Дон Кихот не е моят герой - есе


Категория на документа: Литература


За да направя каквито и да било разсъждения по темата, първо трябва да си изясня какво означава думата “герой”. В най-общия смисъл, това е човек, който помага на околните. Но също така личност, която има ясни идеи, стремежи и знае най-правилните начини да ги реализира в полза на обществото. Герой не може да бъде всеки. Героите са различни, необикновени, амбициозни, действащи и мислещи. Те са глътка свеж въздух. Е, Дон Кихот може и да притежава някои от тези качества, но определено не така си представям героите в своята глава. Той е по-скоро пародия на това определение. Героите са пример за подражание на обикновените хора, а аз определено не бих искала да приличам на човек, който изглежда нелепо, има нереалистични възприятия и несполучливи действия, които са били обречени на провал още в момента, в който са измислени.

В момента, в който Алонсо Кехада прави своя избор да бъде странстващ рицар, той е повлиян от великите истории в рицарските романи, разказващи за деянията на герои, които отдавна не съществуват. Само този факт ни дава отговор на въпроса защо Дон Кихот се проваля в повечето, да не кажа всички деяния, които извършва. Няма начин да промениш настоящето, ако мислите ти са закотвени в миналото. Дори в наше време всички успели личности имат прогресивни идеи, искат да създадат иновации, които по някакъв начин да улеснят човечеството. Никой не се опитва да променя историята или да връща времето назад.

Реализацията на идеите, които имаш, е много важна. Изобщо не е достатъчно да имаш някакви невероятни мисли, които обаче да съществуват само в главата ти. Дон Кихот осъществява стремежите си, но по един негативен начин. Външният му вид е по-скоро пародиен, отколкото такъв, който заслужава уважение и буди респект. От друга страна, действията му пробуждат не по-малко смях от вида му. Нереалистичните му представи за света около него ме карат да си мисля, че той е по-скоро луд, отколкото герой. Едно от качествата, което най-много ме възмущава в характера на Дон Кихот, е фактът, че той смята, че всеки, когото срещне по пътя си, има нужда от помощ. По този начин обаче по-скоро им вреди, а не им помага. Макар и тривиален, пример за това е овчарчето, което Дон Кихот среща отново след известно време. То моли “спасителя” си никога повече да не му помага, ако го срещне, което доказва, че помощта не винаги е помощ. Забелязала съм, че в днешно време много хора се опитват да бъдат психолози и да помагат на напълно непознати хора като им дават съвети как да се справят с проблемите си. Втурват се да помагат на всеки, който изпитва тъга, без помощта им да беде поискана. Самата аз бях такава преди време - исках да спася всички хора, но в последствие осъзнах, че истинската помощ е само тази, която е поискана.

Характерът и личните качества са не по-маловажни. Дон Кихот е изключително наивен, а това само му пречи да взима правилни и рационални решения. Вярата, че всеки един човек иска да стане добър, е нещо много хубаво и позитивно, но за съжаление - доста нереалистично. Човек трябва да бъде с ренесансов характер. Всички хора, не само георите, трябва да се съмняват и да проверяват за истинност нещата, които другите им казват. В противен случай рискуват да бъдат измамени. А Дон Кихот е точно от типа хора, които изключително лесно, бъз особени затруднения, могат да бъдат подведени.

Въпреки всички негативи, които изказах за персонажа на Сервантес дотук, все пак смятам, че идалгото не е чак толкова лош рицар. Неговите идеи са благородни и различни, а дългите му речи определено ме карат да се замисля. На света са нужни точно такива хора като него, които да искат промяна и които не се примиряват с недобрата реалност, в която съществуват.

Въпреки че благородните мисли и идеи са начало на всяко начинание, то действията все пак си остават по-важни. Това ме кара да не възприемам този персонаж като идеала за моя герой.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дон Кихот не е моят герой - есе 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.