Древногръцки богове


Категория на документа: Литература


БОГОВЕ

ПРОИЗХОД НА СВЕТА И БОГОВЕТЕ

В началото съществувал само Хаос. В него се криел произходът на всичко. От Хаос произлязла земята – Гея, а далеч под нея произлязъл Тартар. Разстоянието от небето до земята и от нея до Тартар е еднакво – ако се пусне бронзова наковалня тя ще пътува до земята десет дни, а от нея до дъното на Тартар пак толкова. От Хаоса се е родила и любовта Ерос. Още Хаоса е създал вечния Мрак – Ереб и нощта – Нукта, те от своя страна породили вечната Светлина – Етер и Денят – Хeмера. Започнали да се редуват ден и нощ. Гея сама породила Уран (небето), след това Понт (морето) и планините. Уран се е възцарил и се е оженил за Гея. От връзката им се родили първо Хекатонхейрите (сторъки) – Бриарей, Гиес, Котос., след това циклопите (кръглооки) – Аргес (блестящ), Стеропес (светещ) и Бронтес (гърмящ). Последни се родили титаните и титанидите – Океан, Киос, Хиперион, Япет, Криос, Кронос и Тетия, Феба, Тея, Рея, Мнемозина, Темида. Океан ограждащ земята и Тетия родили реките и океанидите. От връзката с Хиперион и Тея се родили Хелиос, (слънцето), Селена (луната) и Еос (зората) – розовопръста, тя и Астрей създали звездите и ветровете – бурният Северен Борей, Източният Евър, влажният южен Нот и приятният западен Зефир, носещ дъждовни облаци. На Криос се родила триликата Хеката, а на Киос и Феба – Лето. От връзката на Япет и една от океанидите Климена се родили Атлант, Менойтий, Прометей и Епиметей. (За Темида и Мнемозина вж. „Олимп” и „Аполон и музите”, за Кронос и Рея – „Зевс”.) Уран не харесвал Хекатонхейрите и циклопите и ги затворил в Тартар. Това тежало на Гея и тя уговорила децата си да отмъстят на Уран, не взел участие само Океан и след това запазил властта си. Гея дала на най-малкия – Кронос сърп с който той скопил  почиващия Уран и хвърлил детеродния му орган в морето. От капките кръв се родили ериниите – Алекто (защитница), Тисифона (отмъстителка) и Мегера (забранителката), както и гигантите – Порифирион, Полибот, Алкионей, Аргий, Фет, Тоон, Иполит, Ефиалат и много други, а от плътта и водата – Афродита, но едва освободени затворниците пак били оковани в Тартар от Кронос. За наказание Нощта му родила множество ужасни божества – Участ, Гибел, Танатос (смърт), Ерида (раздор), Апата (измама), Керите (унищожение), Хипнос (сън с мрачни кошмари), Немезида (отмъщение). Излъгана любов, Измама, Старост и Вражда, нейни деца били Труд, Забрава, Глад, Болки, Схватки, Битки, Убийства, Кланета, Свади, Лъжи, Безумие, Клетви.

ЗЕВС

Раждането на Зевс
Кронос се страхувал да не изгуби властта си, ако децата му се опълчат и затова ги поглъщал. Вече направил така с първите пет – Хестия, Деметра, Хера, Хадес (Аид), и Посейдон. Рея не е искала да изгуби последното си дете. За това по съвета на Гея и Уран тя родила в пещера на планината Дикта, на остров Крит, а на Кронос дала камък увит в пелени. За малкия Зевс се грижели нимфите Адрастея и Идея, като божествената коза Амалтея го кърмела, а млади корети удряли с щитове и мечове когато плачел за да не чуе Кронос.

Титаномахия

Като пораснал Зевс съюзил с океанидата Метида, която дала на Кронос билка и той повърнал първо камъка, а след това и децата. Заедно със Зевс те се укрепили на Олимп заедно с някои титани – Океан, дъщеря му Стикс и децата й Усърдие (Бия), Мощ (Кратос), Победа (Нике). Гея ги посъветвала да освободят затворените в Тартар. Зевс убил пазителката и ги пуснал. Циклопите му изковали мълнии, за Хадес – шлем, за Посейдон – тризъбец. Битката продължила десет години. Всичко се тресяло и кипяло. Накрая титаните били победени и оковани в Тартар, а пазачи им били Хекатонтхейрите.

