Български фолклор


Категория на документа: Литература


I.Същност и специфика на фолклора
и фолклористиката

1.В съвременен научен оборот в света съществуват повече от 30 дефиниции за това какво представлява фолклорът.
За първи път думата ФОЛКЛОР е употребена през 1846г. от англ. учен У.Дж.Тоас в негова статия от сп.,,Атенеум’’.Ученът си дава сметка ,че терминът е иновационени бърза да уточни,че
под фолклор се разбира цялото знание и битът ,които имат даден народ,предавани по устен път, т.е. нар. песни, предания , обичаи , ритуални практики.Самият той създава термина , като комбинира 2 англ. основи: folk =народ и lore=знание,мъдрост
Т.е. под фолклор се схваща знанието на народа за самия себе си и за света.

2. Ако терминът ,с който назоваваме народното знание и култура е изкован чак през средата на 19век.,то самата народна култура,т.е. фолклорът,е с много по-древен произход-от 10 хилядолетия. Всъщност,фолклорната култура е най-древната културана човешкия род.Разбира се в нейният дълъг исторически път не можем да твърдим,че тази култура винаги е представлявала обект на задълбочен научен интерес.Нещо повече-в миналото са съществували периоди,в които фолклорът не само е бил пренебрегван, е бил забраняван.Такава епоха е Ранното Средновековие,когато офциалната църковна власт е преследвала изпълнителите на фолклорни творби,а самото народно творчество е обявено за бесовско,т.е. за продукт на Дявола.
Естествено,срещат се епохи,в които властват и противни традиции- за Европа е Романтизма.Тогава на фолкора се обръща специално внимание ,защото романтиците издигат на пиедестал човешкият дух и въображение.

3.И до днес продължава да се спори дали фолклорът вълнува само духовните постижения на даден народ или освен тях и материалните.Истината е,че материалната и духовната култура са взаимосвързани и едното не може без другото.Учените са единодушни в едно-че фолклорът вълнува в себе си различни видове изкуство-слово,музика,танц,вокално пеене,облекло и т.н.
Тъкмо спецификата на фолклора като синтетична културна система е една от основните му характеристики.Синтетична,в смисъл,че обединява елементи от различно естество.Освен,че е синтетична,тази система е и синкретична.Това ще рече,че елементите от различни видове изкуства се проявяват едновременно и не могат едно без друго.Невъзможно е да разделим народната песен на словесен текст,мелодия и вокал.Тези 3 худ. системи се появяват в неразривно единство,което всъщност обяснява синхронизма на народната култура.

4.Невъзможно е да се изуяи народното творчество,ако не са използват достиженията и на други науки.За да разберем спецификата на фолклора трябва да използваме знанията си по история,психология,антропология ,лингвистика,етнография,и т.н.Само комплексен подход към фолклорните елементи може да ни даде ключ за тяхното обяснение и причината за това е фактът,че фолклорът отразява всички аспекти на живота ,на патриархалния колектив ,неговата мъдрост и традиция ,обичаи и нрави,представите му за добро и зло, за красиво и грозно.
В България думата фолклор за първи път е употребена през 19век от проф.Иван Шишманов. Той е ученът ,който дава дефиниция на съвременната наука.А именно,че фолклорът е всичко онова,което народът знае за себе си ,за своите близки,за света и околната среда,както и за природата.Тъй като Шишманов си дава сметка, че фолклор е от англо-сакснски произход,той предлага чуждицата да бъде избегната чрез калкиране(дословно превеждане).Затова изказва предложение вместо за фолклор да се говори за народонаука.Макар предложението му да е отиврано от патриотична подбуда,то не се приема.причината е,че междувременно терминът е придобил международна популярност и се използва в световните езици.

