Евгени Замятин - "Ние"


Категория на документа: Литература


Евгени Замятин - "Ние"
Романът излиза 1920г., преведен е 1924г. На английски език, в Русия се появява в годините на перестройката. Евгени замятин се вписва в групата на неореалистите, пише повести,разкази.
Утопия-вечни мечти за страната на равенството, от гр.език означава несъществуваща държава, където хората ще намерят съвършенното място за живот. Евгени Замятин създава модела на антиутопията. Отрицанието на тази утопична среда, тутакси след като я написва е забранена от бдящата цензура. Романът е написан като конспект, особеното е ,че хората нямат имена, нямат човешка индивидуалност, за да бъдат разпознати от държавата те имат само номера Д-503 "Интреграл". малкото определения които можем да дадем за романа на Евгений Замятин "Ние". Това е роман за далечното бъдеще- бъдеще след 1000 години и представя една фантастична картина на живота през 26 век на нашата ера. Хората са затворени от похлупак, живеещи в кубове, а общуването се извършва в медицинското бюро. Мъжете и жените са разделени един от друг и всеки трябва да отговаря на специфични условия, дори децата в държавата са общи, което напомня за болшевишката идея. Ясно се вижда гениалното прозрение на Замятин за роботизирането на народа, човекът в лагера. Признаването на всички като еднакви води до оеднаквяване и обезличаване на индивида.
Романът "Ние" е произведение което обмисля човешката участ, разкрива, че човекът е изправен пред измамата, излюзията. Никой няма право на своеволия защото държавата наблюдава и съзира всеки един от тях. Прозрението на Замятин е роботизирането на народа, ти си този , който ти каже партията. Човекът от лагера - това е идеята, поведенческата ситуация в лагера. Онова, което го прави произв. Обмислящо чов.участ е ,че човекът е изправен пред измамата,илюзията, хората са наблюдавани в едно затворено общество, непоправими последствия се случват върху тях.
Надарен с уникална способност да предвижда, авторът вижда бъдещето и "новите хора" по свой начин. Появата на тоталитарните режими предизвиква у него сериозни съмнения във възможността за съществуване на идеално общество. "Ниe" e личният дневник на главния герой, или Д-503. В него той разказва за живота си във Всеобщата държава,която представя антиутопичното бъдеще и животът на "новите хора". В тази страна на "бъдещето" всичко е прозрачно.Жителите й имат по два лични часа на ден, през които могат да пускат щорите, за да останат сами със себе си; всичко става по план, дори и правенето на любов. Любовта в тази държава е административна процедура, състояща се в попълването на "розов талон", в който се посочва с кого, къде и как. Разходката, на хората на бъдещето е манифестация-жителите на Всеобщата държава маршируват под звуците на Марша на Всеобщата държава, идващ от Музикалния завод. Училището, се нарича "детско-възпитателен завод". Имената на гражданите във Всеобщата държава са номера, пред които има буква - съгласна за мъжете, гласна за жените.Ръководния принцип в Държавата е, че щастието и свободата са несъвместими. Човекът е бил щастлив в царството на Едем, но заради безразсъдството си е поискал свободата и бил изгонен в пустинята. Сега Единната Държава, отново му връща щастието, отнемайки му свободата.
Постепенното развитие на разказа, ни представя развитие и на разказващия. Етапното проникване в случващото се в Държавата ни предлага и проникване в случващото се в героя. Историята на и за номерата се превръща в история на и за номер Д-503, което от своя страна описва движението на текста от поема към роман, към романа на героя, който продължава да се казва "Ние" (звучащо по-скоро като питане "кои се ние?"
Дори когато лъжата се разбулва и се вижда истинската природа отвъд, той остава верен на въпросният век и заповеди. В романа се разкрива дълбоката философска идея за разгаданата формула на човешкото щастие, новите хора го откриват - тайната за човешката крайност, която всъщност е абсурдна, защото човек не бива да вярва в крайността. Нонсенсът е заложен именно в тази формула на крайността. Центърът на мозъка, който произвежда фантазията е премахнат за да не мислят хората за други неща, а да бъдат мирни.
Евгени Замятин прави една сатира на това, което опасно се задава в съветския съюз, но и разбира,че този проект е невъзможен поради нарушаване на човешката същност. Романът може да се чете на няколко нива. Самият откривател щастливо се подлага на операция и се поставя във щастливата върволица на послушните хора.
Светът на Всеобщата държава е смразяващ и застинал, а бъдещето е просто, правилно и видяно ограничено като кръг.
В 39-та глава на романа героят се подлага на операция - оперирана е фантазията му, фантазията породила душата и личното Аз. Аз вече няма, героят спира да пише.Антиутопията успява. Заедно с фантазията си Д-503 губи и "прапаметта" си. Неговият вътрешен хронотоп отново става аналогичен на хармоничния хронотоп на Единната Държава. Героят успява да избегне последствията от безразсъдството си. Той, "новият човек", принадлежи на "прекрасното бъдеще" В глава 40-та романа на Замятин продължава. Заглавието гласи: "Фактите, камбаната, сигурен съм". Но пишещият е друг - безАз-овият номер, тъй както беше в началото, а може би и авторът (Е. Замятин). Стихията е спряна, редът наложен, желан и изповядан, обещан и на другите държави-светове. Няма писане, няма треска, няма история, а само вярата, че идеалът продължава. Утопията успява.
Романът "Ние" на Е. Замятин завършва така, както и започва. Постигнат е социалният ред, всички живеят в хармония със себе си и другите, щастието е неотменна константа на ежедневието, главният герой - Д-503 има една единствена цел - да приложи режима на Всеобщата Държава към другите държави-светове. Има го само идеалното общество, "новият човек" и "идеалното бъдеще". Тази сферична затвореност на романа, освен че реализира една от характерните особености на модернистичния тип дискурс - завършеност на текста, въплъщава и един от основните белези на утопическото мислене - безкрайното осъществяване на идеала, което отново ни кара да се запитаме кои сме ние?





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Евгени Замятин - "Ние" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.