Епохата на Ренесенса през очите на Бокачо, Шекспир и Сервантес


Категория на документа: Литература


 Епохата на Ренесанса през очите на Бокачо, Шекспир и Сервантес

Увод:

В противоречивото време на феодални междуособици и църковно - религиозни катаклизми през XIII и XIV век се утвърждават нови философски идеи, които изнасят на преден план човека като личност и съзидател на живота. Изоставят се постулатите на средновековната църковна култура и нейния аскетичен дух на смиреност, за да се разкрие пълнокръвието на човешкия живот.

Развитието на буржоазните отношения и разпадането на феодалните връзки се превръщат в мощен стимулатор на личната инициатива и подпомагат появата на нов белетристичен жанр - новела. Тя се явява своеобразна антитеза на официалната куртоазна литература. Целта й е чрез пресъздаването на забавни истории, интерпретиращи темата за изкушението, греха, съблазънта и прелюбодеянието да се разкрие цялата гама на човешките душевност.

Преход към изложението:

В литературата , този период в съзнанието на епохата, най - ясно се отразява чрез преминаването от категоричното отхвърляне на възможността да се спасят душите на грешниците с лаконичното "Надежда всяка тука оставете." /Данте Алигери "Ад"/ и латинската сентенция, която стои в основата на Бокачовите новели "Човек съм, нищо човешко не ми е чуждо." На феодално - религиозния мироглед Бокачо противопоставя стремежа на човека към естествена красота и хармония в живота, към фриволността в личните отношения.

Изложение:

1. На фона на обрисуваното напрегнато състояние на флорентинците , предизвикано от опустошителната чума, Бокачо описва непринудената среща между седем дами от знатен произход в пълен траур и трима младежи в божия храм, за да ни ги представи в една отдалечена вила край Флоренция, където се отдават на разнообразни забавления с песни, танци, игри и разкази.

2. В новелистичния сборник "Декамерон " /може да се спомене, какво точно означава "декамерон "/ откриваме античното светоусещане за човека като мярка за всички неща. Отхвърлени са средновековните житейски норми и се преоткриват възродените измерения на морала, любовта и греха. Изобразява се богатството и многообразието на живота в Италия през XIV век, когато се заличава границата между нравствено и безнравствено в човешкото поведение.

3. На преден план е изнесено уважението към личните чувства и стремления на индивида - нови хуманистични принципи и норми на поведение, създаващи условия за прогресивно социално, политическо и културно обновление на обществото.

Извод:

Зад прозаичния повод за събирането на младите хора се крие дълбоката философска обосновка на необходимостта от снемане на благовидната християнска маска на смиреното страхопочитание пред божия гняв срещу порока.

В момент на трагична обреченост и смъртен страх в човека се отприщват психически задръжки и той е склонен да даде воля на жаждата за наслади.

По желание:

1. Значението на личните имена на титулуваните водачи - пр . Филомена - " предвещаваща любов, любвеобилна "; Неифила - "откриваща любов" /изобретателност .

2. Петият ден - своеобразна кулминация в композиционно - тематичната схема на сборника.

3. След това се насочва към изобличаването на измамничеството в цялата гама на неговото проявление - съпружеска изневяра, светската суета, любовна измама и разобличаване на лицемерния морал на духовенството.

4. Последният ден - отрежда място на благородството в лицето на Панфило - млад, преизпълнен с любов човек, който е готов безкористно да я отдаде на нуждаещите се от състрадание, милосърдие и грижа.

5. Самозабравата на влюбените не е белег на разгулна разточителност в техните отношения, а е предвестник на освободения от църковни догми нов модел на поведение на човека, който е решен да отстоява своя личен избор и чувство за чест и достойнство.

Извод:

В сборника "Декамерон " Бокачо ни показва богатството на човешката душа в разнообразни житейски ситуации, пълнокръвното отдаване на земните наслади. Без лицемерие писателят въвежда читателя в потайностите на човешката душа, където кипят страсти и конфликти. В космоса на ренесансовия човек централно място заема любовта, около която кръжат вариациите на моралните принципи и норми на поведение. Но също така налага и идеята за съзнателното могъщество на индивида и убеждението, че всяка личност получава заслуженото от живота добро и зло, радост и мъка, щастие и нещастие. Накрая въоръжава човека с оптимизма и демократизма на новото време и го превръща в разкрепостена самобитна индивидуалност.

Преход към "Дон Кихот" и "Хамлет"

" ... обърни поглед към себе си и се помъчи сам да се познаеш, защото от всички познания това най-мъчно се постига." /из "Дон Кихот"/ - и Бокачо /Италия/ , и Шекспир /Англия/ и Сервантес /Испания/ - издигат в култ тази идея и чрез героите си осъждат този свят на пороци и низости.

Докато в "Декамерон " Бокачо изтласква на преден план проблема за еманципацията на личността, извеждането на преден план на нейните вътрешни страсти и оформянето им в една нова мярка на обществото, то в "Дон Кихот" и "Хамлет" - главният герои вече е осъзнат вътрешно, но навлиза идеята за конфликта между личност и общество.

1. Конфликт между идеали и действителност и дълбокото несъответствие между тях.

1.1. Хамлет е вярвал в човека и в доброто, но трябва да изживее болката от загубата на любимия си баща, да се огледа и да разбере, че злото е наоколо. Неговата клетва за отмъщение е за отмъщение на всички низости, подлостта, гнилостта в човешките отношения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Епохата на Ренесенса през очите на Бокачо, Шекспир и Сервантес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.