Цялостен анализ върху - ”Преди да се родя и след това" - Ивайло Петров..


Категория на документа: Литература


Цялостен анализ на произведението, може с малки добавки и промени да помогне при всяка тема:

1. Уводни думи за автора и неговата творба

Ивайло Петров е сред изявените български съвременници писатели. Творчеството му е интересно и жанроово разнообразно. То обогатява нашата литература с нови теми и нетрадиционен поглед върху познати проблеми. Ивайло Петров създава различни по жанр творби , но особен интерес представляват произведенията наситени с хумор и автобиографизъм ("Преди да се родя и след това , "Объркани Записки")
1.1 Темата за промените в българското село и психологията на българина.
Една от лщбимите теми в разказите и повестите на Ивайло Петров е свързана с живота и народопсихологията на българина . В това отношение учители на писателя майстори разказвачи като Йордан Йовков и Елин Пелин.
1.2 Отношението между миналото и съвременността в повестта "Преди да се родя и след това "
Популярната повест "Преди да се родя и след това" представя по необичаен начин събития от миналото и настоящето на героя. Показан е в детайли животът на няколко поколения добруджанци.

2. Теза
Повествованието в "Преди да се родя и след това " разкрива преобърнатия , отразен образ на света в съзнанието на героя. "Преобърнатия'' са времената , хората разместват своето място в хронологията на поколенията , преобърнат е родовия космос . Тревожно е зададен въпросът за оцеляването на националното ни съзнание , след като представите за родови ценности и нравственост са различни във времето . Иронията и пародията се превръщат в основно средство за изразяване на събитията и характеристиката на персонажите , които изглеждат смешни в ироничен хаос на времето и безкрайно тъжни в своята осъзната безпомощност.

3. Аргументация

3.1 Ролята на двуделното заглавие. Противопоставят се представите за преди и след.
Смисълът на това противопоставяне е да се възприеме раждането на новия човек като събитие в живота на рода, както и да се съпоставят битът и моралът нна два свята. С раждането на детето животът на рода се разделя на две : маловажен (преди) и важен (след)

3.2 Запознанството на читателя с рода и героя
От първата до тринадесетата част на повестта разказвачът ни запонава с двата рода. Бабите и дядовците се суетят около годежа и сватбата на децата си
- традиционното битоописание при представянето на външността ,езика и начина на живот на село.
- Схващането за добродетелност на момчето и на момичето (Чувството за свян помага или пречи на общуването?)
- Съревнование между двата рода по имотност и по хубост, Създава се усещането за пазарлък при избора на булката.
4. Колоритните образи на сватовниците - Патладжана и Каракачанката . И двамата са неповторимо сладкодумни , а Каракачанката има запомнящ се вид.
- Авторовия полед върху лъжата като неизменна част от живота на човека . Двата рода се надлъгват за имотното си състояние, за да "градят авторитета си". Авторът използва пародията ,за да изрази отношението си към тези "традиции' в сватосването.
- Остроумието и чувството за хумор на разказвача (разузнаването и представлението на Каракачанката) . Образите , които представя, са изградени с умиление и любов , с носталгия по отминалото време.Това са хора , надарени с природен интелект и талант да общуват (пословиците и поговорките,с които патладжана уговаря сватовете).
- Размислите за човешкото достойнство и чест (преговорите между двата рода в пета част).Фаталното разваляне на преговорите: " ..Ако трябва да сравняваме ползата за човечеството от един годеж и една поема,да речем, ще видим ,че едното е къде къде по-полезно. Човечеството може да живее векове без една поема , но без годеж и брак ще се обрече на самоунищожение ..." Ето защо проваления годеж е най - голям срам, както за рода на момчето , така и за сватовника. Това е събитие,за което ще говори цялото село.
- Злополучната кражба на момата . Възможност на рода да излезе "с чест" от създалата се ситуация , като открадне момичето. Иронията в представянето на любовното чувство придава ново измерение на традиционните ценности (сцената с разменените булки; моментът , в който момичето безропотно приема новия си дом, доволно от това , че ще живее заможно).
- Ироничното представяне на сватбения ритуал (образът на селския поп;брачната нощ;авторовият коментар а важносттс нс петела и кокошката). Със своя свеж , остроумен и ироничен поглед върху събитието разказвачът отрича една остаряла традиция в ритуала. В същото време чрез дистанцирания поглед на все още "нероден" човек героят не дава присъди ,а се опитва да вникне във философията на живота , в борбата за надмощие между половете.

