Делото на Кирил и Методий – велико и безсмъртно


Категория на документа: Литература


Изводи:

Многогодишните научни изследвания не реконструират напълно биографиите на славянските просветители. От съчетаването на точни данни, разкази за легендарни събития и жанрови клишета днес ние разполагаме с техните биографични образи. Някои от фактите са напълно потвърдени, други се приемат с известна условност, а трети все още окачват своето категорично доказателство.

Но едно е ясно точно, че светите братя са живели тежък живот. За краткото время на живота им те изпълнели нацяло мисията си на тази земя. Те живеяли не за себе си, а за бъдещето, за историята, която сами направили и която подпомага на бъдещи поколения да я продължават. Когато Кирил казва в предсмъртната си молитва: "Не бях, бидох и съм во веки!", той не мисли за бъдещо земно величие, за вечен живот сред хората. Той мисли за вечния отвъден свят, където отиват душите, както учи християнската религия. Тези негови думи обаче станаха пророчески, придобиха друг смисъл. Константин-Кирил предсказа своето безсмъртие сред хората на земята. Със своето дело той и Методий останаха во веки в свята на живите паметта и почитта на всички поколения.

На 11 май Българската православна църква празнува деня на светите братя Кирил и Методий и тържествено чества паметта на тяхното равноапастолско и просветителско дело. В този ден по традиция се обръщаме към духовните извори на българската култура и просвета, които са дълбоко свързани с подвига на славянските първоучители. Апостолската мисия на Солунските братя и техните ученици дава на славянските народи светлината на Евангелското слово чрез писменост на роден език и познание на Христовата истина за укрепване във вярата и спасение на душите. Богослужебната прослава и молитвеното възпоменание на светите братя има смисъла за непрестанно възвръщане към извора на Кирило-Методиевото дело и постоянно утвърждаване в заветите на първоучителите.

ГЛАВА ВТОРА
СВЕЩЕНАТА ДЕЙНОСТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

2.1. Делото на Кирил и Методий

"Слепи ще прогледнат,

глухите ще чуят буквеното слово"

"Проглас към Евангилието"

от Константин-Кирил

Значението на делото на братята Константин-Кирил и Методий отдавна е извън рамките на българската история. То е сложило своя отпечатък върху развитието на цялата европейска цивилизация. Създаването на българо-славянската азбука е едно от най-забележителните и най-важни събития в историята на човешката култура изобщо. Малко са оригиналните писмени системи, имали добрата историческа съдба да останат живи и употребяеми, подобно кирилицата, която се запазва до XXI век. С добрите изгледи да остане векове наред актуална.

Къде и как започва дейността на Кирил като просветител на славяните? Търсейки нейното начало, изследователят несъмнено трябва да спре погледа си върху близките на Византия български славяни. Кирил и Методий, развили толкова обширна, дълбока и упорита дейност сред славяните, не са могли да не получат подтици, знания и опит от най-близките славяни - от славяните, които са съставяли основната маса от населението на България.

Делото на братята, което съхранява името им в историята - на просветители на славяните, е било подготвено от разнообразна и значителна дейност: от миссии в по-близки и по-далечни страни, от идеологически битки, от богата литературна дейност, извършена на гръцки език, от работа в областта на филологията. Необорим довод за това, че началото на Кирило-Методиевата дейност трябва да дирим сред българските славяни, представя езикът на Кирило-Методиевите славянски текстове тоя език е старобългарски, езикът на българските славяни. Наистина, обикновено се казва, че Кирил и Методий употребили българо-славянския език за своето книжовно дело, защото познавали тоя именно език като солунци или бидейки солунски славяни. Но езикът на Кирило-Методиевите текстове е от такова естество, че не можем да го мислим за стихийно овладян и употребен като книжовен, до него се е стигнало след известна работа в средата на българските славяни.(Георгиев 1981: 12)

Кирил и Методий са били между най-образованите хора в съвременна Европа. Особено се слави със своята образованост по-младият от братята - Кирил. Твърде млад още Кирил бил изпратен от управниците на Византия със специална мисия у сарацините, в Багдатския халифат. Оценявайки по достойнство качествата му, византийският император изпраща Кирил на църковна и дипломатическа мисия при сарацините (арабите) с думите: "Философе, чуеш ли какво говорят скверните агаряни против нашата вяра? Понеже си служител и ученик на св. Троица, иди и им се противопостави!".

