Епическият героизъм- двубоят между Ахил и Хектор


Категория на документа: Литература


Двадесета и втора песен
Епическият героизъм- двубоят между Ахил и Хектор
"Илиада"на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. Героичното начало е определящо в "Илиада". Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.
Сред мнозината, които блестят на бойното поле, безспорно доминира Ахил. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия- като разрушителна стихия. Най- силен м/у всички ахейци, мъжествен и храбър, Ахил не познава страх от врага. За да подчертае качествата му, Омир го нарича "богоравен", "богоподобен","планински ястреб","кучето на Ориона".
Славата и героичната смърт са основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта, която е избрал я е в името на вечната слава. Затова и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида е безмерна. Ахил страда, облян в сълзи, на брега на морето. Тези състояния са плод на неговата чувствителност, която разкрива една по-различна страна от характера му.
Безкрайно честолюбив, в свадата с Агамемнон, Ахил е представен като бранител на реда в късното родово общество, защитник на равенството и разпределението на благата според заслугите а не според по-високото място в обществената стълбица.
Предводителя на ахейците е очертан с качествата си на воин най-пълноценно в 22ра песен- в двубоя му с Хектор. Устремът и ожесточението, с които Ахил се хвърля в боя, са провокирани от омразата към Хектор, убил най- близкия му приятел- Патрокъл. В образа на ахейския воин се проявява противоречивостта на неговия характер- първоначално ръководен от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната жестокост и безсърдечност на воина.
Другият образ на "висок"герой в "Илиада" е Хектор. Най-видният сред троянските воини, той, също като Ахил, е физически красив, снажен и привлекателен, тялото му е силно и атлетично, осанката- горда и величествена. Използваните от Омир определения за троянския вожд:"славен", "блестящ", "снажен", "велик" издават пристрастието на епическия поет към този герой. Троянският "шлемовеец" е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща.
За разлика от повечето ахейски воини, Хектор не воюва за богатства и лични облаги- той защитава народа и родината си. Ръководен е от първостепенната грижа за Троя и троянци, чиято съдба зависи от храбростта на воини като него.
Обаянието на Хектор е вътрешен двигател и смисъл на героичното в живота на троянските воини. Неговото неучастие в битката означава, че Троя ще бъде победена, а близките му ще се превърнат в роби на ахейците. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, ще остави пример за подражание на своя син Астианакс- бъдещия цар на Троя.
Неизбежният двубой в 22 песен между първенците на двата враждуващи лагера, Ахил и Хектор, е кулминация, а смъртта на Хектор е развръзка на поемата. Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен- един полубог срещу обикновен смъртен, макар и Зевсов любимец. В тази битка Хектор се проявява като по-цивилизован от противника си, по-човечен, преодолял първичния инстинкт на безмилостна жестокост. Той се издига над варварските обичаи, предлагайки на Ахил взаимно да си обещаят да не оскверняват телата си.
Не само ахейци и троянци, но и всички безсмъртни гледат как "край града на Приама двамината трижди кръжиха". От решението на боговете ще зависи изходът от битката. Безсърдечността на Ахил, страстното желание за мъст, завладяла сърцето му, го карат да убие или сам да умре. "Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни!" са думите на Хектор, осъзнал своя безнадежден изход.
Един тъжен акорд от тази безжалостна битка са последните стихове на песента. Оплаквайки своята участ, погубила сила и младост, душата на Хектор слиза към Хадес. Победата обаче не донася успокоение на Ахил. Отнемайки живота на Хектор той не връща живота на своя другар.
Героите на Омир са плод на своето време. Те са типични представители на класическия героически епос. Чрез тях авторът на "Илиада" изразява своето преклонение пред героите от античността и създава образи за подражание в своето съвремие, които обаче оставят трайни следи и в културната памет на следващите поколения.
??

??

??

??

2

2





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Епическият героизъм- двубоят между Ахил и Хектор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.