Човекът и звярът


Категория на документа: Литература


Човекът и звярът

(Литературноинтерпретативно съчинение за борбата между доброто и злото в разказа на Николай Хайтов "Дервишово семе"

Доброто и злото са морално-етически категории,чрез които се оценява поведението на индивида.Представите за доброто и злото са онези невидими устои,върху които се изгражда ценностната система на човешката общност.Очевидно те носят белезите на унаследеното познание и в този смисъл имат универсален характер за човечеството.Но формирането на истинните и вечните,неизменимите човешки добродетели е сложен,продължителен и понякога твърде драматичен процес.Представите за доброто и злото се създават в резултат на действието на различни,понякога силно противоречиви причини - социални,икономически,етнически,религиозни,политически,естетически,та дори и географски.

Нравствените категории не са само абстрактни понятия.В разказа на Хайтов "Дервишово семе" всевечната борба между доброто и злото е пресъздадена чрез отношението на Силвина (жертвата) към Руфат (насилника и звяра) и Рамадан (човека).Моралната оценка на жената има силата на нравствена присъда,защото в изречените от героинята думи "Ако той беше звяр,не ставай и ти!" се съдържа човешката болка от преживяното насилие над личността и запазената почтенност,почитта към доброто.

Злото е олицетворено в образа на Руфат,когото и Силвина,и Рамадан наричат "звяр".В тази дума - присъда,е събрана болката,мъката от претърпените унижения и оскръбления.Тя е и нравствена оценка за примитива,който не може да се счита за част от човешката общност,защото в отношението си към другите хора е проявил жестокост,егоизъм,себичност и насилие.

Злото се ражда от завистта и алчността.Една от проявите на злото е завистта към чуждото щастие.Харесал Силвина още първия ден,Руфат си прави "дупка на дувара",за да гледа момичето в съседния двор.Злото се проявява в неговата себичност,в желанието му да притежава на всяка цена желаното,без да се съообразява с нормите,които родовата общност налага.Алчността му среща алчността на Силвинините братя.Разбрал слабостта на Раджеп и Юмер - "лакоми хора" и простотията им - "чобани",Руфат бързо се спазарява с тях.Купува нещо,което не може да бъде купено - човешкото щастие.Определената цена "два пърча" е унизителна за човешко същество,за жената,която е призвана от природата да даде живот.

Едно от най-откровените проявления на злото е физическото и сексуалното насилие.Руфат отнема Силвина от Рамадан и я подлага на невероятен тормоз.Белезите на физическото насилие са толкова очевидни,че жертвата повече от месец се крие,защото "оня гад я беше дъвчил,бузите и беше сдъвчил като тесто,та не смееше да се покаже".Силвина има моралното право да нарече след повече от четиридесет години Руфат "звяр" не само заради преживяното насилие в моминството и,а и защото през целия си живот тя е лишена от изконното човешко право на свобода на личността. "Оня звяр я държеше все под ключ." - обобщава Рамадан с горчивина.Драматизмът на проявената от Руфат
жестокост и насилие се усеща най-силно в контрастното противопоставяне на ежедневните човешки дейности,привидно създаващи нереална представа за ред и хармония - чрез еднотипни синтактични конструкции се маркира стаената човешка болка - "как сядат на софрата... Как я вдигат... Как си постелват за лягане,как си лягат... Как си разпасва пояса Руфат... и ... очите и не можеше да видя,но главата и висеше все като прекършена...".Многоточията в изповедта на Рамадан са знаци не само за премълчания и стаен гняв,но и за искренното и дълбоко човешко вълнение при спомена за мъките и униженията на любимия човек.Фразеологичното словосъчетание "разпасва пояса" е употребено за означаване на обичайно действие,но носи дълбок смислов подтекст - "звярът" проявява насилие,не зачита личността на другия,своеволничи грубо.Физическото и сексуалното насилие грубо потъпква и психиката на жертвата - тя е "като прекършена" и в моралния смисъл на думата.