5.Основни характеристикина фолклора като изкуство.Те са общо 5:

А) АНОНИМНО – с анонимен автор.Фолклорното изкуство е продукт на колективният народен гений и за разлика от авторското изкуство,не можем да посочим персонално един единствен индивид като създател;

Б) МАСОВО-фолклорното изкуство предполага възможно най-широк периметър от изпълнители и възприематели.То не е нито словестно,нито полово,нито регионално ограничено;

В) ВАРИАТИВНО (изменяемо)-фолклорната творба никога не е с постоянен,веднъж за винаги утвърден текст.Тази творба се появява в безброй варианти ,колкото са и нейните изпълнители.Всеки фолклорен изпълнител запазва основната специфика на творбата,но се чуства напълно свободен да я промени в детайлите й ,без да нарушава цялостта на основната идея.Проените стават в зависимост от субективни естетически предпочитания на изпълнителя и в този смисъл фолклорното произведение е вариативно;

Г ) ВЕРБАЛНО-за разлика от художествената литература,фолклорната творба не познава печатната форма на разпространение.Тя се предава по устен(вербален) път от човек на човек ,от генерация на генерация.При словестното й разпространяване естествено се наблюдават и промени.Самите изменения могат да дадат ценна информация за промените в ирогледа на даден народ през времето;

Д) ДИАЛЕКТНО- фолклорната творба винаги носи спецификата на местния говор ,чиито представител е нейният изпълнител.

6.Фолклористика.
Интересът към народното творчество у нас първо се проявява от чужденци и то значително по-късно отколкото в Европа-20-те години на 19 век.За първи път текст на българска народна песен се появява в сборникът ,,Сръбска народна песнарница’’,съставена от сърбина Вук Караджич през 1822г.Тази публикация се възприема като първият опит да се популяризира белг. Народно творчество в чужбина.Но по-важен тласък за развитието на фолклористиката у нас има делото на украинският учен Юрий Венелин,който работи в академията на науките в Русия.През 1829г. Венелин предприема пътване из североизточните български земи с цел запознаване със спецификата на българския фолклор.Резултатът от теренните му проучвания е отпечатан в русия сборник,,Древни и сегашни българи’’.Негова основна тема са духовните връзки ,културата м-у българите и древните славянски етноси,както и онова ,което е самобитно в нашия фолклор.След завръщането си в Русия,ученът пише писмо до българският книжовник Васил Априлов,в което се опитва да у предложи цялостна програма,в която да се включат българските интелектуалци за събирането на атериали от нашата фолклорна и етнографска култура.Писмото се оказва решаващо за разбуждането на интереса към фолклора в средите на родната интелигенция.Неговото следствие е масовата проява на интерес към народните и словесни творби ,танци,носии и обичаи в средите на най-будните български книжовници.Сред по-ярките от тях са братята Константин и Димитър Миладинови.През 1861г. те издават обемист сборник със заглавие ,,Български народни песни’’.Той включва над 600 текста на творби от различни региони на нашата земя,кото са тематично разнообразни.Най-голям е броят на юнашките песни,които са специфично български фолклорен елемент без еквивалент сред другите славянски народи.През 70-те години на 19 вексе появява сборникът ,,Показалец’’ съставен от Г.Раковси.Той включва по-малък брой фоклорни записи от миладиновия,но в замяна на това по-професионално направени.Съдържанието на творбите е записано с отчитане на диалектната специфика в говора на всеки информатор ,а след текста са дадени и паспортните данни на всеки изпълнител-име,възраст, местожителство,професия.В този смисъл сб. ,,Показалец’’ е първият професионален фолклористичен документ,който отразява всички специфики на народната творба.

След Освобождението вече можем да говорим за академично ниво в развитието в народната фолклористика .Доказателство за това фактът,че през 1891г.Българското книжовно дружество(сега БАН)поставя началото на първото крупно периодично издание,което се издава и днес.Това е сборника за народни умотворения(СбНУ).Негов учредител и главен редактор е проф.Иван Шишманов.Сборника е замислен като издание ,което публикува автентични фолклорни записи от различни жанрове както и научни изследвания по проблемите на фолклора.1 том се открива с прогресивна статия на самия Ив. Шишманов-,,Значение и задаяи на нашата етнография’’.Тя излага цялостната стратегия да бъде съхранено и изучавано фолклорното нинаследство.Именно в тази статия ученът предлага и своята дефиниция що е фолклор ,която е актуална и днес.От 1906г. у нас вече съществува и академично звено ,което е изцяло посветено на фолклористиката.Това е Българския етнографски музей.