5. Раждането на новия човек (тринадесета част)
- Подготовката на мъжа и жената за събитието.Разпределянето на ролите . Младият мъж не е готов да поеме новата роля на баща. Общността не му помага да осъзнае бащинството ,защото тя го държи настрана от събитието. То е пазено в тайна. Иронията в ситуацията е ,че мъжът преживява по - емоционално раждането на теленцето , отколкото на детето си . С много хумор героят разказва за "съревнонанието" между него и телето. В този контекст обеснява своя "опак характер" .
- Фолклорната емблематичност на текста (обесняненията на баба трена за раждането на детето "...ще дойда от някакав горен свят и трябва да кацна на меко,за да не си строша коленете..."; дъждът е знак , че ше му върви леко , а пък появата му с краката напред е повод на бабата да каже: "С краката ще си изкарва хляба!"). Знаците и наричанията съпътстват всички важни събития в живота на българина, и раждането ,и женитбата , и смъртта. Погледът на писателя върху тях е философски , той ги приема като неизбежна част от живота ни, която ни определя като българи . Авторът представя мотива за живота кръговрат , в който събитията се редуват , подобно на сезоните в природата.
- Родът през погледа на новороденото. От раждането на героя нататък текстът губи точната ориентация във форума . Миналоот и настоящето сменят местата си . Необичаен е сериозният коментар на живота;направен от едно бебе с некоколчасов житейски опит . Героят изгражда хумористичен автопортрет и пародира хората около себе си. Не щади и най-близките.Сякаш между другото се коментира темата за личната и колективната отговорност, за пороците на съвременното общество за неговата бездуховност и скука.
- Превръщане на човека в личност . Ивайло Петров ясно внушава идеята ,че раждането на човека не значи раждане на личността. Човекът става личност , едва когато изгради свой морал на базата на положителния опит на рода , на самостоятелното мислене и желанието да се самоусъвършенства . Човешкото любопитство към живота е полезно за превръщането на индивида в личност.
- Определение за живот: " А какво най-после ще стане с мене ,ще се зъбя ли на живота ,ще му чистя циганското лице или ще подвия опашка и ще стоя мирно пред него?... Едва когато успея да разкажа всички тези истории,ще мога, струва ми се , да заявя съвсем определено,че животът ,това е едно безкрайно човешко любопитство."

4.Заключение

Събитията представени в автобиографичната повест на Ивайло Петров "Преди да се родя и след това " с чистисърдечен хумор , с открита ирония , представят традиционния бит на българина. Авторът утвърдава идеята,че самопознанието и себезразяването необходимост за всеки човек .Ценното , моралното,красивото в отношенията между хората писателя извежда като непреходни във времето .

Сватосването - игра и реалност - може да се използа и за Света в повестта и за Иронията

Повестта "преди да се родя" предлага необичаен поглед към традициите, миналото,към скъпото,към семейството и рода.Читателя вижда като през криво огледало патриарьалният бит неговата изостаналост,безпросветност и ограниченост.Живота в повестта е представен откъм непразничната страна на сивият делник.Благодарение на лекия и непринуден ьумор и искренността на разказваното авторът внушава без болка и озлобление истини за единн свят,осъден да остане в миналото.
Самоиронията е средство да надмогнеш оново,което не приемаш в света около себе си,да се дистанцираш и да съхраниш духовните си търсения.
Бавно,стъпка по стъпка, Ивайло Петров рисува картината на селския бит,в които трайно са се настанили мизерията и мръсотията,песметливостта и лукавството,невежеството и хитростта.
Най-важното събитие,което доведе до появата на разказвача на бял сят-сватосването и женидбата на родителите му, е представено максимално хъмористично,като иронията му засяга,както външния вид,шапка и духовния свят нагероите. Преговорите,сватосването и годежът са сврзани с"икономически проблеми","тактическа грешка","външни министри","етикеция".
Всички тези изрази звучат сякаш не на място,те осмиват и принизяват случващото се.
Единствената цел на женитбата е"да се сдобията с още две работни ръце".Младоженеца е на твърде незряла възраст,за да е глава на семействота"той можеше да разлайва селските кучета,да си връзва самостоятелно потурите и да си бърше носа с ръкава на антирията".
Момъкът е длъжен да изпълнява всичко,което му наредят.Никой не се интересуваше от неговите желания.Каква красота и романтика моге да има в тпзи начин на живот,когато липсва самостоятелността на избора,а личната воля няма никаква стойност.Органичност и изостаналост определят духовния мир на момъка,кръгозорът е максимално стестнен,но по това той на се отличава от околните.Светът за него се ограничава в пределите на селото,дома и тежката работа.Бедността е съпътствана от простотия,невежество и премитивност на бита и мисълта.Със силна ирония авторът описва годежът и женитбата.
Нероденият още разказвач гледа на баща си от дистанцията на времето,на духовно разграничилия се човек.В отношението към бащата са чужди понятия като уважение и почитания.Разказвача не си затваря очите пред неговата простота,нечистоплътност,необразованост,духовна органичност."Той знаеше само стотина думи от родната си реч","...не намери кураж да се потопи в коритото...за да не се удави..."



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Цялостен анализ върху - ”Преди да се родя и след това" - Ивайло Петров.. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.