Корените на злото са не в човешката природа,а в начина на живот,който води "звярът".Той е "хайлазин",с тази дума - изречение Рамадан посочва конкретните и индивидуални черти на Руфат,които го отличава от човеците - мързелът,пиянството,жестокостта."Не ходеше нито за дърва,нито на нива и помагаше в касаплъка на баща си.Пиеше ракия,зъбеше се и продаваше салтанати." За да бъде още по-убедителна психологическата характеристика на "звяра" се подчертава и неговият занаят,превърнал се от част от битието му в неразривна част от съзнанието му - касаплък,предполагащ ежедневното отнемане на живот.

Сторената злина се наказва.Насилникът е недоверчив и подозрителен,животът му се превръща в ад заради страха от отмъщение.Въпреки насилието "звярът" разбира,че няма морална власт над жертвата си и непрекъснато следи всяка нейна стъпка ("Руфат я следеше през прозорчето...").Фереджето,което жената носи по повелите на Корана,за да не бъде видяна от чужди мъжки очи,прикрива лицето на Силвина,но не носи на Руфат успокоение.И на насилника не му е лесно "всяка вечер с лед да заспива и да се събужда със слана",защото угризенията от стореното зло са наказанието за "звяра".Руфат е "ракиджия и бекрия",който е възмезден за злините си: "Не щеш ли,мина неговото царско време - взеха му касапницата и тово то още смачка.".Искренната изповед на Рамадан звучи мъдро,като народна приказка - "не щеш ли",сякаш възмездието за стореното зло е старо като света и самоподразбиращо се,силно и всевечно,архаично и неотменно.Чивиите,сякаш забити дълбоко в сърцето на Руфат грехове,не могат да бъдат опростени,а най-малко "избити" с ракия.Фразеологичното словосъчетание "избивам чивия" означава опит за отърсване от злото,от тежките помисли.За стореното зло "звярът" е наказан и физически от провидението - "Резна го тая ракия в гръбнака и го тръшна на леглото."Натрупаните грехове отнемат топлината на изконно човешкото присъствие и обичат сторилия ги на студ.Метафоричната употреба на думи със значение студен - "лед","слана",сред които ляга и става Руфат,е заменена с пряко употребената и назованата хладина - "на Руфатя все му е студено","оня кърджалия е затракал вече зъби и чака".Преходът от метафоричното значение към конкретиката на думите е потвърждение за неотменимостта на наказанието.Възмездието е градирано по един великолепен художествен начин - "звярът" е отхвърлен от човешката общност (представена от най-близките - съпругата,съседа,дъщерята,която живее в друго село и е напуснала рода) заради проявеното насилие (лед и слана); страхът и подозрението го сапътстват през целия му живот и създават ада на земята;отнемането на правото да се труди като знак за неприемането сред хората.Най-голямото наказание за греховете на Руфат обаче е доброто,което Силвина и Рамадан сътворяват,за да облекчат мъките му.

Разбиранеята за Доброто и Злото са в основата на човешката ценностна система.Доброто не може да бъде разбрано и дефинерано самостоятелно,то се съизмерва със злото.Светът на хаоса,отъждествяван със злото,или стерилизираният порядък,създаден от доброто,е невъзможен,те съществуват заедно в пространството и времето.Доброто е в постоянен,ежедневен конфликт,в противоречие със злото за отстояване на човешкия морал.Взаимната обусловеност между двете морално-етнически категории е въведена в разказа чрез употребата и повтарянето на две ключови думи,чрез които се създава своеобразна рамка на художественото повествование - "възел" и "кръстопътче". "Ако той беше звяр,не ставай и ти!" - изрича Силвина,жертвата на злото и пазителката на доброто,когато усеща,че доброто е поставено на изпитание и на злото може да бъде отвърнато със зло.В думите и се съдържа морална оценка за Руфат и призив към Рамадан да съхрани човешкото у себе си.

