необходимостта от съществуване на църковни инсти-тути с явно антисоциално предназначение. Дидро завършва романа си с победата на Сюзан, успяла с цената на много мъки ,страдания, и жертви да извоюва свободата си и в борба с порочните нрави на обществото да търси своето място в живота ,своето лично щастие. Но пътят на тази победа е толкова труден,мъчителен и убийствен, че Сюзан ,която влиза в манастира в разцвета на своята младост,излиза след няколко години от него напълно рухнала физически. Тя умира с несбъднати мечти за бъдещето и с нравственото удовлетворение на победител над религиозния фанатизъм и консерватизма. Дидро води читателя по пътя не на измисления,а на действителни събития и факти и успява да го изправи пред големи религиозни сблъсъци,пред покъртителни и ужасяващи сцени,обезценяващи ореола на божествената вяра, тласкайки мисълта в крайна сметка към идеята за разочарованието от представата за бога, за нейното безсилие и безплодие. Така писателят със средствата на художественото обобщение и емоционалното въздействие е открил вече перспективата към преливане на недоверието в безразличие,на безплодието в неверие, в отказ на онази действителност,която ражда не само постоянни тревоги но и истински човешки мъчения и страдания.
„Монахинята” е талантливо и безкомпромисно изобличаване на фалшивия и противоестествен религиозен морал. Романът се откроява сред една дълга поредица от антиклерикални творби в европейската литература. Просветеният философ и привърженик на „естествения” морал Дидро изпитвар особена апатия към църквата,религията и особено към паразитната монашеска институция. Обучението му при йезуитите несъмнено е подхранило тази апатия, а вероятно не без значение е и актът, че една от сестрите му постъпила в манастир,където загубила разсъдъка си. Тази книга може би е една от най – добрите пародий, на монашеския живот правена някога.

Библиография:

1.Дидро Дени. ”Монахинята”. София, Издателство на Отечествения фронт, 1986г.

2.Радев Ради. Велики философи-трето преработено издание. София, Издателство Просвета, 1999г.
3. Рлугач Тамара. Дени Дидро - Изследване. София, Народна просвета, 1989 г.
4. Хаджикосев Симеон Западноевропейска литература XIII – XIX в. София, Издателство Просвета, 1998 г.
5. Хаджикосев Симеон Сред шедьоврите на западноевропейската литература: /сборник студии/, София, Университетско издателство „Св. Св. Кл. Охридски”, 1992 г.
6. Хаджикосев Симеон Сред шедьоврите на Данте, Бокачо, Вийон, Рабле, Шекспир, Молиер, Дидро, Гьоте, Байрон, Юго, Балзак, Зола: /литературнокритически студии/, София, Издателство Самло, 1994 г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Философски и естетически възгледи в романа „Монахинята” от Дидро 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.