Елегичното и сатиричното в "Елегия" на Ботев


Категория на документа: Литература


Елегичното и сатиричното в " Елегия " на Ботев

1. " Елегия" е отпечатана във в. " Свобода " през 1870г. и е първата Ботева творба, в която водеща е темата за робската участ на народа, за духовната и физическа мъртвина.
2. Зсглавието е с жанрова определеност и създава конкретно очакване, което обаче докрай не се потвърждава, защото в творбата присъстват много по- разнообразни интонации на Аза - горчивото оплакване на народната участ е придружено от съчувствие, питане, осъждане. По своите внушения текстът е близък до елегичната архаична оплаквателна песен. Той се самоидентифицира жанрово като елегия, но носи и елементите на социално- изобличителната сатира.
3. Особена е позицията на лирическия Аз - той е състрадаващ свидетел на драмата на народа, изповедник, който се надява чрез искреността на словото си да предразполо- жи събратята си да преодолеят робското мълчание. Азът отправя упреци към мъчи- телите на народа , същевременно заявява раздвоената си позиция - той е един от жертвите, но и един от виновните за съдбата на страдащите, защото чрез бездействе- ното си отношение в чакане на " ред" за свобода задълбочава мъченическата орисия на българина.
4. Доминиращи са темите за робството и за отчайващата липса на воля да се извоюва свободата. Недостойното чакане някой да ни дари свобода е нравствено падение, което е причина за изоблечението и самоизоблечението на Аза. В този смисъл отношението към народа е раздвоено: изпитва се жал към " бедний народ", но се изказва и упрек спрямо робската му пасивност.
5. Композиционна структура - контрастът е основен композиционен и метафорично - образен похват.
1 и 2 строфа изграждат образа на народните насилници
3 и 4 строфа визират изтерзания народ
5 строфа е адресирана към образованите българи, към братята по идеали, които са длъжни да съпреживеят страданието на народа

6. Водещи теми
А) Мъченичеството на човека е видяно като изначално, метафората "робска люлка" асоциира с продължителността на страданието, но и с незрялостта на духа на народа. Саркастично е преосмислено инфантилното / детското, незрялото / отношение на поробените към случващото се в живота. Напрегнатото питане на Аза , заявено чрез повторението на повелителата глаголна форма " кажи ", настойчиво търси чрез прекия въпрос " кой " виновниците за робската съдба на българина. Чрез градираните реторични въпроси Ботев персонифицира виновниците. Злото е видяно като изначално във времето чрез направените библейски препратки / Юда, Лойола /, типологизирани са поведенческите модели на тиранина - " наместник ", " предвестник " на злините, той носи и национална определеност - " нов кърджалия ".

7. Мълчанието като знак за робската участ на народа
А) Констатацията " Мълчи народа!" е съпътствана от метафорите " синджир ", " хомот ", от оковите, символизиращи робското насилие. Наречията " глухо" и " сташно" се вписват в контекста на мълчанието .
Б) Чрез символите " кръст" и " камък гробен" робството е представено като адова смърт. Ако смъртта на Иисус е възвишена, защото е жертва за другите, то смъртта на народа е насилствена, затова е адова. В този смисъл картината на разпятието се подчинява на смислова и естетическа трансформация, за да се визира оварваряването на робската участ. Метонимът " ръжда разяжда" и метафората " глозгани кости" обобщават умъртвяването на народа. Физическото унищожение е предсатавено и на фонетично ниво чрез алитерациите в " кървав", " кръст", " ръжда разяжда", " смок ", " засмукал".
Мракът и сънят, типични за възрожденската поетика алегории, насочват към безпаметността на народа.
8. Отношението на Аза към враговете на народа е еднозначно . Не са спестени ругателските квалификации: " сган избрана", оксиморонното словосъчетание " предател верен" изгражда портрета на отродилия се българин, а въвеждането на образа на образованите сънародници -" в сюртуци" и " слепци с очи"разширява представата за злото.
9. Сатиричният финал на творбата подтиква към размисъл за отговорността на тези, които трябва да влязат в ролята на духовни водачи на народа, да осмислят истината, че е срам да се чака някой друг да освободи народа от робското бреме. Сблъсъкът между Аза и другите заявавя волята за промяна, като единственият разумен избор е борбата за по- добър живот.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Елегичното и сатиричното в "Елегия" на Ботев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.