Кирил тръгва по онзи път, по който да защити българския народ, тяхнатата вяра. Тук философът се изправя срещу високообразовани опоненти. Изправен пред онези хулители, които сочейки българи с пръст, говорят: "Че как вие, християните, които вярвате в единаго бога, го превръщате на три, казвайки, че има отец и син, и дух? Ако може да обясните явно, изпратете мъже, които могат да говорят по този въпрос и да ни оборят!"(Прослава на Кирил и Методий 1963: 23) Тази мисия има както богословски, така и политически цели. От една страна Константин Философ трябва да защити християнското учение за Светата Троица, а от друга да уговори размяната на пленници. От житието му проличава, че в диспута с тях се разисква не само въпросът за Светата Троица, но и проблеми за войните, за данъците, за отношението към мира, за изкуствата. Водят се разностранни диспути, но боравейки мъдро и умело със словото, той спечелва доверието и уважението на арабите и защитава авторитета на Византия и християнството. Словото е най-доброто оръжие, с което той защитава своята позиция, своята родина и самия себе си. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на противниците и спечел. Според житиеписеца, Константин-Кирил ги наддума по всички въпроси, така че те му се чудят, изпадат в удивление. От отговорите му, цитирани в житието, проличава високата му култура, способността му да обяснява въпросите достъпно и логично, с прости примери от живота. Демонстрира дар-слово и отлична подготовка, включително и на Корана. Така Константин-Кирил сломява противниците си сарацини и умело защитава авторитета на държавата, която го е изпратила.

По-важна е втора една мисия - в Южна Русия. Константин-Кирил е принуден да тръгне на път отново като мисионер. Намираща се в непосредствена близост до две големи държави - Арабския халифат и Византия, Хазария е притеснена от тяхната политическа и идеологическа експанзия. В стремежа си за самосъхранение, хаган Булан и неговите сановници приемат през 730 г. еврейската религия, като в резултат Хазария се оказва една извънредно пъстра в етническо и религиозно отношение страна. Населението й се състои освен от хазари, още от славяни, прабългари и други племена, разделени на евреи, мохамедани, християни, езичници. Двата й големи съседа правят непрестанни опити да наложат в Хазария собствената си религия. Това кара хазарският хаган да се обърне официално към Византия и да постави ултиматум, че ще се присъединят към тяхната вяра, ако те изпратят такъв мъж, който успее да обори сарацините и евреите. Задачата да разясни идеята за Светата Троица отново е възложена от Михаил ІІІ на Константин-Кирил. При тази си мисия Константин-Кирил взима със себе си брат си Методий. По пътя си за Хазарската страна двамата спират в град Херсон, разположен на западния бряг на Кримския полуостров, където Константин-Кирил се подготвя за бъдещите дискусии и изучава еврейски език. Тук той намира и мощите на папа Климент Римски, което по-късно ще го направи популярен в Рим. От Херсон братята продължават с кораб за хазарската земя. В Хазария Константин-Кирил спори предимно с евреи в присъствието на хагана. Диспутът се води отново по въпроса за Светата Троица, но и по ред други религиозни въпроси, като зачатието на Богородица, обрязването, поклонението на иконите. След втория ден на дискусиите Константин-Кирил вече има на своя страна хазарския хаган и неговите велможи. На третия ден разговорите продължават, но в друга форма. Хазарите поставят въпроси, на които пратеникът на Михаил ІІІ отговаря чрез притчи. В диалога вземат участие и мохамедани. Философът се справя брилянтно и спечелва окончателно хазарските големци, които са готови да признаят християнската вяра за единствено основателната и заслужаваща пълно доверие.

Тази мисия открива нови прояви на богато надарената личност на Кирил. По време на мисията се проявяват изключителния филологически талант на Кирил. Тук той намира евангелие и псалтир на някакъв загадъчен "рушки език". След като отделя гласните от съгласните, той започва бързо да чете. Способността му да усвоява чужди езици, помага на Кирил в споровете със своите опоненти. За успеха му в тази мисия ясно говори писмото на хазарския каган до византийския император: "Господарю, изпратил си ни такъв мъж, който ни обясни чрез слово и примери, че християнската вяра е света. И като разбрахме, че това е истинската вяра, заповядахме да се покръстят самоволно...ние всички сме другари и приятели на твоето царство и сме готови да ти служим, дето поискаш."(Кириловото пространно житие)

В тоя период от живота си Кирил участвва дейно в литературния живот на Византия. Може да се каже, че с произведенията си той има право да заеме високо място в литературата на средновековна Европа. Той написва - на гръцки език - лирически произведения (молитви), агиографски произведения, омелически произведения, стихотворни произведения. Прави и един превод от еврейски на гръцки, който свидетельствува за неговите филологически интереси. По-късно тези произведения са били включении в младата старобългарска литература от Методий.

След успешните мисии при сарацините и хазарите, за двамата солунските просветители следва най-важната в живота мисия - Моравската мисия, в която те могли да разгърнат всичките свои огромни сили, своите способности, опит и познания. На славянството Кирил и Методий посвещават целия си по-нататъшен живот. Във връзка с нея е осъществено делото на живота им - създаването на славянската азбука.

