Делото на Кирил и Методий – велико и безсмъртно


Категория на документа: Литература


Биографичните факти за братята Кирил и Методий са възстановени от историци и филолози от цял свят въз основа на източници, създадени в различни епохи, от автори с различна народностна принадлежност и на различни езици. Всичко това ги прави несигурни и фрагментарни, защото средновековните легенди, които свързват различни исторически личности. В опитите за възстановяване на историческата истина за най-крупните фигури на средновековната култура - Кирил и Методий изследователите анализират епохата и сравняват свидетелствата, получени от легендите и от типично историческите източници.

Най-често изворите се разделят по езиков принцип в следните групи: славянски, латински и гръцки. За най-важни като информация се смятат откритите през 1843 г. от руския учен Горски Пространни жития на св. Кирил и св. Методий, наречени Панонски легенди. Те принадлежат към славянските източници и са единствените, които представят цялостно живота на двамата просветители.

Най-ценни за съпоставка и изясняване на фактите от Панонски легенди се оказват източниците на латински език. Кореспонденциите на папа Йоан VIII и на папа Стефан I са свидетелство за дейността на светите братя сред славяните в Моравия и Панония. Надежден източник на информация са и писмата на висшия римски духовник Анастасий Библиотекар до епископ Гаудерик Велетрийски и до крал Карл Плешиви.

Какъв е народностният произход на семейството пространните жития не съобщават категорично, което е причина да бъдат изказани няколко хипотези. Според една от тях братята са гърци.

Друга хипотеза защитава техния славянски произход, основавайки се на факта, че в Солун броят на славянското население е значителен. Като доказателство се привежда и един пасаж от "Житието на Методий", в който императорът се обръща към двамата братя с думите: "Вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски".(Стойкова 1995: 58) Един несъмнено авторитетен източник - "Успение Кирилово" сочи, че св. Кирил е "родом българин". В тази насока е и късното известие в един чешки паметник от XIV в. (издание на Святовацлавския канционал от 1683г.), в който солунските братя са назовани със славянските имена Църха (Кирил) и Страхота (Методий). Има различни сведения, които предлагат данни за славянобългарската народност на двамата братя. Дългогодишният съратник на Константин-Кирил - Климент Охридски, пише в съставеното от него Кратко житие, че Константин-Кирил е българин (славяните в България тогава са наричани българи). В същото житие е отразено, че в двореца на хазарския хаган Константин-Кирил заявява, че не произхожда от византийско семейство, че дядо му принадлежи към приближените на чуждестранен цар, че този дядо е избягал в чужбина, където и Константин-Кирил е роден. Тъй като по това време няма друга гръцка държава извън Византия и от всички славяни само българите имат цар, следва да се заключи, че братята са потомци от второ поколение на изгнаническо, невизантийско, високопоставено семейство, което някога е принадлежало към двора на български цар. В тази връзка, интересен е и фактът, че използваното от Константин-Кирил наречие на славянския език не е просто говореното в Солун, в Беломорска Тракия, а е и онова, употребявано на североизток, отвъд Родопите, в Тракия - в земите на държавата България, извън чиито граници в тяхното съвремие се намира Беломорието. Самите езикови особености на Константиновите съчинения и духът на трудовете му са много близки до тези на Черноризец Храбър, за когото се счита, че принадлежи към българския княжески двор.

Има и още една хипотеза, която до известна степен примирява първите две - приемането на смесения произход. Тя се защитава от известните литературни историци Александър Теодоров-Балан, Йордан Иванов и Юрдан Трифонов.(Маргаритов, Хофер 1989: 19) Предполага се, че майката на двамата братя Мария е славянка. Главният аргумент на смесената хипотеза е високото словесно майсторство, с което е направен преводът на Свещеното писание. В последна сметка, която и от изказаните хипотези да бъде приета, няма съмнение, че целият живот и дело на двамата братя са тясно свързани с духовния възход на славянството. Същевременно не може да се отрече, че те израстват и оформят своя мироглед в пределите на Византийската империя, което до голяма степен предопределя характерът на тяхната мисионерска дейност.

Семейството на двамата братя според житиеписеца на Методий е от добър и почтен род, отдавна познат на Бога, на царя и на цялата Солунска област. Братята са граждани на Византийската империя и владеят гръцки и българо-славянски език. Родени са в Солун - Методий около 815 г., а Кирил около 826-827 г.(Приложение №1) Аристократичният произход на Кирил и Методий е безспорен. Тяхното семейство принадлежи към влиятелните кръгове на тогавашното византийско общество. Бащата Лъв е друнгарий - високопоставена военна и административна длъжност в държавната йерархия. Ранните извори не споменават нищо за майката, а по-късните посочват нейното име - Мария, което говори за нейния славянобългарски произход.

