Черна песен


Категория на документа: Литература


Раздвоение в Черна Песен

Основпата тема в елегията- Черна песен е раздвоението дисхармонията между аза и света и нарушения баланс на Аза със самия себе си. Основното чувство което е характерно и за самия жанр -елеегия е тъгата, самотата , меланхолията. Принципът на изграждане е чрез антитеза.
Заглавието на творбата е оксиморома, защото песента се свързва с възхваляването а епитетът черна със смъртта и хаоса, следователно това е една песен която възхвалява тъгата.
Стихотворението се състои от 4 строфи по 4 поетични реда, конструирано е на принципа на антитезата- ден нощ смърт раждане пролет есен и т.н.
Първият стих въвежда опозицията ден нощ- деня е свързан с ражданото творението, хармонието божественото абсолюта а нощтта с хаоса и деструкцията, сякаш лирическият човек твори нещо-пътят къ абсолюта към божественото през деня а нощен то бъде разрушено. Всяка нощ той умира, но след всяка смърт идва и нов живот.Ездин своеобразен кръвобрат от който лирическият аз не може да избяга. Човекът има множество нюанси и в неговата неоловимост се състои загатката на света.
Втора и трета строфа поясняват дисфармонията между аза и света. Всеки път щом той призове буря времето е хубаво и обратно. Следователно опитите му за диалог със света са напразни и безуспешни. Азът търси абсолюта идеала който е видян в лицето на зората, която вместо да дадед нужните отговори на лирическия герой тя го заслепява. Това сочи че достигайки до това което иска азът отново се домогва до болката. А слепотата е символ за невъзможнстта да бъдат прозряти екзистенциалните загадки.
Отново се среща антитеза-пролет-есен. Пролетта е свързана с новото начало, раждането хармоията, за разлика от есента която е символ на смъртта. И отново дисхармонията между аза и света.

Последната строфа препраща към ботевото поризведение- Моята молитва. По този начин се прави съпоставка за развитието на литературата в българското културно пространство. За разлика от ботевия герой който има мощен глас и е готов да се изправи пред всички , а гласът му да отекне на далеч тук човекът е самодостатъчен на себе си и се затваря в себе си. Неговият глас е тих, а песента му е мълчание. Пустинята-символ за човешкото изпитание на което е обречен човекът-то се състои в това духът-възвишеното божественото да бъде да затворено в тялото-по този начин се поставя ограничение на човека. Времето е безстрасно безразлично към слумчващото се и точно това руши това което постига аза. Мотинът за живот неизживиян който е характерен и за ботевото тдворчествоц




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Черна песен 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.