Екзистенциалните търсения на лирическия аз в стихотворенията "Майце си", "Към брата си" и "Делба"


Категория на документа: Литература


Екзистенциалните търсения на лирическия Аз в стихотворенията "Майце си", "Към брата си" и "Делба"

В трите стихотворения лирическия герой, изобразен от Ботев, е сходен. Той е самотен и далеч от дома, млад, а същевременно се чувства близо до смъртта. Това, което и в трите стихотворения е търсено от лирическия Аз, е близост и съмишленост, която обаче не може да открие.

В първото му стихотворение - "Майце си", лирическия Аз се обръща към най-близкия си човек, а именно - майката. Образа за майката носи сигурност, закрила и разбиране. Този образ е валиден за всеки човек, и лирическия герой представя интимна проповед пред майка си, търсейки нейната опора. В стихотворението той казва, че въпреки младостта си, се чувства сякаш вече тлее. Това показва, че героя е състарен от липсата на тази тъй важна опора.

Лирическия герой казва на майка си, че няма приятел, на който да сподели. Този приятел би могъл да окаже на говорителя някаква опора и сигурност, но той не намира подходящ човек в обкръжението си. Самотата му го наранява и отчайва. Това го състарява и му носи мрачни мисли, което допълнително го натоварва. А опората на съмишленик е представена като жизненоважна нужда на човека.

Съмишленика в стихотворението "Към брата си" е представен като брат - не само като кръвен брат, но като брат по душа, който споделя същите възгледи и мисли. Самия лирически говорител се описва обграден от глупци, което отново е показателно за невъзможността му да намери така нужната опора. Лирическия Аз бленува за някой, който би го разбирал.

Обръщането към потенциален брат в стихотворението дава някаква възможност за успеха на лирическия герой да намери опора и дружба, но тази възможност бързо е отречена. Лирическия говорител нарича потенциалния си брат "ням", защото дори и да споделя неговите възгледи и мисли, този негов брат не казва нищо и отказва да се бори.

Когато този брат е намерен, той е приет. Но радостта за това намиране не е изразена за сметка на мислите какво са делили, за да се нарекат братя, и какво предстои да делят като такива. Говори се за човека, споделящ се само същите възгледи като лирическия герой, но споделящ и същия начин на живот, същите лишения. Стихотворението "Делба" навява и мрачно чувство, особено в последната си строфа, където се говори за последната делба на тези братя. Става ясно, че така дълго бленуваната опора, тъй дълго бленувания другар, е този, с който лирическия Аз ще се бори, и с който ще посрещне смъртта. Екзистенциалната нужда е изпълнена.

Стихотворенията "Майце си", "Към брата си" и "Делба" говорят за екзистенциалните търсения на лирическия герой, който е самотен млад човек. Той търси брат, съмишленик, и е състарен от всичко това, което таи в себе си и няма на кой да сподели. Тази нужда от приятел е толкова основна, че лирическия Аз би бил затруднен да продължи съществуването си без изпълнението й.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Екзистенциалните търсения на лирическия аз в стихотворенията "Майце си", "Към брата си" и "Делба" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.