По-големият брат Методий, неговото светско име не е познато на историците. Методий е монашеското име на по-стария от двамата братя. За първи път името се среща в Поменика на манастира Райхенау - списък с имена за споменаване при богослужение. Предполага се, че името е собственоръчно написано в този най-древен исторически документ.
Методий е едно от седемте деца в семейството. От познатите на изследователите източници за живота на св. Методий не може да се определи точната година на неговото раждане. Предположенията на учените са свързани с периода от 810 г. до 820 г. Най-обоснована е хипотезата за 815 година.

Знатният произход на Методий, неговите умения и образованост не остават незабелязани от императора. В стремежа си да укрепи властта си сред славянските племена той назначава Методий за административен управител на област, намираща се на север от Солун, по долното течение на реките Струма и Брегалница. Методий прекарва десет години на служба като архонт на тази славянската област. В продължение на десет години той изпълнява важни държавни задачи и се проявява като мъдър, начетен и храбър предводител на славянското княжество. Дългият престой сред компактна славянска среда го подготвят за бъдещата просветителска дейност.

По неизвестни причини той се оттегля от административната длъжност и се установява в манастира "Полихрон", които се намира на планината Олимп, Мала Азия (в околностите на днешния град Бурса, Турция). В този манастир Методий е монах, а по-късно и игумен. Историците предполагат, че манастирът "Полихрон" е най-вероятното място, където двамата братя създават славянската азбука. Там се "занимава усърдно с книгите", с което си спечелва авторитет сред монасите. Безспорно обаче житейската съдба на Методий му позволява да натрупа богат административен опит, ефективно използван по-късно във Великоморавия.

От 860 до 867 година св. Методий участва в различни мисии заедно с брат си Кирил - при хазарите, в Моравия, в Рим и Венеция. По време на тези мисии те утвърждават християнството като религия и славянското богослужение.

Константин е седмото дете в семейството, показва забележителни способности твърде млад. Пространното му житие подчертава неговото преклонение пред Григорий Богослов, за когото написва "Похвала" в стихове. Така се разкрива една интересна черта в неговия характер. Григорий Богослов е едновременно ревностен християнин и дълбок почитател на античното културно наследство, убеден, че античната култура има важно място в живота на християнина. Духовната близост, която усеща Константин по отношение на Григорий Богослов, дава основание за извода, че и той също изповядва подобни възгледи. А това безспорно трябва да се тълкува като знак за голяма духовна широта и интелектуално превъзходство над тогавашните предразсъдъци.

Константин е светското име на голямата историческа личност, а Кирил е името, което приема 50 дни преди смъртта си заедно с монашеския сан. Пряк източник за годината на неговото раждане не съществува, но учените защитават хипотезата, че това се е случило най-вероятно в края на 826 година или в началото на 827 година. Доказателствата за това са косвени - в Пространно житие на Кирил е посочена точната дата на неговата смърт - 14 февруари 869 година. Житиеписецът уточнява, че тогава Кирил е бил на 42 години.(Т.-Балан 1920: 78)

Той получи добро образование в родния град. От дете проявява изключителни интелектуални умения и неговите знатни родители го определят за научното поприще. След смъртта на баща си Лъв той пристига в Константинопол, в центъра на империята, в която е засилен интересът към светските знания, към науката и литературата. Тогава Константин е на 14 години. Със съдействието на своя роднина, споменатия Теоктист, който организира известната Магнаурска школа, където получават образованието си царските деца и синовете на византийската аристокрация. За времето школата е най-висшето учебно заведение във Византия, в което се изучават разнообразни дисциплини в две степени: тривиум и квадривиум. Любознателният младеж постъпва в нея около 841 г . Като преподаватели в нея са привлечени прочути учени мъже - Лъв Граматик и големият ерудит, познавач на античната литература и философия Фотий. При тях той са кратко време усвоява т.нар. septem artes liberals (седемте свободни изкуства), които включват почти цялото тогавашно познание.

Там Константин се запознава подробно с различни философски течения, изучава граматика, риторика, астрономия, богословие и др. Неговите големите знания и начетеност в областта на светските науки дават основание на неговите съвременници да го отличат с високото звание "Философ", с което са почетени малцина учени във Византия. Философските и филологически дарби му спечелват слава и всеобщо уважение в самата столица на империята. Славата не съблазнява младия Константин Философ. Той отказва да сключи брак с девойка от знатен произход и приема да стане библиотекар на патриарха. Пространното житие особено набляга върху склонността на Константин да изучава чужди езици. Това също може да се тълкува като ценен знак за личния му мироглед. Антиномията ромеи-варвари, която е важен елемент от византийското културно самосъзнание, силно ограничава изучаването на варварски езици от имперския интелектуален елит. Доминира убеждението, че всичко ценно е написано на класическите езици. Младият интелектуалец вижда в този стереотип преграда за личното си усъвършенстване като споделя демократичното гледище за културната пълноценност на т.нар."варвари".

