Eсхил, "Хоефори", образът на Орест


Категория на документа: Литература


Есхил "Хоефори"
Образът на Орест

Трагедията до Есхил има твърде малко драматични елементи и запазва тясна връзка с лирическата поезия, от която е възникнала. В нея преобладават песни на хора и тя все още не може да възпроизведе драматичен конфликт. Всички роли се изпълняват от един актьор и за това никога не можело да се покаже среща на две действуващи лица. Само въвеждането на втори актьор дава възможност да се драматизира действието. Тази важна промяна прави Есхил и затова е прието да се смята, че той е родоначалник на трагическия жанр. Творчеството на Есхил е отклик на съвременната му действителност до такава степен, че без да я опзнаваме, то не може да бъде правилно разбрано и оценено.

От богатото литературно наследство на Есхил са запазени само седем произведения. Известни са само на три от тях точните хронологически дати: "Перси", поставена през 472год., "Седмина срещу тива"- 467год. и "Орестия", която се състои от трагедиите "Агамемнон", "Хоефори" и "Евмениди"- 458год. Освен "Перси" всички тези трагедии с митологически сюжет са заимствани предимно от "цикличните поеми", които често се приписвали на Омир. Есхил, по думите на древните наричал своите произведения "трохи от богатата трапеза на Омир".

Трилогията "Орестия" е най-зрялото произведение на Есхил. Сюжетът на "Агамемнон", "Хоефори" и "Евмениди" е взет от поемите на троянския цикъл, а именно- преданието за смъртта на цар Агамемнон.

В "Агемемнон" е предтсвено убийството на троянския цар от неговата вжена Клитемнестра и идването на любовникът й Егист. Хорът, който вижда всичко това изразява своята надежда, че все пак Орест е жив и когато порасне ще отмъсти за баща си.

Втората трагедия на тази трилогия носи имто "Хоефори", което означава "жени, който извършват надгробни обреди". На такива жени Клитемнестра е поръчала да извършат надгробен обред на гроба на Агамемнон. Действието става десет години след разказаните събития в предишната трагедия. Синът на Агамемнон, Орест, се намирал във Фокида под грижите на дружеския цар на Фокидa, Строфий. Той се възпитавал заедно с неговия син Пилад, с когото стават неразделни приятели. Когато става пълнолетн Орест съзнава своя дълг- да отмъсти за баща си, но го ужасява мисълта, че заради това той трабва да убие собствената си майка. За да вземе окончателно решение, Орест се обръща към бог Аполон. Той го заплашва с жестоко наказание, ако не изпълни своя дълг. Действието в трагедията започва с това че Орест, заедно с Пилад идва на гроба на Агамемнон и извършва възпоменателен обред, като моли сянката на своя баща за помощ. Тук идва и сестра му Електра с жените от хора. От песните на хора научаваме, че Клиемнестра тази нощ е сънувала лош сън страхувайки се че той й предвещава беда от сянката на убития й мъж изпраща Елактра с жените от хора да извърши омилостивително жертвопринушение. Като приближава гроба тя вижда, че току-що са извършени обреди и се досеща, че брат й се е върнал. Двамата заедно съставят план за отмъщение. Орест отива при майка си и след като се убеждава, че тя не успавя да го познае, й съобщава, че Орест е загинал. Тя праща старата бавачка, която е гледала Орест да повика по-скоро Егист, за да отпразнуват новината, но когато идва Егист, Орест и Пилад го убиват. Клитемнестра едва чак сега разбира измамата и паднала в краката на сина си, го моли за пощада. Орест се колебае, но когато Пилад му напомня за повелята на Аполон, той събира всичките си духовни сили и убива майка си. Орест вижда ужасените образи на преследващите го богини на отмъщението- ерините. За да намери спасение от тях той бяга към храма на Аполон.

Продължение на тази трагедия е следващата трагедия на Есхил "Евмениди" Орест, преследван от ерините пристига в храма на Аполон, от където той го праща в Атина и там да получи оправдание от богиня Атина. Орест признава за стореното и е оправдан от Атина.
Смисълът на целия разказ за оправдаването на Орест, убиец на майка си е отразяване на борбата е между загиващото майчинско право и утвърждаващото се бащиснко право. Клитемнестра е извършила двойно злодеяние, като убила своя съпръг, който е и едновременно негов баща, но защо тогава ерините преследват Орест а не Клитемнестра, която е много по-виновна? Отговорът е порицателен: "С убития мъж тя няма никакво кръвно родство." От друга страна, отмъщението, което Орест изпълнява по волята на Аполон и за което той получава оправдание. Престъплението на Клитемнестра подлежи на кръвно, родово отмъщение задължително за Орест.
И така Есхил обработва старинния мит за борбата между отживелия матриархат и побеждаващия патриархат. Разбира се това не значи, че поетът сам стои на страната на привържениците на патриархалния строй. За него това е само "аресенал" в творческата му техника.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Eсхил, "Хоефори", образът на Орест 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.