Гигантомахия

Разсърдената Гея родила гигантите. Гигантите имат огромни с дълги коси и змии вместо крака. Те можели да бъдат победени само ако и смъртен помогне на боговете. Атина Палада извикала Откос Херакъл. Имало една билка, която щяла да направи гигантите неуязвими, но Зевс забранил на Хелиос, Еос и Селена да светят и докато Гея се лутала, сам откъснал билката. Започнала битката на остров Палена. Херакъл уцелил Алкионей, но той не можел да загине там и за това той го отнесъл далече и гигантът умрял.Порфирион нападнал Хера и Херакъл, но Зевс го сразил. Херакъл убил заедно с Аполон Ефиалт, Дионис – Еврит, Хефест – Клитий, Хермес – Иполит, Артемида – Гратион, мойрите – Аргий и Тоон. Атина запратила по Енкелад остров Сицилия - а Посейдон откъснал с тризъбеца парче от остров Кос и замерил с него скрилия се във водата Полибот, създавайки по този начин остров Нисирос. Останалите Зевс повалил с мълнии, а Херакъл ги убил със стрели.

Борбата с Тифон

Още по-гневна встъпила в брак със с Тартар и родила Тифон. Той бил огромен от кръста на долу се виели пипала, около ръцете се виели змии, в рева му чували всякакви ужасни звуци. Всичко около него се топяло. Освен това имал 100 глави. Зевс го поразявал с мълнии, а отблизо със сърп. Но Тифон му го отнел и му прерязал жилите и го захвърлил на дъното на една пещера. Там Хермес го намерил, зашил ги и Зевс се върнал на земята. Изпепелил и 100-те глави на Тифон и го запратил в Тартар. Но и от там той е опасен. От връзката му с Ехидна полужена - полузмия се родили много чудовища – двуглавото куче Орфо, триглавото Цербер, лернейската хидра Химера, Немейския лъв. Боговете победили враговете си. По жребий на Зевс се паднало небето, на Посейдон – морето, на Хадес – подземното царство. Земята е общо владение. Но над всички властва Зевс Гръмовержец.

Олимп

На високия Олимп царува Зевс. Тук са съпругата му Хера, златокъдрия Аполон със сестра си Артемида, златната Афродита и властната зевсова дъщеря Атина и много други. Трите прекрасни дъщери на Зевс и Темида – Хорите (времената): Ирина (мир), Евномия (благозаконие), и Дике (справедливост) пазят входа на Олимп и вдигат гъст облак, когато боговете слизат на земята или се качват. Над Олимп е бездънното небе; тук е винаги радостно лято. На земята се сменят сезоните, скръбта заменя щастието. Те пируват в златните дворци изковани от Хефест. Край трона му е богинята Ирина и крилатата му спътница Нике. Когато Хера влезе, величествена и прекрасна, всички богове и се прекланят, дори и Зевс. До трона й стои нейната пратеница Ирида с крила от дъга. На пировете на боговете прислужват дъщерята на Зевс, Хеба и дареният с безсмъртие зевсов любимец Ганимед, поднасят им амброзия и нектар – храна и питие на боговете. Прекрасните дъщери на Зевс и Евринома, Харитите (прелест) – Аглая (наслада), Евфросина (радост) и Талия (веселие) – и музите с пеене извиват хора, радвайки боговете.

Пред двореца на Зевс се намират два съда, от които той черпи добро и зло за хората. Освен Зевс законите пази и Темида, свикваща събрание на богове и хора.

Богинята Дике пък, бди за справедливостта на съдилищата. Макар, че Зевс изпраща на хората щастието и нещастието им, тяхната участ се определя от богините на съдбата, неумолимите дъщери на Зевс и Темида – мойрите. Те също живеят на Олимп. Дори и боговете им се подчиняват, няма сила, която може да измени нещичко от онова което е отредено. Само мойрите знаят повелите на съдбата. Клото (която преде нишките на живота) определя продължителността на съществуване. Скъса ли се нишката, всичко приключва. Лахезис (която тегли жребии) без да гледа определя това, което ще се случи в живота. Тъй като Атропа (необратима) записва всичко, каквото другите две са определили, никой не е в състояние да отмени това. Освен тях богиня на съдбата и Тюхе (щастлив случай). Тя сипе дарове на хората от рога на изобилието, рога на божествената коза Амалтея. Именно така управлява на Олимп царят на боговете и хората.