Моравската мисия е предизвикана от моравския княз Ростислав, който намисля да освободи земята си от чуждата, немско-латинска, църковна и просветна пропаганда, проправяща път за владичеството на германските феодали, и да славянизира църквата, като създаде славянско духовенство и славянско богослужение върху основата на една славянска писменост. За да осъществи своя замисъл, той отправя в 862 г. молба в Цариград да му бъдат изправитени учители и духовници, които да проповядват християнското учение и да извършват богослужението на славянски език. Византийските управници, удовлетворявайки молбата му, изпращат в Моравия Кирил и Методий, изтъкнати вече като мисионери и работили сред славянството.

Кирил и Методий пристигат във Велехрад, столицата на великоморавския княз Ростислав през есента на 863 година. По искане на княза те са изпратени от византийския император Михаил III, за да проповядват словото Божие на славянски език. Тук те работят три години и създават първата славянска книжовна школа. Зовали се сред великоморавските славяни, братята започват да изграждат с ентусиазъм славянска църква и училище, да увеличават фонда от славянски книги, освоите на кайто са положили още в родния си край.

Отправяйки се на моравската мисия, двамата братя имат зад гърба си опита от разпространението на християнството и пълната представа за опасностите, които крие неговото проповядване чрез гръцките богослужебни книги. Като добър познавач на сложната богословско-философска система на християнството Кирил си е давал сметка, че нейното усвояване може да стане само на разбираем, роден език. В изпълнението на тази мисия се открояват не само блестящите му лични качества, но и най-хубавите страни от неговите идейни и морални позиции. Константин Кирил Философ и Методий извършват едно гениално дело, което решава съдбата на славяните в бъдещите векове. Безспорно техните книжовни усилия са подчинени на една основната задача - да се обвърже здраво славянският свят с християнското учение. За постигането на тази задача са нужни две неща - азбука на език, който да бъде разбиран от хората, и книги, които да служат на църквата. Затова е толкова важно славяните да имат своя азбука и свои книги - защото азбуката и книгите прокарват преки пътища до божието слово, правят го достъпно за ума. След най-важната им мисия, Кирил и Методий се отправят към Византия. Но поради политическите събития там те са принудени да променят пътя си - насочват се към Рим. На път за Рим те участват в църковен събор във Венеция, където се срещат очи в очи с представителите на триезичната догма, които смятат използване на други езици за ерес. Никой не могъл да разбере че хората, пишещи и говорещи на тези други езици, не разбирали нищичко от проповедите на латински или гръцки, още по-малко на еврейски. Не могъл да го разбере нито римският папа, нито и цариградският патриарх. Преборил се с думи, а не с оръжие срещу тях Кирил отхвърля категорично обвинението в ерес с висоми аргументи.

Речта във Венеция е една от най-хубавите речи на Константин Кирил Философ. Тя откроява богословската му ерудиция, научните познания, ораторско майсторство и загриженост на народната съдба. Обявявайки се против една консервативна традиция, Кирил се издига високо над своето време и се нарежда сред най-светлите умове на човечеството. Зад тезата на триезичниците той открива застрашените интереси на немското духовенство, а не догматичен спор. Оттук идва остротата и смелостта, с която защитава правото на славянските народи да имат свой език и писменост.
След успешния изход от диспута братята се насочват към Рим, където папа Адриан II ги приема тържествено. Така делото на двамата братя, започнато от европейския християнски Изток, получава своето одобрение от престола на западното християнство, а солунските братя се превръщат в най-прекия смисъл на думата в мисионери между културите на европейския континент.

Да, но идва момента, в който да зададем въпросът - Къде е дългоочакваното нещо, божието нещо - азбуката?

Най-голямото творческо дело на двамата братя е създаването и утвърждаването на славянската азбука. Това е истински културен подвиг, бележито постижение в дотогавашната история, пред което всеки се прекланя. Коя е годината обаче дала онзи светъл пламък в душите на хората, онова зашеметяващо начало? Това дело е замислено далеч преди Моравската мисия от двамата братя, вероятно след като Кирил се завръща от първата си мисия при сарацините и се установява в манастира Полихрон. След дълги изследвания обаче се приема, че славянската азбука е създадена през 863 година. Тя отразява особеностите на българския диалект, съхранен отчасти и до днес. Създаването на писмеността е плод от убеждението на двамата братя, че всеки народ има право на своя култура и свой роден език. В началния период славяните познават две азбуки - кирилицата и глаголицата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Делото на Кирил и Методий – велико и безсмъртно 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.