Делото на Кирил и Методий – велико и безсмъртно


Категория на документа: Литература



Ако внимателно вникнем в достигналите до нас книжовни паметници, с изненада ще установим, че Константин-Кирил като че ли на два пъти е създавал азбука за славяните и е превеждал избор от евангелските и богослужебните книги от гръцки на славянобългарски език. Най-древните славянски надписи и книги са написани с две азбуки - глаголица и кирилица, които силно се различават по графическия образ на своите букви, поне на пръв поглед.

Доскоро мнозина приемаха, че "по-старата" - глаголицата е лично творческо дело на Константин-Кирил, а кирилицата е възникнала по еволюционен път или е създадена по-късно от книжовниците на Симеонова България, най-вероятно от Климент Охридски.

Глаголицата съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на Божеството. То, явило се в три образа - Бог, Син и Свети Дух - няма начало, нито край. Така глаголицата с тези три основни знака-символи се явява своеобразна възхвала на Бога, Който дарява всичко на хората. Глаголицата е оригинална графична система, която се състои от 38 букви. Тя отразява много точно звуковите особености на старобългарския език. Съдържащите се в нея знаци Ж, Ч, Ш, Ъ и двете носовки, които липсват в латинската и гръцката азбуки, показват, че тя се придържа към особеностите на славянския език.

Не е от огромно значение коя азбука е възникнала първа. Важното е, че вече има с какво да се пише и чете. Както Прометей от старогръцката литература разкрива огъня, без който не може да продължи пълноценно живота на земния жител, така и Кирил дава нещо на хората, без което не могат, а именно четмо и писмо.

Създаването на славянската азбука е кулминационната точка в развитието на славянската писмена култура. Тя е отговор на една историческа необходимост. Нека отново припомним "За буквите" на Храбър, където ясно личи, че славяните отдавна търсят пътища за създаване на писмо, което да задоволи техните всекидневни и религиозни потребности. Като изход от положението, като израз на върховната "милост" към човешкия род, бог изпраща Кирил. Азбуката на Кирил следователно е щастлив завършек на дълъг път на търсене и лутане. С изнамирането на азбуката започва нова ера в живота на славянския род. Важно е, че покръстените славяни са осъзнали необходимостта от своя писменост, че вече се стремят към обособяване от господствуващите на времето култури и създаване на собствена култура.

И ето ние вече имаме нещо, с което можем да наречем народ.

Да но идва и момента, в който народа се изправя пред един основен проблем - богослужебните книги са на други, непознати и трудни за разбиране езици. С новата азбука Кирил и Методий започват да превеждат. Преводът на богослужебни книги е също така един забележителен подвиг на двамата братя. Тази работа се оказва обаче доста трудна, защото първо възникнал езикът, който беше книжовно не обработен. Въпреки трудностите по отношение на писмеността двамата братя се справят отлично със задачата. Кирил и Методий превеждат т. нар. Изборно евангелие (избрани евангелски текстове за четене в неделни и празнични дни), Хризостомовата (Златоустовата) литургия. Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. При превода на Избраното евангелие Кирил проявява качества на дълбок познавач на българската народна реч от IX в., на прекрасен стилист и необикновено умел преводач. Със своите езикови и стилни качества първият превод на апракоса (избрани части от евангелието) от Константин-Кирил остава ненадминато майсторско дело в цялата старобългарска литература; както казахме вече, в цялата по-късна старобългарска литература, няма произведение, което така ярко да блести със своите езикови качества като преведените от Константин-Кирил евангелски четива. Създадените при превода неологизми убедително свидетелстват, че за Кирил и Методий българо-славянския език е не само близък, но определено майчин. Постиженията в развитието на езика, талантливо предаденото значение на абстрактните категории, показват, че двамата братя са гениални преводачи.

Създаването на славянска писменост и превеждането на редица богослужебни книги от св. Кирил и Методий е от огромно значение за цялостния исторически път на България като един от най-важните фактори за съхраняването на националната идентичност. След тяхната смърт, учениците им успяват да съхранят сътвореното и да продължат мисията през вековете. Кирило-Методиевото дело е и най-големият принос на българите в европейската и световната култура. Затова и кирило-методиевото дело се изучава толкова обилно през годините. Мнозина се доверяват на онези преписи на различните по жанр творби свързани с името на Кирил, героичните борби на двамата братя и техните последователи за независимо културно развитие. Те са разказвали за онзи забележителен век, когато българският народ, въоръжен с "буквеното слово", с порив за нов живот е крачил към възход. Тези творби крепели у поробените българи славянските чувства, събуждали патриотична гордост.

Възникват и две големи книжовни школи в Преслав и Охрид, а именно Преславската и Охридската книжожна школа. В тях освен преводна литература се създават и първите български оригинални творби - служби, жития, похвални слова. Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 година. Тя е най-важният литературен и културен център в България и в целия славянски свят. Сред изявените български писатели и учени, работили в школата, са Наум Преславски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър. Начело на Охридската книжовна школа застава прекият ученик на Кирил и Методий Климент Охридкси. Своето безгранично преклонение пред първоучителите той изразява в похвални слова. В тях определя делото им като нова ера в живота на славяните. Двете похвални слова - "Похвално слово за Кирил" и "Похвално слово за Кирил и Методий", са създадени, за да изразят високата оценка на всички съвременници и ученици за делото на светите учители.

