Човек и Бог в Ботевото стихотворение "Моята молитва"


Категория на документа: Литература


Човек и Бог в стихотворението "Моята молитва" на Христо Ботев

1.Въвеждане образа на Бог в заглавието и подзаглавието на творбата

Ботевото стихотворение "Моята молитва" е печатано за първи път във в. "Независимост" през 1873 г., но се предполага, че е създадено по-рано.
Това е стихотворението, което е определяно за най-противоречивата творба на автора (Можете ли да кажете защо?) заради умелото вплитане на освободителни идеи, религията на един поробен народ, молитвата и вярата на един революционер.
Самата творба отразява конкретното историческо време като противопоставя религия и вяра. Творбата започва като една класическа молитва- О, мой боже, правий боже!, но всъщност това е една преосмислена индивидуална молитва. Това проличава и в заглавието. Уточняващото притежателно местоимение моята в заглавието ни показва оразличаване от общата маса. Моята молитна означава, че това не е общата, това не е нашата, това не е утвърдената класическа молитва, това е една съвършенно нова различна молитва. Подзаглавието Благословен бог наш е цитат от истинска християнска молитва. Тук неслучайно е избрано бог наш, авторът сякаш иска отнова да подчертае различност, един е нашият Бог, но моято молитва и моят Бог са различни.

Силният стремеж към свобода във всичките й измерения, непоносимостта към потисниците, непримиримостта с робското поведение и саможертвата формират Ботевата представа за божествено. "Благословен бог наш...." - това е подзаглавието на "Моята молитва". Това е и възгласът, с който обикновено започва богослужението в православната християнска църква. (Какво внушава многоточието в края на цитата?)Многоточието, с което завършва това мото, отвежда не толкова към незавършеността на цитата, колкото към внушението за недоизреченост, която предстои да бъде изречена. С подзаглавието, отвеждащо към клишетата и конструкциите на библейските текстове, поетът ни насочва към християнския морал и ценностната система, в която централното място е заето от Бога.
Дотук ние сме подготвени от заглавието и подзаглавието за един двойнствен Бог, такъв какъвто е за лирическия герой и такъв какъвто той е за всички останали. И оттам нататък тази теза ще се доразвие, защото темата на творбата е за истинките и лъжливите ценности между свободата, християнската религия въобще.

2.Бога на Аза и Бога, изтъкан от противоречия

Стихотворението представя Бога на другите, Бога на Аза и молитвата на лирическия Аз. В него двата Бога се противопоставят помежду си. (Защо лирическият аз отхвърля Бога на другите?)Лирическият Аз отхвърля Бога на другите за това, че е оставил човекът да бъде роб и за това, че на него му се кланят калугери и попове.
Бог се възприема не със своята космическа отдалеченост,а се обявява като съществуващ във вътрешния микросвят на лирическия човек-в сърцето,което поддържа живота,и в душата,която храни духа.Ботевият лирически човек не може да приеме,че този Бог,който носи в сърцето и душата, се припокрива с Бог,изтъкан от противоречия.Той е възмутен от черковните християнски институции,които,вместо да пазят чисти божият образ и божието учение, ги използват за користни цели. (Какъв е основният проблем в творбата?)И ето го проблемът на творбата-как да се вярва и какво да се прави тогава,когато е съвсем очевидно,че световният закон е лижемерен,несправедлив и жесток? Самият Бог се превръща в проблем,той е снет от небесния престол на религиозната доверчивост.Речевият жест на ограничаването-"не ти...а ти"-открива дебата за същността на Бога,за съучастието му в несправедливостите на света.

3. Структура на творбата

Обръщението при Ботев е структуроорганизиращ похват. Диалогичната структура на творбата й придава изповеден и драматичен характер. Диалогичната конструкция отразява най-пълно драматизма на живота , изпълнен с контрасти и противоречия, драматизма на сърцето, разкъсвано от любови и задължения. Противоречиво е и това раздвояване на Бога. Богът на църквата и Богът на разума са разграничени в първата строфа и за Ботевия лирически герой са несъвместими светове. (Чрез коя стилистическа фигурасе внушава това противоречие?)В следващите пет строфи анафората "не ти" категорично ни убеждава в тази позиция. Единият свят е отречен, за да бъде утвърден другият. Очертаната още в първата строфа опозиция се разгръща в останалите строфи. Пет от тях побират Ботевото отрицание, а четири строфи са отделени за утвърждаването на авторовото верую. Централното място в нравствената скала на автора е заето не от Бога, а от Човека. Богът в небето е победен от Бога в човека, защото поетът вярва в неограничените човешки възможности и издига в култ любовта и вярата си в човека.