Следи от това двуеверие се наблюдават не само в периода на ранното средновековие, но дори и в достигналите до нас много по късни обреди и текстове от фолклора. Обредите, които фолклорният човек изпълнява в своя делник и празник имат сложна същност и разнообразно предназначение. Едно обаче е общо между всички тях: Чрез изпълнението им човекът се стреми да умилостиви природата и съдбата и да ги направи по благосклонни към себе си, близките си и към своя имот. Поради ограничения си мироглед фолклорният човек не е бил в състояние научно да си обясни нито ставащото със самия себе си, нито явленията в околната среда. Всички сполуки и беди той е отдавал на някакви по висши сили и е смятал, че добруването или неволите му са резултат от благосклонността, респективно неблагосклонността на природата и съдбата. За да ги направи по щедри към себе си фолклорният човек е прибягвал до магията, която има две основни проявления:
1. Магическо слово.
2. Магическо действие.
(Сурвакането – Налагане с дрян = за да се прехвърли силата и еластичността върху човека).
Според целите си пък магията бива апотропейна (предпазваща, превантивна); мултиплицираща (умножаваща). Предпазващата и умножаващата магия на слово и на действие е залегнала в основата на всички фолклорни обреди и песните, които ги спътстват. Най общо песните спътстващи различни обреди се делят на два големи цикъла:
1. Календарно-обредни песни.
2. Семейно-обредни песни.

Календарно- обредни песни.
Те отразяват народните вярвания, че с помощта на магическо слово песента може да повлияе върху природата и съдбата за здраве на семейството и на стоката, за умножаване на богатството, за богата реколта и късмет. Календарно-обредните песни са изключително много наброй и се делят на четири големи цикъла.
1. Зимни календарно-обредни песни. – Те са свързани с подготовката и честването на големия празник Коледа, както и с отбелязването на празниците на много светци. А тези празници са много през зимата, защото през периода стопанската дейност е силно ограничена и човек има повече време за игри и веселие у дома. Хронологически песните от тази група обхващат времето след Димитровден до Тодоровден. В този цикъл най-тържествено се отбелязват Бъдни вечер и Коледа – 24,25 декември. По произход празникът Коледа има много стари корени, които са далеч преди утвърждаването на християнството. Хилядолетия преди новата ера хората са отбелязвали 24-ти декември като прагов празник т.е. като преход от един темпорален цикъл към друг. Човекът, които е бил силно зависим от продължителността на слънчевото греене е забелязал, че от 25-ти декември светлата част на денонощието започва бавно да нараства и денят се увеличава за сметка на нощта чак до 24-ти юни. Като преход от един период към друг 25-ти декември е бил отбелязван изключително тържествено с пищни трапези и угощения, защото фолклорният човек в древността е свързвал денят на зимното слънцестоене с надеждата за нов живот, повече светлина и топлина. Тези езически пищни тържества в хилядолетията преди християнството са се наричали Календи – дума, чиито корен е в старата латинска форма calendae, която буквално означава първи ден. От тук и името на празника Коледа като не можала да заличи Календите от живота на хората, църквата просто обявила този ден за рождество на Иисус Христос т.е. бил извършен процес на християнизация на един много по древен паганистичен (езически) празник. Песните, които се изпълняват на Бъдни вечер и Коледа имат церемониално-тържествен характер. Изпълнителите са само от мъжки пол, млади мъже и ергени. Те се движат на дружини предвождани от така наречения ‘’цар’’, чиято задача е седмици преди празника да събира групата за да се припомни целия репертоар. Към коледарската дружина обикновенно се включва и едно 5-6 годишно момченце, което се нарича ‘’трохобер’’. Текстовете на песните имат пожелателен характер – нарича се за здраве, богатство, любов и късмет като се наблюдава интересна езикова особеност всичко, което се пожелава за бъдещия цикъл се изрича в минало време. Това е рефлекс на вярата в магическата сила на словото: ако пожелаваното за в бъдеще се изговори като вече станал реален факт, фолклорният човек вярва, че то непременно ще се случи. Коледарите отправят благопожелания към всеки от членовете на дома, но най-тържествени са те към така наречения ‘’станенин’’/ ‘’станеник’’(домакин, корена е ‘’стан’’). Обикновено краят на песента с благопожеланията към него се изпълнява във формата на речитатив и се нарича ‘’слава’’. След изпълнението коледарската дружина е обилно дарявана, като сред даровете е задължително да присъстват два елемента:
1. Хлябът ‘’кравай’’. – кръгът символизира безкрая, вечната повтаряемост на кръговрата на живота.
2. Семчести плодове. – Мъжката оплодителна семенна течност. Зимните празници = мъжко начало, мъжка сила.
Други големи празници от цикъла са Васильовден (Сурва), Богоявление (Водици), Ивановден ... до Тодоровден.