Климент Охридски представя Кирил в "Похвално слово за Кирил" като личност, на която дължим "златозарните букви", като личност , която "изгря на земята като слънце, посвещавайки ни целия свят...". Кирил е и ще остане за нас един изключителен човек, дал ни много - словото. Именно затова и Климент Охридски е посветил една от най-силните, най-поетичните възхвали в старобългарската литература. "Похвално слово за Кирил" е изпълнено с огромно почитание към светеца. Климент създава идеализиран образ на славянския първоучител: рожба на светлината на християнството, верен последовател на Христос и апостолите. Личността на Кирил е надарена с всички християнски добродетели: непоколебима вяра и християнска ревност, отдаване на славянската кауза, ум, добър нрав. Климент възприема своя учител като образец за подражание.

В "За буквите" на Черноризец Храбър с чувство на заслужена гордост разкрива величието на дело на двамата братя. Авторът в кратко, но силно и убедително слово успява да развенчае противниците на писмеността, да защити правото на съществуване и необходимостта от нея и да я прослави като съвършено творение на официално признати светци. Черноризец Храбър е горд с таланта на Кирил. Светостта на Кирил и Методий прави свято, безсмъртно и делото им.

Писмеността - благодарение на нея българи и славянските народи имат книгите, именно тя е техният "прозорец към света", техните души, сърца, чувства и мисли. Чрез това писмено дело, Кирил и Методий дадоха на българите най-голямото богатство, което могат да притежават. Азбуката е тяхната уникалност, която ги отличава, точно тях - малка, но горда прашинка в безкрая. Благодарение на азбуката им те не са онзи бездушен народ, а народ, които би могъл само да се гордее. Всеки трябва да помни, че българи са велик народ, с велика история, с велико минало, с велики предци!

2.2. Първата славянобългарска азбука

"Затова славянските букви са по-свети

и по започит, защото свят мъж ги е създал,

а гръцките -елини езичници."

"Сказание за буквите"

от Черноризец Храбър

Вече е невъзможно да се пренебрегват многобройните доказателства, че Константин-Кирил Философ е създателят на първата азбука, съответстваща до съвършенство на фонетичното богатство на славянобългарския език. При създаването на своята азбука Константин-Кирил изпъква като отличен фонетик.

Константин-Кирил Философ е бил човекът, притежаващ в излишък дух и способности за този велик културен подвиг, притежавал е качества на смел и непреклонен борец за прогрес, културна самобитност и равенство между народите.

Съществуват различни хипотези за създаването на славянската азбука. Съгласно една от хипотезите, Константин-Кирил с помощта на брат си Методий още през 855 г. в манастира Полихрон в Мала Азия създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия, кръщаването на големи маси българо-славянско население по долината на река Брегалница в Македония. Възможно е наистина двамата братя да са били дори и в България, където са проповядвали християнството на българо-славянски език и са прокарали онзи път, по който тръгват по-късно учениците дошли тук обратно при бягстовото им през Моравия.(Георгиев 1981: 59)

Според други учени, Константин-Кирил Философ е създателят на кирилицата (855 г.), а глаголицата е творение на преследваните Кирило-Методиеви ученици. Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира Полихрон Константин-Кирил и Методий започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща точно особеностите на славянския език, който те познават - българо-славянския(старобългарския) - и това е глаголицата, като окончателно я завършват през 862-863 г.(Приложение №2) Днес се смята, че Кирил създава първата славянска азбука и тя е глаголицата.

Произходът на кирилицата е лесно установим.(Приложение №3) От нейните всичко 43 букви 24 са били направо заети от гръко-византийското уставно писмо, като и в славянската азбука са запазили напълно своя графически образ. По правило в кирилицата цифрово значение имали само буквите, заимствани от гръцкия алфавит, запазвайки същото цифрово значение, както и в гръцката цифрова система (изключение били само "дзело" = 6, "чрьвь" = 90 и "ци" = 900).

Не е трудно да се установи произходът и на останалите 19 букви, които съответстват на специфичните звуци на славянобългарския език, отсъстващи в гръцкия. (От новосъздадените букви 15 са поместени в края на кирилицата, като само четири: "боукм", "Живете", "дзело" и "оукъ" са примесени сред заимстваните букви.) От новосъздадените кирилски букви четири са получени чрез графическото видоизменение на букви от гръцката азбука: "Веде", "юс малък", "юс голям" и "дзело"; три са заимствани от еврейския алфавит, като графическият им образ е изменен, за да съответства на общия стил на кирилицата: "ци", "чрьвь" и "ша"; осем са съчетания от други букви или части от букви от самата кирилска азбука .

Неясен е произходът само на буквата "ж" - "живете". Буква с подобен графически образ липсва в известните азбуки на IX в., които създателят на кирилицата е могъл да има предвид. Затова пък изобилства като единичен знак или в състава на кратките надписи върху строителни материали от Плиска, Мадара, Преслав и др., или върху стените на скалните манастири и живелища от с. Мурфатлар (дн. с. Бесараби), кюстенджанско (Сев. Добруджа) и от други места по българските земи, неразчетени и досега. Вероятно знакът "Ж" е бил соларен знак, символ на слънцето, на живота въобще, в тайнствената средновековна писменост по нашите земи, отдавана от мнозина на прабългарите. Възможно е този знак да е бил възприет в кирилицата от българската народна традиция за буквата "Живете" (2 л., мн. ч., сег. Вр. на глагола "Жить" - "Живея"). Невероятно е тази буква да е била заета чак от етиопския алфавит - обърната буква "джанджи" (Фортунатов, Селищев 1951: 64); едва ли този алфавит е бил известен на Балканския полуостров.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Делото на Кирил и Методий – велико и безсмъртно 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.