Човекът надмогващ своята преходност, според трагедията "Хамлет" на Уилям Шекспир


Категория на документа: Литература


Драматургът Уилям Шекспир постига върха в своето творчество със създаването на трагедията "Хамлет". В нея са засегнати всеобхватни проблеми като мотива за избора, мотива за търсещия дух, за непримиримостта на човека.

Абсолютно всичко в този свят е преходно. Единствено човекът има способността да се бори със нея. Човекът не е безсмъртен, но може да остави безсмъртни дела в наследство, може да бъде запомнен завинаги и така да докаже, че е успял да надмогне своята преходн

Животът на Хамлет е преобърнат от убийството на баща му. Затова той е принуден да прекъсне следването си във Витенберг и да се завърне в родната Дания, където освен на погребението на баща си, той трябва да присъства на сватбата на майка си и чичо си. Този брак напълно противоречи на ренесансовите ценности. Хамлет осъзнава, че Елсинор е затвор за човешкия дух. Строгият морал на Средновековието е оставил тежкия си отпечатък върху обитателите на Елсинор. В лицата на най-близките си хора вместо разбиране и подкрепа Хамлет намира егоизъм и безсилие.

Хамлет е ядосан от постъпката на неговата любима Офелия .Баща и Полоний не позволява любовта между нея и Хамлет и това и е достатъчно. Тя го приема за даденост и дори не може да си представи, че е възможно да противоречи. Нейната трагична обреченост е предопределена именно от слабостта на характера и. Той никога не престава да я обича, но безволевият и дух го отблъсква.

Предаден от най-близките си хора, дори и от своите приятелиот детството си Розенкранц и Гилденстерн , принцът изпада в пълно отчаяние. Той дава израз на своите чувства в монолозите си. Най-силен от тях е монологът от III д.,1сц. - "Да бъдеш, или не...". Изпълнен с размисли за живота и смъртта, за човека и безсилието му срещу цялото "море от мъки", Хамлет дори допуска мисълта за самоубийство. Но това е твърде лесен изход за един човек, желаещ да извърши велики дела. Самоубийството за него е едновременно недостоен и страшен изход .
Хамлет научава ,че баща му е убит от Клавдий. Заклет да отмъсти за смъртта му той няма право на друг избор. Дълго време той се колебае да пристъпи към действие, но това не е продиктувано от безсилие. Той е воден от гласа на своята съвест. Принцът не е отмъстител, който на смъртта отговаря със смърт. Той е изпълнен с висши стремежи и убийството е нещо твърде низко според представите му. Той иска първо да се убеди, че обвинението към Клавдий е вярно.

Въпреки, че не е човек на действието датският престолонаследник започва да действа доста активно. За да има по-голяма свобода на думите и действията, той слага маската на лудостта, с която привлича вниманието към себе си. Един път заел се с тежката и непосилна за него задача ,решен да възстанови, макар и частично справедливостта, изправяйки се срещу злото, Хамлет не се отказва от делото си, въпреки че вижда, че е обречен и е тръгнал към гибел. Той успява да скрои редица планове - да убие Полоний , да изпрати на гибел приятелите си , да се изправи на дуел срещу Лаерт, да убие краля, завършвайки отмъщението си и накрая сам да умре. Твърдо решен да подреди света според своите разбирания, желаещ да остави следа след себе си, завещал размисли в наследство, които могат да ни послужат и днес, Хамлет в действителност успява да надмогне всичко останало.

Бъдещето на хората , вярата в човешкото у нас , неизчерпаемият оптимизъм за промяна към добро, затвърждава ценностите и принципите, на които се крепи Хамлет , но и води до неговата смърт. Той жертва живота си в името на своите идеали и това показва надмогването на неговата преходност.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Човекът надмогващ своята преходност, според трагедията "Хамлет" на Уилям Шекспир 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.