Отстояването на доброто е постоянна борба.Тя кара Рамадан да се раздвоява в желанието си да отмъсти или да съхрани човешкия си облик,за да не заприлича на своя антипод.Кръстопътят,на който стои разказвачът в "Дервишово семе",е всъщност онзи крастопът,който може да отведе човека в едната или другата посока - доброто или злото.Ориентир в този кръстопът не могат да бъдат чуждите съвети и мнения,затова героят като че ли не настоява да получи и научи мнението на събеседника си (изповедника),а бърза час по-скоро да отнесе дървата на своя душманин и наказвайки стореното зло,да запази истинската си човешка същност.Борбата между доброто и злото в сърцето на Рамадан продължава цял живот - и когато го лишават от човешкото щастие и любимата,а той искренно и дълбоко страда;и когато гледа Силвина в ръцете на Руфат и жадува кръвно отмъщение;и когато се грижи за болния и безпомощен Руфат и иска да му отвори "адовите порти".

Любовта е преграда пред злото,тя дава сили на Рамадан да победи "катраните",които врят в душата му.Героят е готов да извърши престъпление,за което знае,че ще бъде наказан от съда на хората и общността,но това не го плаши.За него по-страшна е възможността да живее,без да може да вижда любимия човек,та макар и скришно,от някоя дупчица на оградата,разделяща го от мечтата на живота му.Искренното и неподправено чувство към Силвина го кара да бъде добър,изгражда индивидуализираната морална ценностна система,която противоречи на родовите норми,изискващи кръвно отмъщение за поруганата чест на принципа "око за око,зъб за зъб".Доброто е дълбоко присъщо на човешката природа.Усетът за доброто е представен с чистата и непорочна детска душа,която познава любовта чрез внимателно вглеждане в другия - Рамадан описва с такова благоговение образа на любимата си,че това несъмнено подсказва искриците добрина,които разцъфтяват в сърцето му.

Доброто може само временно да загуби в битката със злото.То е изконно присъщо на човешката природа.Доброто се проявява в мислите и поведението на героя - Рамадан не търси разплата от Силвинините братя,старае се да не огорчи баба си и дядо си,не иска любовта му към Силвина да нарани на жената,майка на неговите деца,и въпреки това достатъчно категорично отстоява личното си право и избор.На финала на разказа дори като че ли се долавят нотки на съжаление и милост дори към Руфат,който му е причинил най-големи страдания.Злото е като сламата в чучелото,подпира го,за да не падне,но всъщност доброто е истинската човешка същност,загуби ли го човек - престава да съществува. "Треска ме затресе и се разболях." - признава героя,защото разбира,че физическото оцеляване е невъзможно без нравственост,основата на доброто и мъдрото възприемане на света.Доброто е в неприемането на злото,в категоричното му отхвърляне и в моралната оценка.Доброто е всеопрощението и благородството на жертвата,повикът да се отвръща с добро,дори на стореното зло.

"Гледайте какъв комшия,какъв човек!" - възкликват хората в махалата,следейки внимателно действията и на Рамадан,и на
Силвина,когато те се грижат за болния Руфат.Оценката на малката човешка общност е точна,вярна и реална - защото общността има житейски опит и добре познава историята на Дервишовият род и всички пирипети на житейската съдба на героите.
Мнението на другите е онзи необходим морален коректив,който може да посочи вярната посока на пътя между доброто и злото.Самият Рамадан предполага,че хората не знаят какво става в душата му,но това едва ли е истина.Може би уважението,което неговите действия предизвикват,е точно защото се досещат за скритата борба между доброто и злото в сърцето на героя.
Героят на Хайтов от разказа "Дервишово семе" е честен и пред себе си,и пред своя събеседник.Неговата скромност и земност не принизяват моралната сила на характера му,защото той е истински мъж,а борба между доброто и злото е непрекъсната и изисква постоянни жертви.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Човекът и звярът 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.