2.Пролетни календарно-обр
Стопанската дейност на земеделеца карала фолклорния човек внимателно да наблюдава измененията в климата за да изведе навреме стадата от кошарите на паша и да подхване земеделския труд. Пролетните песни са доминирани от идеята за възкръсващата за нов живот природа и неслучайно в тях един от централните образи е Лазар. Той е библейската личност, която според Новия завет Христос успял да възкреси от мъртвите. Всъщност библейският сюжет е една метафорична картина на случващото се със самата природа. – След дългия зимен студ земята се възражда за нов живот, разтваря се да погълне семената, от които ще се роди храната за следващите месеци. Най-големите пролетни празници са Лазаровден (8 дни преди Великден), Връбница, Цветница (една седмица преди Великден), Великден, Гергьовден (6-ти май). Основни участници в пролетните обреди са девойки и скоро омъжени жени – цикълът е прослава на раждащата земя, чиято образна проекция е жената в активна детеродна възраст (неслучайно основните дарове в тези празници са яйцата – символ на женското начало). Изпълнителките на песни през всички пролетни празници се наричат лазарки. Подобно на коледарите те ходят от дом на дом и пеят за здраве и берекет на всеки от членовете на дома, но най щедри са благопожеланията им към малките деца – те олицетворяват надеждата в бъдеще. В лазарските песни се наблюдава една поетологическа закономерност – в текстовете им се срещат дълги акумулационни (натрупване на еднородни части на речта) вериги от имена на цветя и растения. Тези вериги са израз на човешката радост от буйното разцъфване на природата. Израз на същото усещане откриваме и в облеклата на лазарките. Те имат изключително пъстри носии, в които задължителен атрибут са цветните и златисти орнаменти – образна проекция на слънчевите лъчи. Една от най-популярните лазарски песни е ‘’Що ми е мило и драго’’. Тя е израз на традиционното за народа ни единство между човешко щастие и труд: върховно щастие за българина е да вложи в земята своите усилия. В пролетните песни често се среща една метафорична картина. Тя изобразява змея като властелин на хтоноса (хтонос – подземно царство), който държи заключени водите му (те пък са символ на благата и плодородието). Обикновенно змеят е надвит от млад юнак – воин (Св.Георги), който го пробожда с копието си и със златен ключ отключва водите за да потекат. Мотивът за отключването е метафора за победата на светлината над мрака, за оплождането на земята след потичането на водите и за раждането на нов живот. Тази радост от вегетативната мощ на природата се наблюдава и при великденските и при гергьовските песни. Гергьовските обаче имат една специфика, която не е характерна за другите пролетни празници. При тях се среща мотивът за любовта, затова те са и по лирични. Словестната метафорична картина изобразява отвлечената от змея девойка, която Св. Георги на бял кон освобождава. Това е алегория на човешкия стремеж към задомяване и зачеването на нов живот – метафорична проекция на оплодената земя, от която ще покълне семе. Лиричните гергьовски песни се изпълняват на открито край така наречените гергьовски люлки след извършването на традиционния за празника общоселски курбан за здраве.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Български фолклор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.