ПОСЕЙДОН И МОРСКИТЕ БОЖЕСТВА

Дълбоко в морето властва зевсовият брат земетръсецът Посейдон, който контролира вълните само с едно движение на своя тризъбец. Там заедно с Посейдон живее Амфитрита, дъщеря на морския старец Нерей. Веднъж, докато тя играла хоро със сестрите си, нереидите, на о-в Накос, морският бог я видял и пожелал да я отвлече, но тя избягала и се скрила при титана Атлас, държащ на плещите си небесния свод. Дълго я търсел Посейдон и накрая един делфин му показал къде е . За благодарност той бил поставен на небето като съзвездие.

Оттогава Амфитрита живее в подводния дворец, над който шумят вълните, заедно със съпруга си, заобиколени от морски божества. Сред тях е синът им Тритон, който с мощния звук на своята раковина вълнува морето и предизвиква страшни бури . Когато Посейдон излезе със своята колесница, теглена от дивни коне, морето се отдръпва и рибите се тълпят около него. Когато замахне с тризъбеца се надигат огромни вълни, но ако го простре, те замират . Толкова могъщ е бог Посейдон, че с три крачки стига от върха на о-в Самос до своя дворец, разположен в залива на о-в Ега . Там е неговата златна колесница и крилатите, меднокопитни коне, които ядат зоб от амброзия.

Заедно с Посейдон и дъщеря си е морският старец Нерей, знаещ всички тайни на бъдещето. На него са му чужди лъжата и измамата . Нерей има 50 дъщери – прекрасни нереиди, които с танц излизат на морския бряг . Те се грижат за мореплавателите ден и нощ.

Между морските божества са още двама прорицатели – Протей, променящ се в каквото поиска и който трябва да бъде надхитрен, за да каже, каквото човек иска да узнае, и Главк, помагащ на моряците с мъдри съвети .

Всички морета и земи са обгърнати от беловласия Океан. Той живее на границите на света и не го интересуват човешките дела. Той има 3000 сина – речни богове и 3000 дъщери – океаниди – богини на потоци и извори . Те даряват хората и земята с вода.

ЦАРСТВОТО НА МРАЧНИЯ ХАДЕС (ПЛУТОН)

Дълбоко под земята е царството на мрачния Аид (Хадес) . Там никога не прониква светлина. Най- голямата сред реките там е Ахерон(т), която течейки обратно на посоката на Океан, обгръща мрачното царство на Хадес 7 пъти. Също тук е Стикс ледената, в която се кълнат и самите богове, но ако не спазят клетвата, заспиват за 1 година и за още една са лишени от амброзия и нектар, както и се изгонват от Олимп 9 год. Друга река е Кокит, а Лета дава вечна забрава на пиещите от нея. По полетата, обрасли с дивото лале асфодел, се носят безплътните сенки на мъртвите, които прекарани веднъж от суровия лодкар Херон през Ахерон, остават винаги в Аид, оплаквайки съдбата си, пазени от триглавото куче Цербер, около вратовете на което се вият змии .

В това царство управлява зевсовият брат Хадес, седящ на златен трон с жена си Персефона . Около тях са отмъстителките еринии, които с бичове и змии преследват виновниците с угризения на съвестта. Там са също Минос и Радамант, показващи къде ще отиде мъртвият – в Хадес или във вечно пролетните Елисейски полета, които са подвластни на Кронос . До съдиите е крилатият Танатос, които откъсва кичур коса от мъртвия и взима душата му. Тук са и керите, които бродят по бойното поле и пият още топла човешка кръв. Хипнос-сънят –затварящ клепачите на хората с жезъл и лале, също е там, както и всякакви сънища - от приятни до носещи гибел. Освен това тук броди и призракът с магарешки крака Емпуза и Ламята, които примамват хора в тъмнината ги изяждат още живи, като втората се храни с деца. Също така в Хадес е и Хеката, имаща 3 тела и 3 глави. Тя броди в безлунна нощ по пътища и гробища с факла, обкръжена от стигийски кучета. Хората я призовават за правене и разваляне на магии, затова на кръстопът, където се разделят 3 пътя, се принасят в жертва кучета.

ХЕРА




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Древногръцки богове 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.