Още първия стих ни кaзва кaква ще е формата на общуване- отново диалог. Това е диалог с Бога, със самия себе си, със всеки човек- вдъхни всеки му, о, боже.
В първата строфа авторът ни въвежда в темата на творбата и веднага уточнява, че се обръща не към Бога, който е в небесата, а към този, който е в сърцето и в душата. Първата строфа всъщност се явява като теза на автора. (Каква е целта на редуването на теза и антотеза в стихотворението?)В творбата се редуват теза и антитеза. Авторът казва нещо след, което го оборва. Отрицанието за онзи Бог се осъществява в първите 6 строфи на стихотворението- всяка от тях съдържа катеоричното не ти, така авторът рисува образа на бога, когото отхвърля. Богът, който лирическият герой охвърля е безчувствен, той е апатичен, той е Бог, който е оставил човека да бъде роб на земята, той в неволя е зарязал сиромаси.
За Ботев робството е тотална действителност, то не е равно само на политическа реалност, в която пребивават българите, подчинени на робството. Тук поетът римува робите с народите. Според лирическия аз в произведението всъщност Бог именува този всеобхватен принцип на робството, по който е уреден светът. Бог в творбата е посочен като фигура, аргумент на несправедливата власт а човекът си оставил роб да бъде на земята, не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси. Богът, почитан от другите е отговорен за страданието в света, именно защото проповядва смирение- не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи.
Богът на аза е различен от онзи, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове. (Каква е разликата между тях?) Богът на Аза е Богът на разума- ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода -да се бори кой как може с душманите на народа. За поета точно разума е този, който прави очевидна необходимостта на революцията, на борбата.
Молитвата на Аза в стихотворението не търси постигането на нещо лично, молитвата тук страстна пожелава празника на борбата, на свободата, което ознавача друго битие за народа и народите. И все пак молитвата в стихотворението не мисли само за човечеството, а и за човека.
Лирическият Аз иска смърт в предстоящаата битка- Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът!. Животът в празното от смисъл време на бездействие е истинската трагедия на човека, а загиването за избраната кауза е удовлетворявааща, оправдаваща съществуването му- Не оставай да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!....

Интересен факт: Поезията обикновено се "прави" с епитети. Оригинален и неповторим, Ботев гради своите стихове с глаголи. Те най-точно предават динамичната му натура. Богът на църквата е "описан" с глаголите "кланят", "палят", "направил", "оставил", "помазал", "зарязал", "учиш", "търпи", "моли", "храниш".

1. Стихотворението "Моята молитва" започва с обръщение: "О, мой боже, правий боже!". Какво ново трябва да сътвори този бог, който не е в небесата, а в "сърцето и душата"?
A. ? Да учи роба на търпение.
B. ? Да помазва "царе, папи, патриарси".
C. ? Да внуши на калугери и попове, че трябва да му се кланят.
D. ? Да вдъхне на всеки любов към свободата.
2. Композицията на стихотворението "Моята молитва" е изградена на принципа на:
A. ? антитезата;
B. ? сравнението;
C. ? повторението;
D. ? хиперболата.
3. От каква гледна точка в "Моята молитва" Ботев възприема православната религия? /отбележете неверния отговор/
A. ? От нравствена, тъй като християнството е "заприличало на орех без ядка", а неговите истини са се превърнали в догми за човешкия род и дух.
B. ? От католическа, тъй като желае православният български род да приеме католицизма, за да се спаси.
C. ? От рационалистична, според която религията трябва да се смени с разума.
D. ? От национална, тъй като народът трябва да се освободи от заблудите, за да познае "свободата и истинния прогрес на човечеството".

Задача:
Напишете увод и теза на тема "Поетичната молитва за бунт и свобода "
Ботевата творба "Моята молитва" търси поетичните средства за Внушение върху човешкото съзнание чрез монологичната изповед на лирическия АЗ. Размисълът, макар и дълбоко интимен и съкровен, е споделен открито. Жанровата определеност на заглавието: "молитва", доуточнена от местоименната притежателна форма "моята", насочва към вътрешните изживявания на АЗ-а, които са твърде далеч от молитвените настроения на душата.
Изповедната форма на мисълта търси опонент, участник в диалога. Лирическият АЗ влиза в дискусия със своето съзнание. Темата на поетичния диалог е вярата в разума и в "гласа" на истината. Потенциалните възможности на разума и истината за него са единствените нравствени критерии за човека и неговото съзнание. Затова и поетичната дискусия между лирически АЗ и съзнание е за човека и неговата нравственост.
Всеки чува божествения "глас" на разума и истината за себе си при конфронтация със света, в който живее. Реалността е отразена в човешкото съзнание според личния критерий за възприятие и оценка. Твърде често "отразеният" образ на света е с контрастни нравствени стойности в сравнение с наблюдаваната действителност. За тези развойни процеси в условната художествена връзка между човек и свят говори поетичният размисъл на Ботевия лирически АЗ в стихотворението "Моята молитва".
Свободата на избор, на мнение и позиция е свещено право на личността, отхвърлила всякакъв вид насилие и духовна не-свобода. Божествено справедлив е вътрешният неприкосновен свят на човека е "храмът" на духа - неговата "светая светих". Именно в това духовно пространство се ражда божествената вяра в човека и в неговия разум. В този "храм" на красивия нравствен размисъл е духовното битие на Ботевия "превий боже", който е същност и тема на поетичната дискусия, но и вътрешен двигател на лиричната изповед:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Човек и Бог в Ботевото стихотворение "Моята молитва" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.