Човекът и познанието


Категория на документа: Литература


Човекът и познанието

Александър Геров създава творчество, уникално за българ¬ската култура, която (с малки изключения) се отличава с традиционно духовно здраве — едно опре¬де¬ление на Боян Пенев за нея, в което е вложен известен упрек25. Ако можеше да познава поезията на Геров24, сигурно щеше да я опре¬де¬ли като изключение.
Тази изключителност на личността на Александър Геров — вродена психологическа свръхчувствителност — през различните периоди от живота му има различни етапи на проявление. От стабилизирано нормално чо¬веш¬ко поведение до болезнена рефлексия на раздвоения Аз, чието преодоляване се постига в психиатрични клиники.
Ето защо само с оглед на психологическата устроеност на твореца може да се пише за дълбочината на болката, за драматичната натовареност на съзнанието у Геров, осо¬бе¬-ност, върху която българската литературна история свен¬¬ливо мълчи. А Геров е най-недвусмисленият пример за необходимостта от релативност при изследване на иден¬¬-тичността на българина, при преосмисляне на явле¬ния¬та в литературната история. Творческата фигура на Александър Геров, подобно на Иван Радоев, е костелив орех за литературознанието ни, повод за двусмислено тъл¬ку¬вание на литературните закономерности. Това, че в стихотворението „Безизходност“ Геров твърди:

Защо тъй рано трябваше да разбера
че да живееш е безкрайно унизително?
а на друго място:

Ах, очите ми — тези запалени бликащи кладенци!
Дълги нощи наред аз ще плача със кървави сълзи.
Ще скимтя като куче, с камшик през очите ударено.26
..........
...Нека се стопяват
контурите на моя свят
и тихо нека полюлява
сърцето своя мъртъв цвят.
(„Съзерцание“),

не е единственият сигнал за необходимостта от ново гле¬ди¬ще към новата и съвременна българска поезия, от¬лича¬ваща се с индивидуални, специфични ха¬рак¬те¬ри-сти¬ки от цялата европейска култура.
„Изнемогвам под тежкото бреме на своите мисли — / Изнемогвам под тежкото бреме на страшни неща“ — написа Александър Геров и това „бреме на страшните неща” все повече започва да се превръща в наш вътрешен ангажимент.

Рефлексии на драмата

Димчо Дебелянов, любимият поет на Геров, би нарекъл реакцията му „гняв безумно свещен“27. Тази специфика на характера, освен от вродени предпоставки, е следствие и от сложно стекли се обстоятелства в личния живот на Геров. Когато поетът пише „изнемогвам“, това означава достигане до психологическия предел. Александър Геров е склонен към максимализъм от нравствено естество — злат¬ната среда му е напълно чужда. И това е решаващо и за поетическите му визии. В този порядък можем да си обясним и участието на Геров в пролевичарските активи през 30-те и 40-те години на миналия век, едно по¬ли¬ти¬че¬ски динамично време. Собственото му оставане „встрани“ за него изглежда недопустимо. Участието му покрива макси¬мал¬ната степен на себеотговорност и отдаденост. Защото е с такава генетична предопределеност. А това изразходва макси¬мално вътрешната енергия и пси¬хи¬ческия ста¬би¬ли¬тет, с които по принцип разполага всеки човек. Няма да от¬¬крия нищо ново, като кажа, че всяка Власт, без из¬ключе¬ние, посяга към най-емоционалната част от ин¬те¬ли¬генция¬та. И когато това се осъзнае от лич¬но¬стта, де¬пресиите са неизбежни. Мисълта, че си упо¬требен от нис¬-кочело величие за постигане на нечие гос¬подство над об¬ществото като цяло – това вече е нещастие. Ако търсим при¬чина за „лудостта“ на Геров — тя е в го¬лямото разоча¬ро-вание на поета от политическата система у нас в средата на XX век, но още по-значима е високата степен на отго¬вор¬ност на личността към собственото по¬ведение и по¬зи¬ции.
Александър Геров е в състояние да бъде критичен до без¬пощадност към себе си — по начин, недопустим в та¬ка¬ва степен към някой друг:

Срещу кого десница ще извърнеш?
Ще я извърнеш върху себе си.
Защото няма никой друг подготвен
да понесе такъв страхотен удар.
(„Удар“)

Тази сублимация на енергия, съзнателно направлявана в конкретна посока, можем да открием като същностна компонента на силните характери, изследвана за¬дъл¬боче¬но от създателя на най-старата българска книжнина по човекознание, предназначена за висшите учебни заведе¬ния — учебник по психология на проф. Сп. Казанджиев, книга от времето на дебюта28 на Геров, която и днес не е загубила своята актуалност.
Но Геров, за разлика от другите си съвременници, е с по-крехко физическо здраве. Затова, разглеждайки днес „саможертвата“ на Геров в името на това, в което е вярвал, и последвалата силна депресивност, осъзнаваме, че те са в значителна степен задължаващи за всеки изследовател, дръзнал да анализира творчеството му.

Видях човека като една възможност
и се ужасих.
За една нощ косите ми побеляха.
За една седмица месата ми окапаха.
За един месец сърцето ми се сгърчи
и замря като спрял будилник.
Хора,
вие ще изпитате същия ужас,
ако не се опомните навреме!
(„Възможност I“)

Първото възприятие от цитираното може да се сведе до обяснението, че става дума за механизъм, задействан без¬отказно от критериите на равносметката, раждаща се във всяко зряло човешко съзнание. Дори се налага да при¬зна¬ем, че по същество няма друга толкова могъща при¬чи¬на за себенаказание, колкото е безкомпромистността на собствения разум, ала това обяснение не изчерпва всич¬ко. Особено ако този „разум“ е припознат като ин¬те¬лек¬ту¬ална възможност за общение със световния разум. А Александър Геров безспорно има тази амбиция („...да използвам мозъка като антена“ — стихотворението „Обръщение“). И никога ловко не се е прикривал зад фалшивата ми-мик¬рия на скромността или чрез парадната безпардонност на посредствените писатели. При него дозите на агре¬сив¬ност и скромност не са фалшиви. Той е убеден, че чо¬веш¬¬кият разум е „антена“ за космическия разум, че в хиля¬долетната човешка история на ци¬ви¬ли-зациите няма слу¬чайности, поради което достатъчно пре¬цизно и кате¬го¬рично прави заявка за лидерство в от¬вою¬ването на не¬по¬знати духовни територии („във всяка жива твар да се пре¬връщам и… да използвам мозъка като антена“). Про¬я¬вата на интуиция в поезията му е умело вплетена в раз¬умните доводи на аналитика, поетът не се стреми към ди¬скретност в прогнозите си:

Вие, които още спите в материята



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Човекът и познанието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.