Далчев-дяволско


Категория на документа: Литература


 Дяволкско- Далчев

Демонът на отчуждението

Поезията на Атанас Далчев е философска,екзестинциална и интимна.За него са присъщи отрицанието на символизма,урбанистичният сюжет,както и елементите на екзерстиционизъм.В неговия художествен свят предметите са знаци на самия живовот,белези на човешкото преминаване през земния свят.

В стихотворението "Дяволско" самотата е пълна потопеност в себе си,абсолютно притежание на себе си ,остра форма на самосъзнание.

Заглавието отпраща към диаболизма- течение в изкуството,налагащо идеята за властващото непобедимо зло. Така в стихотворениет "Дяволско" лирическият АЗ се оказва отчаяно затворен в себе си,сам срещу светачужд на света, в своя собствен човешки ад.Дяволско е пространството на дома,дяволска е невъзможността за общуване с другите,усещането за тленност и обреченост . Депресията на съзнанието ,вгледано в абсурда на собственото съществуване и в абсурда на съществуването на човека изобщо,е изразена в погледа,втренчен в часовника-механичен уред за умъртвяване на живото,мъчителен символ на безвъзвратно изтичащо време:

Стрелките на отсрещния часовник

описват върху своя цифербелат

дванайсетте кръга на моя ад

и жънът мойте часове отровни.

Първа строфа гради внушение,че адът на човека е неговото време,безполезно отминаващо,подвластно на умирането.Съществуването е разделено на "отровни часове"- часовникът е диаболичен предмет,механичното движение на стрелките му отброява изтичането на невъзвратимото.

Втора строфа представя самотника в херметичното пространство на стаята-изолатор от света,в двойственото състояние на безсилие и ад.Опредметена
агониятаму в един фрагмент от тялото - " коси от лепкав пот". Той умира "под покрива" - граница,и пред прозореца- предел.

Опозицията в текста може да се определи като парадоксална.Човекът е високо над света,който презира.Ако горе съществуването под празното небе е аналогично на агония,то долу е всекидневната монотонност,механичното движение на "автомобили" и "трамваи", които "фучат" като ветрове. Ако човекът в стаята над града е сам ,то доло дупката,бездната на грешния град на отчуждението.
Чтвърта строфа повествува за начините за лекуване на травмата от болката и самотата от скръбта. В порив към самопосочването,че съществува,че е,лирическият АЗ е заставал на прозореца,на границата между стаята и света - своя ад и другия ад -свят.

В пета строфа саркастично този свят е назован весел.Епитетът подчертава неговата сгрешеност в отчуждението,безлюбовието,в пияната му веселост.Самоиронично е прозрението,че смъртта вече е дошла,а светът продължава да е :

О,аз разбирам:този весел свят

Със мене и със мойта смърт не свършва...

Във финалната строфа е изповядана категоричната отчужденост,отхвърлянето на състраданието.Смъртта е единственото притежание на Далчевия човек в "Дяволско".Тя е тъждествена с всичко, с Аз и със света ,с времето и пространството.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Далчев-дяволско 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.