По-късно по не съвсем ясни причини напуска, приема най-ниското църковно звание "расофор" и постъпва в манастира Клейдион. Малко по-късно, вероятно по поръчителство на патриарх Фотий, той постъпва като преподавател в Магнаурска школа. През този период от живота му най-силно впечатление прави невъзможността да се установи на едно място и постоянно търсене на нови поприща. В това ясно проличава и една от основните му личностни характеристики: съчетаване на религиозното и интелектуално усамотение със стремеж към обществена изява. Съвместяването на тези два противоположни житейски пътища е заложено в убеждението му, че човешкото знание се нуждае от практическо приложение в името на човешкото добруване. Богатството от исторически последици на цялата му по-нататъшна дейност доказва правотата на тази житейска и научна позиция.

Проличава дарбата му да води полемични спорове по религиозни въпроси. Отличава се с високата си ерудиция и с остроумието си на събора през 843г. при споровете с иконоборческия патриарх Йоан Граматик, който е противник на почитането на иконите. В диспута между тях младият философ блясва със своето остроумие, красноречие и точни знания и оборва аргументирано своя противник. Това става причина византийската дипломация да му възложи важната мисия при сарацините (арабите) в Багдат при халифа Мутавакил през 851 г. (или 855 г., според хронологичните корекции на Йордан Иванов ), когато е само на 24 години. Тая мисия е имала за цел да защити християнството от нападките на мохамеданите.

В спорове с мохамеданските духовници Константин усъвършенства ораторската и полемичната си дарба. Той получава възможност да се запознае и с източните графични системи - арабската и еврейската, което задълбочава познанията му. Може да се предположи, че вижда и арабския превод на Библията, което е възможно да го мотивира в решението за съставяне славянска азбука и за славянски превод на Свещеното писание. След сарацинската мисия Константин заминава при по-големия си брат Методий в манастира "Полихрон" в Малоазийски Олимп. Вероятно по това време и двамата започват да работят върху създаването на славянската азбука.

От 860 до 867 година изпълнява различни дипломатически и религиозни мисии - при хазарите, в Моравия, в Рим и Венеция. За целите на трета си мисия - тази в Моравия, където отива да помогне на княз Ростислав за утвърждаване на християнството, Константин създава славянската азбука. По време на тези мисии заедно с по-големия си брат създават книжовни духовни средища, чрез които се утвърждава християнството като религия и славянското богослужение.

През месец декември на 867 година Константин, брат му Методий и техните ученици пристигат в Рим, където са приети тържествено от папа Адриан II, който тържествено освещава славянските книги.

В същата година е една от най-значимите му публични изяви - диспутът във Венеция с привържениците на "триезичеството", според които словото Божие може да се проповядва само на еврейски, гръцки и латински. На обвиненията в ерес св. Константин-Кирил Философ отговаря с прочутата си защита на славянски език, че Бог праща дъжд, слънце, въздух на всички народи еднакво и не е вярно признание само на три езика, защото това повелява всички други народи да бъдат глухи и слепи.(Богородов 1963: 33)

Изтощен от напрегната работа и продължителните пътувания Константин-Кирил Философ умира на 14 февруари 869 г. в Рим. Скъсвайки със света той приема т. нар. схизма - висш монашески чин, а с него и името Кирил.

След смъртта на Кирил през 869 година Методий се установява в Панония (днешна Хърватия) като папски пратеник. Той води богослужението на славянки език, с което си навлича недоволството на немското духовенство. През 870 година е обвинен, че проповядва незаконно в техния религиозен район, изправен е пред църковен съд и прекарва три години в заточение. Със специална була на папа Йоан VIII той е освободен от затвора през 873 година и заминава за Панония, а по-късно и за Моравия, където отново е ръкоположен за епископ.

През 880 година противоречивото отношение на Рим към дейността на св. Методий отново се проявява и той е изправен пред папския съд в Рим. Забранено му е да извършва църковна служба на славянски език и е принуден да отстъпи от верността си към Константинополската църква. Той защитава правото на използване на славянския език в богослужението и се завръща във Великоморавия, където полага изключителни усилия за умножаване на славянската книжнина и превежда от гръцки на славянски език почти всички библейски книги, сборник с църковни закони и др.

Св. Методий умира на 6 април 885 г. и е погребан във Велехрад, столицата на Великоморавия. Въпреки че е подложен на непрекъснати преследвания от немското духовенство, той оставя завидно наследство от преводни и оригинални трудове и подготвя около 200 ученици - свещеници, проповядващи християнската вяра на славянски език.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Делото на Кирил и Методий – велико и безсмъртно 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.